Определение № 3118 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1482/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Д. Т. против решение № 1480 от 13.03.2024 г. по гр.д. № 7074/2022г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба – Първа инвестиционна банка, чрез пълномощника си – юрк. Хр. П. е на становището че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е отменил решение №3371 /13.04.2022г. по гр.д. № 63073/21г. на СРС в частта, с която е уважен предявеният от В. Д. Т. против Първа инвестиционна банка АД за признаване за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК между страните, че ищецът не дължи сумата 9261.89евро по договор за банков кредит от 28.03 2013г. и по същество този иск е отхвърлен като решението в необжалваната отхвърлителна част е влязло в сила. За да постанови този резултат, въззивният съд е мотивирал приложимост на петгодишната погасителна давност по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД спрямо дължимите по сключения между страните договор за кредит. Разгледал е обстоятелството, че този договор не предполага периодични плащания, като се е позовал на практика на ВКС, в това число и тълкувателна. Обобщил е, че главното задължение по договора за кредит е неделимо и като такова спрямо него общо се прилага петгодишната погасителна давност. По отношение на началният момент на срока за тази давност е отчел наличието на противоречива практика на ВКС, като е посочил, че е налице и висящо тълкувателно дело, с което ще се даде разрешение на този въпрос. Съдът е извел от съществуващата практика извода, че задължението е едно, а крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или момента, от който е обявена предсрочната изискуемост на дълга. Така е достигнат и крейният извод, че начало на погасителната давност за вземанията по договор за банков кредит, за който не е била обявена предсрочна изискуемост е датата на уговорения срок за погасяване на кредита. Прилагайки това свое разбиране, съдът е преценил, че спрямо този момент не е изтекла давността за процесния период и иска следва да бъде отхвърлен. С изложението си касаторът е поставил въпросът – „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл.114 ЗЗД давностния срок за главницата и за възнаградителната лихва – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг.“ Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК или налице е валидно въведено общо основание. Касаторът е обосновал този въпрос като разрешен в противоречие с цитирани решения на ВКС, които противно на приетото от въззивния съд са мотивирали начало на давностния срок от падежа на всяка погасителна вноска. С ТР ОСГТК № 3/23г. беше прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. С оглед така постановената задължителна тълкувателна практика, която отстранява противоречието при разрешаване на поставения въпрос се налага извод, че обжалваното решение като постановено в отклонение с цитираните разрешения следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът дължи държавна такса в размер на 374.52лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение