Определение № 127 от 30.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 25/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 3544 от 27.09.2022 г. по ч. гр. д. № 1904/2022 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 9421/29.08.2022 г. по гр. д. № 11284/2022 г. на Варненския районен съд, с което е върната подадената от М. К. К. срещу З. Е. М. искова молба вх. № 57149/19.08.2022 г. за делба на апартамент № 15 в [населено място], съставляващ ПИ с идентификатор ................., и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че според твърденията в исковата молба ищецът М. К. е титуляр на пожизненото ограничено вещно право на ползване върху 1/2 ид. част от процесния апартамент, а ответницата е придобила целия апартамент на публична продан по изпълнително дело № [ЕГН]/2046, приключило с постановление за възлагане от 04.02.2022 г., влязло в законна сила на 7.04.2022 г. Допустимостта на иска за делба на този апартамент е обоснован с разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА, тъй като според ищеца имало празнина в законодателството и текстът на чл.34 ЗС следвало да се тълкува в смисъл, че е делба е допустима и между съсобственици на вещни права. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че искът за делба на апартамента е недопустим, тъй като ищецът не твърди да е негов съсобственик. Прието е, че не е налице непълнота в законодателството, която да бъде преодоляна с помощта на чл.46, ал.2 ЗНА, а липсва воля на законодателя да предвиди възможност за делба на вещно право на ползване. Не е споделено виждането на ищеца, че ползвателят може да отчужди правото си на ползване в полза на собственика на вещта, но ако собственикът откаже да го изкупи, тогава ползвателят може да го „осребри“ чрез делба. Прието е, че чрез предявения иск ищецът се опитва да заобиколи разпоредбите на чл.34 ЗС /за делба на съсобствен имот/ и чл.56, ал.2 ЗС /забрана за отчуждаване на вещното право на ползване/ с участието на съда, като получи цена за правото си на ползване, което по съществото си е аналогично на възмездното отчуждаване на правото на ползване, което е недопустимо. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца М. К. К.. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Допустим ли е иск за делба, иницииран от титуляр на идеална част от пожизнено ограничено вещно право на ползване срещу голия собственик на същия имот. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Правата, които притежават страните по делото, не са от един и същи вид. Не е налице съпритежание на правото на собственост, което може да бъде делено, а правото на ползване не подлежи на съдебна делба. Правото е стройна система, която не търпи свободно тълкуване, резултатът от което да противоречи на различни правни норми и правни институти. Предлаганото от ищеца тълкуване, според което носителят на идеална част от ограничено вещно право на ползване може да го „осребри“ чрез делба със собственика на вещта, не може да бъде въведено по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,