Определение № 1743 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1738/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. В. Г., срещу решение № 228 от 16.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 121/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил. С посоченото решение е потвърдено решение № 494 от 04.11.2022 г. по гр. д. № 864/2022 г. на Районен съд - Дупница, с което е признато за установено по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ, че „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД дължи на „Напоителни системи“ ЕАД сума в размер 24 941.57 лв. - част от вземане с общ размер 131 378.77 лв., представляваща незаплатена главница по издадени 8 бр. фактури за доставена в периода от м. февруари 2021 г. до м. юли 2021 г. условно чиста вода за обекти Водовземно съоръжение за [населено място] брег и Водовземно съоръжение за [населено място], ведно със законната лихва от 07.03.2022 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на заявление по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 461/2022 г. на РС - Дупница. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд за дължимост на сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, противоречат на събраните по делото доказателства, които са анализирани частично „в посока уважаване на иска“. Навежда оплаквания, че при постановяване на решението не са обсъдени всички наведени в отговора на исковата молба възражения за неизпълнение на поетите от „Напоителни системи“ ЕАД задължения по договора за доставка на условно чиста вода, за некоректно отчитане на количествата потребена вода, за която са начислени сумите по издадените от дружеството - доставчик фактури, за несъответствие на начислената във фактурите стойност на количествата доставена вода с уговорената в договора цена. Излага доводи за липса на валидно подписани протоколи за отчитане на реално доставените и получени количества вода, както и на ангажирани от ищеца доказателства за приемане на доставената вода. Позовава се и на пропуск на въззивния съд да съобрази обстоятелството, че срокът на действие на договора е изтекъл на 11.05.2021 г., поради което издадените след тази дата фактури не установяват съществуване на договорно правоотношение между страните, пораждащо задължение за плащане на претендираните от ищеца суми. В представено с жалбата изложение приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е неправилно и е постановено в несъответствие с „уеднаквената вече практика“, с материалния закон и с константната практика на ВКС; че въззивният съд не се е произнесъл в решението си по въпроса „При разглеждането на установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК подлежи ли на изследване дали е основателно при оспорването истинността на процесните актове и протоколи първоинстанционният съд да укаже на страната, която ги представя, право да заяви дали ще се ползва от оспорените документи или не, вследствие на което да бъде извършена проверка относно истинността на оспорените документи“. Ответникът по касация „Напоителни системи“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Д. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище са изложени в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, с който е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване на разпоредбата на чл.269 ГПК е достигнал до извод, че ищецът „Напоителни системи“ ЕАД е доказал съществуването на заявеното в заповедното производство парично вземане към ответника „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД, произтичащо от сключен между двете дружества договор № 81/11.11.2019 г., ведно с анекс № 73/17.12.2020 г. Въззивният съд е преценил като безспорни обстоятелствата, че с договора от 11.11.2019 г. дружеството - ищец е поело задължение да доставя срещу възнаграждение чрез своето съоръжение яз. „Дяково“ - Дюкер 1 и Дюкер 2, условно чиста вода за два обекта на ответника - водоползвател (Водовземно съоръжение за [населено място] брег и Водовземно съоръжение за [населено място]). С анекс № 73/17.12.2020 г. страните са уговорили срок на действие на договора до 11.05.2021 г., но предвид неформалния характер на договора за търговска продажба съдът е приел, че издадените от ищеца след датата 11.05.2021 г. фактури с № [ЕГН]/31.05.2021 г., №[ЕИК]/30.06.2021 г. и № [ЕГН]/31.07.2021 г. също доказват договорна връзка между страните. По повод възраженията на ответника за неправилно отчетени количества условно чиста вода, за стойността на които са издадени представените в заповедното производство 8 бр. фактури, въззивният съд е подложил на обсъждане клаузите в договора, съдържащи уговорките на страните относно реда и начина за отчитане на доставената и ползвана вода, която подлежи на заплащане от дружеството - водоползвател. Според клаузите на чл.4, ал.1 и ал.3 и чл.5, измерването на доставената условно чиста вода се осъществява чрез водомерни съоръжения - собственост на водоползвателя, който е длъжен да изгради на предварително съгласувани с доставчика места водомерни шахти за монтиране на водомерни съоръжения; Задължение на водоползвателя е да следи за изправността на уредите, които следва да отговарят на всички нормативни, технически и метрологични характеристики, предвидени в законодателството; Отчитането на доставените количества условно чиста вода се извършва всеки месец чрез засичане на данните по монтираните от водоползвателя водомери, за което се подписва двустранен протокол. В договора е уговорено, че монтирането и изправността на водомерните съоръжения е задължение на водоползвателя, а отчитането на доставените количества вода се извършва от монтираните от водоползвателя водомери. Наред с посочените клаузи, съдът е обсъдил и представените от ищеца констативни актове, придружени с дневници за доставка на промишлена вода, с които е извършвано отчитането на подаденото от ищеца към ответника количество промишлена вода за всеки месец, включен в исковия период м. февруари - м. юли 2021 г. В отчетните документи, чиято автентичност не е оспорена от ответника в срока за отговор на исковата молба, са положени подписи от