Определение № 682 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9474/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по повод повдигнат спор за подсъдност на делото, образувано по предявен от С. А. А., понастоящем в Затвора в [населено място], иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието. По исковата молба на А. е образувано адм. дело № 6536/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, който с определение № 26526 от 05.08.2025 г. по това дело, обосновавайки се с нормата на чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е прекратил образуваното пред него съдебно производство и е изпратил исковата молба на А., вх. № 15731/23.06.2025 г., за разглеждане от Административен съд – Русе. С определение № 2319 от 14.08.2025 г. по адм. дело № 537/2025 г., Административен съд – Русе е повдигнал спор за подсъдност на делото, като е приел, че същото не му подсъдно по правилата на местната подсъдност, тъй като Административен съд – София-град не е взел предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания от ищеца петитум. Изложил е доводи, че компетентен за разглеждане, в случая, е Административен съд – Плевен. Настоящият съдебен състав, формиран на основание чл. 135, ал. 4 АПК, намира, че от съдържанието на исковата молба в този й вид не е в състояние да определи компетентния по правилата на местната подсъдност съд. Исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК и в нея ясно и непротиворечиво да са посочени фактическите обстоятелства, свързани с твърдяното от ищеца увреждане, да са уточнени вредоносните актове и/или действия, както и да има ясно формулиран петитум, съответстващ на обстоятелствената й част. В случая исковата молба е нечетлива и неясна, респ. нередовна, като нито едно от двете спорещи съдилища не е изяснило предмета на спора. В хипотезата на чл. 135, ал. 4 АПК споровете за подсъдност могат да бъдат разрешени само след ясно и непротиворечиво изясняване на предмета на правния спор, който, от своя страна, се установява, ако исковата молба е редовна. Компетентността на състава по чл. 135, ал. 4 АПК е специална, ограничена е само до разрешаване на спора за подсъдност между спорещите съдилища и не включва възможност за предприемане на процесуални действия във връзка с редовността на исковата молба. С оглед изложеното, настоящото производство следва да се прекрати, а делото да се върне на сезиращия съд – Административен съд – Русе, който да извърши следващите се процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, вкл. да изпълни задължението си по чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 99 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като напъти А. за възможността да ползва безплатна правна помощ. След отстраняване на нередовностите на исковата молба, в случай че спорът за подсъдност все още е налице, следва да сезира съда по чл. 135, ал. 4 АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия