Определение № 327 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7268/2013 г.

Производството е образувано по молба вх. Nо 100559/29.08.2013 година по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, заявена от В. С. М. от [населено място] искане за отмяна на влязло в сила Решение Nо 152 от 22.10.2012 година по гр.д. Nо 193/ 2012 година на ОС- Ямбол, В ЧАСТТА, с което е оставено в сила Решение Nо 49 /19.02.2001 година по гр.д. Nо 1493/1999 година на РС- Бургас и В. М. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Н. М. / заместен от наследниците по закон- С. А., Л. Х. / и Д. М. владението на УПИ I – 2347 в кв. 21 по плана на [населено място] / парцел I- 2347 в кв. 21 /, както и да преустанови ползването на дворното място и В ЧАСТТА, с която на основание чл. 59 ЗЗД е осъден да заплати обезщетение за ползване без основание на дворното място и гараж за две коли. С молбата за отмяна се поддържа се, че основание за исканата отмяна са две неизвестни обстоятелства основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК: 1./ съществуваща кадастрална карта/ КК/ на имота Nо 26975/ 11.07.2013 година, издадена по молба на В. М. от 2009 год. за нанасяне на обекти в КК-възможно едва след решението на ВКС Скица проект Nо 28444/24.07.2013 год. и 2./ Писмо Nо 94-01-22163/ 20.08.2013 год. на [община] за установена от ДМПДТ грешка при издаване на данъчните оценки на имотите към 1998 година. В срока по чл. 306 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от ответната страна по молбата за отмяна чрез адв.М. З.- АК Б., с което се възразява относно допустимостта на отменителното производство на основание чл. 305 ал.1 ГПК с довод, че тримесечния срок, установен от законодателя е пропуснат, а и представеното доказателство е напълно неотносимо към решението на ОС-Ямбол. Тъй като касае определението за недопускане на касационното обжалване. При евентуално допускане на молбата за отмяна в открито заседание се поддържат доводи за лиса на основания за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Не са налице предпоставки за допускане молбата за отмяна за разглеждане в открито съдебно заседание,същата следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно действащата правна уредба - чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна, включващо имплицитно проверка и по допустимостта на самото отменително производство. При липсата на законоустановени условия за допускане на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че проверката за допускане на молбата за отмяна за разглеждане по същество следва да се ограничи до установяване на условията за надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК. При данните по делото, а именно, че решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила по реда на чл. 296 т.3 ГПК, а именно с влизане в сила на Определение Nо 112 от 05.04.2013 година по гр.д. Nо 1500/2013 година на ВКС-ГК II о. към дата 10.06.2013 година, с постановяване на Определение Nо 232 по ч. гр.д. Nо 3405/2013 год. на ВКС-ГК II г.о.,подадената молба за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК от м. август 2013 година се явява подадена в срока по чл. 305 ал.1 ГПК, тъй като най-ранната дата в тази на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска/ по арг. че не може да се иска отмяна на невлязло в сила съдебно решение /. Отменителното производство не може да бъде допуснато поради липсата на посочени новооткрити доказателства или нови обстоятелства. Кадастралната карта / КК/ на имота Nо 26975/ 11.07.2013 година, издадена по молба на В. М. от 2009 год. за нанасяне на обекти, станало възможно едва след произнасяне на отменителното решение на а ВКС и Скица проект Nо 28444/24.07.2013 год., са доказателства без отношение към спора за реституцията по ЗВСОНИ на процесното дворно място с влизане на закона в сила от 1992 година, отчуждено по ЗОЕГПНС и законността на заварените обекти на парвото на собственост в него. Касае се до нововъзникнали обстоятелства, след приключване на делото и свързани само с отразяване/ заснемане / на конкретни обекти на собствеността в кадастъра на съответното населено място,но без отношение към способа на придобиване на собствеността и собственика. В тази насока са и доводите, че тези обекти са суперфициарна държавна собственост, което обстоятелство също е извън предмета на спора, тъй като само по изключение/ установено от законодателя/ трето на спора лице може да брани чужди материални права в процесуалното качество на субституент. Както сочи и защитата на ответниците по молбата за отмяна, представеното като ново доказателство - Писмо Nо 94-01-22163/20.08.2013 год. на [община] за установена от ДМПДТ грешка при издаване на данъчните оценки на имотите към 1998 година, не касае решението на въззивния съд, не е елемент от доказателствения материал по делото и доколкото би рефлектирал като доказателство, то това би било само досежно изводите за цената на разгледания иск за собственост респ. неговата обжалваемост пред ВКС, а този въпрос е разрешен с влязло в сила Определение Nо 112 от 05.04.2013 година по гр.д. Nо 1500/2013 година на ВКС-ГК II о., потвърдено с Определение Nо 232/ 10.06.2013 по ч. гр.д. Nо 3405/2013 год. на ВКС-ГК II г.о.. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия