Определение № 50873 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Летище София“ ЕАД срещу въззивно решение № 79 /19.01.2022 г. по в.гр.д. № 11361 /2021 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 14.06.2021 г. по гр.д. № 35546 /2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Х. Х. срещу „Летище София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и вместо тона исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени. Въззивното решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът на М. Х. Х. срещу „Летище София“ ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 12 465.78 лева до 15 026.64 лева за същия период от време, за който е уважен за сумата 12 465.78 лева. Ответникът по касационната жалба М. Х. Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Ищецът е бил уволнен от длъжността Ръководител на отдел „Пътническа агенция“ към дирекция „Наземно обслужване“ на Летище София ЕАД на основание чл.328, ал.2 КТ. За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел следното: С договор от 05.06.2020 г. е възложено управлението на изпълнителен директор на „Летище София“ ЕАД и със заповед от 28.04.2020 г. е одобрен бизнес планът на дружеството за 2020 г. Изпълнителният директор на „Летище София“ ЕАД е имал право на прекрати трудовите правоотношения със служители, които са част от ръководството на предприятието, на основание чл.328, ал.2 КТ. Но ищецът не е бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 вр. § 1, т.3 от ДР на КТ поради следното: При разглеждането на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ при уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнение служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото в йерархията на длъжности (подчертаването е от въззивния съд) в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността. Но както е прието в решение № 272 /14.10.2016 г. по гр.д. № 1691 /16 г., на ВКС, IV г.о., решение № 442 /08.06.2010 г. по гр.д. 1621 /09 г. на ВКС, III г.о., решение № 249 /04.07.2013 г. по гр.д. № 1358 /12 г. на ВКС, IV г.о., решение № 111 /12.03.2012 г. по гр.д. № 726 /11 г. на ВКС, IV г.о. не е част от ръководството на предприятието лице, което осъществява ръководство спрямо други служители, но същевременно е организационно подчинено и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т.е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно–йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. Ищецът не е част от ръководството на предприятието, видно от наименованието на длъжността му, от длъжностната характеристика и от поименното щатно разписание ищецът е началник на отдел и е пряко подчинен на директора на дирекция на „Наземно обслужване“ на „Летище София“ ЕАД, който от своя страна е подчинен на изпълнителния директор на дружеството. Липсва първата и най-важна предпоставка за уволнение по чл.328, ал.2 КТ и само на това основание същото е незаконосъобразно. По наличие на основания за допускане на касационно обжалване: Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя в две разновидности материалноправен въпрос, първата редакция на който е уточнена от настоящия съдебен състав съгласно приетото с т.1 от ТР 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: Дали при разглеждането на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ при уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ за определянето, че един служител, който осъществява ръководство спрямо други служители и работници, не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, е достатъчно да се установи, че не е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление, а е организационно подчинен на друг служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т.е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно – йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление? Доказването, че определена длъжност йерархично не е пряко подчинена на ръководителя на предприятието, а субординацията е опосредена от друг ръководител, представлява ли самостоятелно основание за приемането, че тази длъжност не е част от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ вр. с § 1, т.3 ДР на КТ? Двете редакции на въпроса са свързани с довода на жалбоподателя, че опосредеността от друга длъжност между ръководителя на предприятието и този служител е само един от критериите за извода дали длъжността е ръководна. Въпросът е обуславящ, защото както беше посочено за мотивите на въззивния съд, той е приел следния извод (дословно): Но както е прието в решение № 272 /14.10.2016 г. по гр.д. № 1691 /16 г., на ВКС, IV г.о., решение № 442 /08.06.2010 г. по гр.д. 1621 /09 г. на ВКС, III г.о., решение № 249 /04.07.2013 г. по гр.д. № 1358 /12 г. на ВКС, IV г.о., решение № 111 /12.03.2012 г. по гр.д. № 726 /11 г. на ВКС, IV г.о. не е част от ръководството на предприятието лице, което осъществява ръководство спрямо други служители, но същевременно е организационно подчинено и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т.е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно–йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление, Настоящият състав намира за основателно твърдението на жалбоподателя, че в посочените от въззивния съд решения на ВКС не е обоснован точно такъв извод. В посочените решения е приет изводът, че характерът на длъжността като ръководна, се определя от длъжностната характеристика. В последното – че същественото е какви са трудовите функции, подчинености и отговорности. Единствено в решение № 249 /13 г. в частта му, с която спорът е разгледан по същество и в решение № 272 /16 г. в отговор на правен въпрос е прието, че не е част от „ръководството на предприятието“ лице, на което е възложено ръководството на трудовия процес в случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес в поделение на предприятие, когато ръководителят от своя страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т.е. съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. Въззивният съд не е установил, че длъжността на ищеца се намира в поделение на работодателя, нито, че той е организационно подчинен едновременно както на преките си административни ръководители в съответното поделение, така и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие (не е установил множество подчинености на множество други длъжности в поделението и в предприятието). Т.е. въззивният съд се е позовал на правен извод по отношение на различна хипотеза, без да обсъжда конкретните трудови функции на длъжността на ищеца. С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното съдът