представители на двете страни в правоотношението. Обстоятелството, че актовете са подписани от служители на доставчика и на водоползвателя по време на отчитане на доставената и ползвана вода, е потвърдено пред първоинстанционния съд от лицата, участвали в съставянето на документите. След съвкупна преценка на доказателствата въззивният съд е достигнал до извод, че отразените в отчетните документи количества вода, за които са начислени сумите по фактурите, са реално доставени от ищеца и потребени от ответника. Според съда, ако има неточно отчитане, то се дължи на ответника, който не е изпълнил договорното си задължение да монтира и да поддържа в изправност водомерните съоръжения на захранваните с вода обекти. Възражението на ответника за недоказана от ищеца идентичност на водомерните съоръжения, на базата на които е извършено отчитането през исковия период, и тези, посочени чрез съответна номерация в актовете за отчет, е счетено от съда за неоснователно с мотив, че идентичността на отчитащите устройства е установена по несъмнен начин от писмените доказателства на ищеца. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по оплакванията на ответника - жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при приемането на доказателствата, тяхното оспорване и преценката на доказателствената им стойност. Изложил е съображения, че оспорените от ответника актове и дневници за отчитане на количествата доставена и ползвана вода имат характер на частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, и поради това първоинстанционният съд законосъобразно не е открил нарочно производство по чл.193 ГПК по повод оспорването на истинността им. Предвид направения след съвкупна преценка на доказателствата извод, че двустранно подписаните актове отразяват реално доставените и ползвани количества условно чиста вода на обектите на ответника, съдът се е произнесъл, че оспорването на истинността на съдържащите се в тях констатации е неоснователно и че издадените въз основа на тях фактури носят достоверна информация за продадените от ищеца количества вода, за чието заплащане е ангажирана отговорността на ответника с издадената заповед за изпълнение. В съответствие с изводите, до които е достигнал, и след като е съобразил отсъствието на ангажирани от ответника доказателства за погасяване на задължението по представените в заповедното производство 8 бр. фактури, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционният съд, с което е признато за съществуващо вземането на „Напоителни системи“ ЕАД към „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД за сумата 24 941.57 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Кюстендил въззивно решение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка по спора от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. След изменението на ГПК от ДВ бр.86/2017 г., извън хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, касационно обжалване се допуска и тогава, когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо - чл.280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК, както и при очевидна неправилност на решението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е обосновал общото основание за достъп до касационно обжалване с препращане към въведените с касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не преценява правилността на обжалваното решение и не проверява дали изводите на въззивния съд по съществото на спора са обосновани и законосъобразни, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл.280, ал.1, т1 - т.3 ГПК. При осъществяване на селекцията Върховният касационен съд няма правомощия да извежда и формулира служебно значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос въз основа на изложението и на оплакванията в касационната жалба. След като касаторът не е посочил правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по зададения в изложението въпрос относно дължимите от съда процесуални действия в случай на „оспорване истинността на процесните актове и протоколи“, не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изискването на чл.280, ал.1 ГПК е въпросът да е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, както и произнасянето по него да е обусловило решаващите правни изводи на съда. Във връзка с посочения въпрос следва да се отбележи, че в предвидения от процесуалния закон преклузивен срок за отговор на исковата молба ответникът - сега касатор, не е предприел оспорване на представените от ищеца двустранно подписани отчетни документи по начин, който да предполага откриване на производство по чл.193 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил само верността на констатациите в отчетните документи, които имат характер на частни свидетелстващи документи. Поради това, съобразявайки липсата на релевантно за приложението на чл.193 ГПК оспорване, въззивният съд е преценил, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е открил производство по чл.193 ГПК, а се е произнесъл относно верността на съдържанието на оспорените документи след съвкупна преценка на всички относими доказателства по делото. Самостоятелен аргумент за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване е отсъствието на надлежно аргументирани от касатора допълнителни предпоставки, специфични за поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въззивното решение е постановено в противоречие с „вече уеднаквената съдебна практика“ и с константната практика на ВКС, без посочване на конкретна относима към предмета на правния спор практика на ВКС, не може да обоснове извод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид законовата формулировка на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване и разясненията в т.4 от цитираното по-горе тълкувателно решение, твърдението на касатора, че „касационното обжалване на въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона“ не би могло да предпостави допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № на Окръжен съд - Кюстендил. Поради недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на 150 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,