Определение № 656 от 13.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 322/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 вр. чл. 280 ал.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на А. В. С. против определение № 408 / 23 .02.2012 год. по ч.гр.д.№ 673 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 7 състав, с което, приемайки за неправилен отказа на първоинстанционния съд да присъди с определение от 16.12.2011 год. по гр.д.№ 389 / 2009 год. на СГС, ГК, І отд. – 11 състав разноски в полза на ответната страна от изплатено адвокатско възнаграждение, въззивната инстанция е осъдила жалбоподателя да заплати на С. „ Н. бюро на българските автомобилни превозвачи ”, на основание чл.78 ал.4 от ГПК, сумата от 7 204, 90 лв .. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с доводи за непредставени доказателства, установяващи реално заплащане на възнаграждението, както и предвид неговата прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Ответната страна - С. „ Н. бюро на българските автомобилни превозвачи „ - оспорва частната жалба, като намира, че изложението по чл.274 ал. 3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК не покрива общия и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, предвид което е процесуално допустима. По допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че в изложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК не е формулиран конкретен, вкл. изводим еднозначно чрез уточняване и конкретизация, правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос предпоставя еднозначен отговор по приложението на закона или съдебната практика, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда. Жалбоподателят цели проверка на правилността на изводите на въззивния съд, че с конкретните доказателства по делото ответната страна е доказала реално заплатено адвокатско възнаграждение, подлежащо на възмездяване. Фактологичната обусловеност на въпроса, предпоставяща преценка по правилността на постановения съдебен акт, изключва характеристиката му на правен въпрос по допускане на касационното обжалване, още повече, че в случая дори не е наведена относима хипотеза по обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение