Определение № 997 от 28.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 33/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 387 от 30.10.2024 г. по в. т. д. № 365/2024 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 35 от 29.04.2024 г. по т. д. № 103/2022 г. по описа на Хасковски окръжен съд. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на касатора с вх. № 10531 от 13.12.2023 г. за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника МИГ – 913 - НИКОЛИНА ГРОЗЕВА ЕООД с ЕИК[ЕИК]. В касационната жалба се съдържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, че съдът по несъстоятелността е следвало да остави молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност без движение и да даде възможност и срок, в който сумата, определена за покриване на първоначалните разноски, да бъде предплатена по определена от съда банкова сметка, а в случая нито първата, нито въззивната инстанция са разгледали направеното алтернативно искане на молителя – настоящ касатор, а именно: В случай, че съдът прецени, че не е налице достатъчно имущество на длъжника за покриване на разноските, да укаже банкова сметка, по която разноските за развитието на производството да бъдат предплатени, както и да определи подходящ срок за това. С оглед горното и предвид неправилното приложение на чл. 629б, ал. 2 и чл. 632, ал. 2 ТЗ се моли обжалваното решение да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1. Дали кредитор в производството по несъстоятелност има право самостоятелно да изисква преписи от документи за собственост на длъжника от непублични регистри при спряно производство по несъстоятелност и 2. Дали посочването в молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на имущества на длъжника представляват достатъчно доказателства за наличието на достатъчно имущество в патримониума на несъстоятелния длъжник, предвид задължението на съда по несъстоятелността служебно да изследва имущественото състояние на длъжника при откриване на производството, включително да изисква справки от Сектор КАТ към МВР. Въпросите се задават с оглед изводите на съда, че представянето на доказателства както за предплатена сума, така и за достатъчно имущество в патримониума на длъжника е определящо за възобновяване на производството, като индивидуализирането в случая на движимите вещи, собственост на длъжника - МПС - по регистрационен номер и извадка от информационна система не били достатъчни за установяване на имуществото на търговеца; освен това съдът не се е произнесъл и по алтернативното искане в молбата за възобновяване за предоставяне на възможност за плащане на необходимите разноски. Посочва се, че разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ не съдържа изискване имуществото, необходимо за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, да включва само бързоликвидни активи – единствено изискване е наличието на достатъчно имущество, водещ критерий за което е стойността му, като в този смисъл се цитира практика на въззивни съдилища. Съдът е следвало служебно – на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ - да установи фактите и да събере доказателства относно наличието на достатъчно имущество, настояща собственост на длъжника. С горното се обосновава становището, че по отношение на поставените въпроси е налице допълнителната селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, включително за осъвременяване на тълкуването на разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ. Без да се формулира изричен въпрос, се твърди, че е налице такъв, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС относно следното: Въззивната инстанция е приела, че възобновяването на производството по несъстоятелност се допуска само ако доказателствата за предплащането на определените разноски са представени към молбата за възобновяване. Това разрешение не съответства на практиката на ВКС (съответно цитирана), че едногодишният преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ е относим към молбата за възобновяване на производството, не и към съпътстващите го предпоставки за уважаването й, така че когато искането е мотивирано с готовност за предплащане на началните разноски, за осъществяването на тази предпоставка е необходимо съдействието на съда, изразяващо се в определяне размера на сумата, която молителят следва да предплати, и посочване на сметката, по която същата следва да бъде депозирана. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи и самостоятелното основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, предвид противоречието на обжалваното решение с разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ. Отговор по касационната жалба от страна на длъжника не е постъпил. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното: Жалбата изхожда от легитимирана страна, подадена е в указания законоустановен срок и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не са налице обаче предпоставките на закона за допускане на исканата касационна проверка на въззивното решение. В Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания, че касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за резултата по конкретното дело от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточнява и конкретизира. В изпълнение на тези указания настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искане да се произнесе само по изрично формулираните въпроси № 1 и № 2, посочени по-горе. В същия акт на нормативно тълкуване е изяснено и на какви условия следва да отговарят въпросите, за да удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, първото от които е същите да имат правен характер, т. е. да касаят тълкуването и приложението на правна норма и в тази връзка да са относими към неограничен брой сходни случаи, а не да касаят единствено правилността на обжалваното съдебно решение; и да имат значение за обжалвания краен резултат, тъй като са обусловили решаващата правна воля на съда за изхода по делото. В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на горните изисквания, поради следното: Формулираните въпроси не притежават правен характер съобразно посочените разяснения, освен това не са и обсъждани от въззивния съд и съответно той не им е давал разрешение в мотивите си, а е преценявал дали представените от касатора писмени доказателства установяват твърдяните от него факти. На следващо място е видно, че въпросите касаят едната от предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност (наличието на достатъчно имущество, удостоверено от молителя), по отношение на която в касационната жалба липсват оплаквания, респективно основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Отделно от това изложението по 284, ал. 3 ГПК не е било представено в срока за обжалване на въззивното решение, поради което не може и да се счете, че същото съдържа основания по чл. 281, т. 3 ГПК, „допълващи“ тези в касационната жалба. С оглед изложеното съдът намира, че формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общото основание за достъп до касационен контрол на обжалваното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Решението на въззивния съд, видно от неговото съдържание, не е постановено в грубо противоречие с правилата на формалната логика, нито при превратно прилагане на материалния закон и не може да се квалифицира като очевидно неправилно. Евентуално допуснатите нарушения на закона и практиката по прилагането му могат да бъдат предмет на касационна проверка единствено при изпълнение на условията по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото в случая не се установява. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска, поради което и