Определение № 1230 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Н. А. П., чрез адв. К. М. против решение № 353/28.02.2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение №70/11.06.2012 г. по гр.дело № 140/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с която е осъден жалбоподателя да заплати на В. К. Н. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, последица от увреждането му на 14.09.2008 г. в м.”Б.”, находяща се в землището на [населено място], [община], причинено по непредпазливост от деянието на Н. А. П., който в качеството си на ловец, притежаващ валиден билет за лов № 0037686, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – ловуване с огнестрелно оръжие и в нарушение на чл. 48 от ППЗКВВООБ и в нарушение на чл.84,ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча въпреки, че не притежавал необходимото позволително за лов при боравене притежаваното от него огнестрелно оръжие причинил средна телесна повреда на В. К. Н., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2008 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.1 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. при произнасянето си с обжалвания акт съставът на Софийски апелативен съд е засегнал процесуалния въпрос, дали съдът при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди трябва да извърши задължителна преценка на всички наведени доказателства относно конкретни обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, изведен в чл. 52 ЗЗД, 2. при произнасянето си САС е засегнал и материално правния въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено като принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД, решени в противоречие с практиката на ВКС - т. II от ППВС № 4/68 г., решение № 391/2012 г. по гр.дело № 201/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. Ответникът по жалбата В. К. Н., чрез адв.И. Л. в срока по чл. 287 ГПК в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД. От фактическа страна съдът е взел предвид, че с влязло в сила решение по нохд № 1015/2009 г. на Районен съд [населено място] жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 14.09.2008 г. в качеството си на ловец, притежаващ валиден билет за лов № 0037686, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – ловуване с огнестрелно оръжие в нарушение на чл.48 от ППЗКВВООБ и в нарушение на чл.84,ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, чрез възпроизвеждане на изстрел с притежаваното от него огнестрелно оръжие е причинил средна телесна повреда на В. К. Н., представляваща огнестрелна рана, с проникване в коремната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.134,ал.1,т.2 НК. С посоченото решение на основание чл.78а, ал. НК жалбоподателя е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. Прието е, че на основание чл.300 ГПК влязлото в сила решение е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това съдът е приел, че с влязлото в сила решение е установено противоправно поведение на ответника-жалбоподател, като последица от което на ищеца – В. К. Н. е причинено травматично увреждане. Последното представлява огнестрелно нараняване, кръвоизлив в коремната кухина/хемоперитонеум/, възпаление на коремницата/перитонит/, довело до претърпени болки и страдания от ищеца Н.. Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е приел, че следва да се вземе предвид възрастта на пострадалия В. Н., естеството на травмата – огнестрелна рана в корема, без да са засегнати важни вътрешни органи, причинената тежка кръвозагуба, довела до състояние на временна опасност за живота, наложилите се две оперативни интервенции за период от един месец, продължителния период на възстановяването – около 3-4 месеца, като не е налице прогноза за усложнения. Съдът е приел, че следва да се вземат предвид доказаните последици от преживения психологически шок от ищеца от преживяната травма и социално икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че преживяните от ищеца болки и страдания справедливо ще се обезщетят със сумата 10 000 лв. в какъвто размер искът за неимуществени вреди е основателен. Върху тази сума е прието, че следва да се присъди законна лихва, считано от деня на увреждането 14.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца В. Н. за сумата 4000 лв., - разходи за лечение, заедно със законната лихва, считано от 14.09.2008 г. до изплащането е отхвърлен и решението на районния съд е влязло в сила. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя Н. П. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси в п.1-ви и 2-ри от изложението. С ППВС №4/23.12.1968 г. т. II е застъпено становището, че размера на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост и че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Според становището от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и възоснова на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В същата насока е и становището, на състав на ВКС, дадено в решение № 391/10.01.2012 г. по гр.дело № 201/2011 г. III г.о., постановено по чл.290 ГПК. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с даденото тълкуване. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в настоящият случай съдът е взел предвид критериите, посочени в ППВС № 4, т. II – естеството на увреждането, начина на извършване, причинените страдания в момента на увреждането и в хода на лечението, претърпените две хирургични интервенции за период от време от един месец, продължителния период на възстановяване - около 3 - 4 месеца, възрастта на ищеца В. Н.. Следователно не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези правни въпроси. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Н. П.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение