Определение № 1881 от 24.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 456/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуален представител, против Решение 276 от 28.11.2025 г. по в. гр. д. 501/2025 г. на Окръжен съд - Шумен, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 409 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 1797/2024 г. на Районен съд – Шумен, като краен резултат настоящият касатор е осъден да заплати на „Астра Консулт“ ЕООД сумата от 22 506,76 лв. /11507.52 евро/, част от главница (общо в размер от 31 560,76 лв., или - 15136.76 евро), дължима за изготвяне на проект по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изготвяне на проектна документация и упражняване на авторски надзор за обект: „Помпена станция и черпателен резервоар за минерална вода в [населено място], общ. Шумен“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2024 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава върху присъдения размер на главницата за периода от 08.04.2024 г. до 20.10. 2024 г., а също и неустойка за забава за периода 15.01.2024г. - 03.04.2024г. в размер на 2 493,24 лв. /1274.77 евро/ по договора за обществена поръчка, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 462 от 17.04.2024 г. по ч. гр. д. № 904/2024 г. на Районен съд – Шумен.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции, както и присъждане на направените разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, отговорът по които, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „Изискуемо ли е вземане по сключен договор, по който не са изпълнени изцяло и в пълен обем задълженията на страните по него и съобразно договорените клаузи ?“;

2. „Допустимо ли е определяне на вещо лице извън списъка на специалисти, утвърдени за вещи лица за съответния съдебен район или съседния му по смисъла на чл.398, ал.2 от Закона за съдебната власт ?“;

3. „При наличие на вещи лица, притежаващи необходимата квалификация да извършат възложената съдебна експертиза и включени в списъка на специалисти, утвърдени за вещи лица за съответния съдебен район, допустимо ли е съдебният състав да приложи чл.397, ал.2 от Закона за съдебната власт и да назначи специалист, който не е включен в съответния списък ?“.

Ответникът „Астра Консулт“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, след собствен анализ на събраните по делото доказателства, Окръжен съд – Шумен е приел, че заявените искови претенции са с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане, представляващо неиздължена главница и неустойка по договор за възлагане на обществена поръчка от 12.12.2022 г. с предмет „Изготвяне на проектна документация и упражняване на авторски надзор за обект: „Помпена станция и черпателен резервоар за минерална вода в [населено място], общ. Шумен“. За безспорен е определен фактът, че с подписания и от двете страни приемо-предавателен протокол от 26.06.2023 г. дружеството-изпълнител е предало на [община] инвестиционен проект във фаза „Технически проект“ за обекта, който съдържа съответните части. Въззивният съд е установил, че протоколът не е оспорен от страните относно неговата автентичност, поради което е приел, че същият удостоверява неблагоприятни за съставителя му факти - вида и обема на извършеното от ищцовото дружество и приемането му от страна на възложителя, т. е. притежава материална доказателствена сила относно факта на действителното им осъществяване. