Определение № 103 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7010/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на К. Щ. С. и Ж. К. С. чрез пълномощник адв. Л.И. от САК, срещу определение №12298 от 28.06.2013г по ч. гр.дело № 8657/2013г на Софийски градски съд ,с което е оставена без уважение частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение от 07.03.2013 за прекратяване на гр.д. 48363/2011г на Софийски районен съд, образувано по заведен от тях иск за собственост на основание изтекла придобивна давност. Съображението на въззивния съд е,че спорът за това придобивно основание е бил разрешен с влязло в сила решение, от което и на основание чл.299 ал.1 ГПК следва непререшимост. В изложението, с обосновка по допускането на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, са поставени въпросите: за да се прекъсне придобивната давност за едно вещно право ,то следва ли това право да е предмет на предявен преди това иск; процесуална пречка ли е силата на пресъдено нещо по отношение на възражение за добросъвестна придобивна давнаст, за претенция за недобросъвестна придобивна давност. Относимост на първия въпрос се изтъква във връзка с довода на жалбоподателите ,че по приключилия съдебен спор между страните е било установено нищожност на придобивното им основание, но като ответници и по установителен иск за собственост не са отговаряли по претенция за предаване владението на имота. Те са продължили на владеят и след приключването на този съдебен спор, в следствие на него владението им не е било прекъсвано(спряна е била само добросъвестната придобивна давност ) и сега основават иска си на изтекла в тяхна полза десетгодишна «недобросъвестна» придобивна давност, като основание на иска за собственост. Вторият въпрос се аргументира като относим към решаващите съображения на съда ,тъй като с влязлото в сила решение е било отхвърлено възражение за добросъвестна придобивна давност ,а въззивният съд разширил обхвата на силата на пресъдено нещо и по отношение предявената сега претенция за недобросъденстна придобивна давност. Това разширително тълкуване е несъответно на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Частната жалба е депозирана в срок ,по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по втория формулиран в изложението правен въпрос ,който при конкретните обстоятелства засяга прилагането на чл. 299 ал.1 ГПК в пряка връзка с решаващите съображения на съда, по отвода за наличие на влязло в сила решение и сила на пресъдено нещо спрямо заявеното с иска вещно право. Първият формулиран въпрос е свързан с материалноправни доводи, че придобивнта давност по чл. 79 ЗС не е била прекъсвана. Този въпрос би се явил от значение за основателността на иска, ако същият бъде разгледан по същество. Решеващите съображения на съда по обжалваното преграждащо определение са от процесуално естество и първият от въпросите в изложението не е свързан с тях. По въпроса, обусловил допускане на частната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното: Очертаването на обективните предели на силата на пресъдено нещо е значимо при разглеждане на направен отвод за непререшимост, респ. при служебната преценка от страна на съда дали не е налице процесуална пречка за съществуване правото на иск. При вече разрешен между страните със сила на пресъдено нещо спор за установяване на право на собственост, в рамките на последващо дело между тях за същото право, съдът следва да прецени дали е налице тъждество по отношение на въведения от ищеца предмет на делото, съответно предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо при конкретните индивидуализиращи признаци и на първо място правопроизводящите юридически факти. Ако в спор за собственост, с влязло в сила решение е било отхвърлено възражение на владеещите ответници за придобиване на имот по давност -като добросъвестни купувачи съгласно 79 ал.2 ЗС, или предвид изтъквано от тях присъединяване владението на праводател по чл.82 ЗС с оглед постигане на придобивен срок, решението има сила за това ,че към момента на завеждане на иска срещу тях владението им не е правопроизводящо - с оглед срока на упражняването му, или с оглед предпоставките за присъединяване владение на частен праводател. Силата на пресъдено нещо по това решение не препятства ответниците по-късно отново да предявят иск за установяване на придобито по давност право на собственост, като включат в основанието му факта на обследваното в предходното дело свое владение, но заедно с допълнителния факт на продължаването му до изтичането на десетгодишната давност по чл. 79 ал.1 ЗС. При така заведен иск не е налице процесуалната пречка по чл. 299 ал.1 ГПК, а въпросът прекъсната ли е била придобивната давност, годна ли ще е тя като придобивно основание, следва да намери разрешение по същество. Предвид гореизложеното, частната жалба е основателна в оплакването си за неправилто прилагане на чл. 299 ал.1 ГПК от въззивния съд, който в нарушение на процесуалбните правила е изтъкнал несъществуваща процесуална пречка за предявяването на иска и неправилно е оставил в сила преграждащото определение на първоинстанционния съд .Между страните е налице влязло в сила съдебно решение от 21.01.2008г по гр.д № 1499/2007г на Софийски апелативен съд, с което по искове на Р. П., заведени на 19.04.2005г срещу настоящите ищци включително и на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД е установено, че легитимиращата праводателя им В. Д. сделка от 1991г е нищожна до размера на 1 /2 ид. част, на основание чл. 431 ГПК (отм) и до размера на 1 /2 ид. част е отменен нотариалният акт от 20.04.2000г в частта по отношение на легитимиращата ги като собственици продажба на имота, признато е за установено (на основание чл. 97 ал.1 ГПК отм) правото на собственост на Р. П. до размера на 1 /2 ид. част от имота, който ответниците С. са закупили на 20.04.2000г и е отхвърлено възражението на последните за изтекла придобивна давност в тяхна полза ,за периода до завеждане на този иск .По отношение на изследваните процесуални предпоставки за допустимост на настоящия положителен установителен иск за собственост, предявен от К. Щ. С. и Ж. К. С. на 04.11.2011г. съдилищата е следвало да имат предвид ,че същият се основава на придобивна давност по отношение на целия имот за периода от 20.04.2000г до предявяването му. Определението на Софийски градски съд следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.