Определение № 334 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2927/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е частна касационна жалба на Велико Т. В., действащ чрез адв. М., срещу определение № 164/18.05.2022г. на ОС- Русе, по в. ч. т. д. № 131/22г., с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 139/02.03.22г. на РС- Бяла по гр.д. № 1152/21г., с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото и исковата молба е върната. Твърди, че определението е неправилно, тъй като исковата му молба отговаряла на всички изисквания на чл.127 ГПК. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания е за достъп до касационно обжалване основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. На осн. чл.130, изреч. 2 ГПК препис от частната жалба не се връчва на другата страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото. С обжалваното определение, ОС- Русе е приел, че ищецът не е отстранил правилно дадените му от първоинстанционният съд указания, свързани с предмета на спора, от които и произтича претендираното материално субективно право, при неизпълнението на които производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба- върната. По основанията за допускане на касационно обжалване: Частната касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критериите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В случая, в изложението не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, който именно въпрос би определели рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира частната касационна жалба. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/ 2013 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Липсата на конкретен правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното определение. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторът не е изложил каквито и да е било доводи във връзка с общо въведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност, като атакуваното определение не може и да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от ОС- Русе определение № 164/18.05.2022г. по в. ч. т. д. № 131/22г., с което е оставена без уважение частната жалба на Велико В. срещу определение № 139/02.03.22г. на РС- Бяла по гр.д. № 1152/21г., с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото и исковата молба е върната. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,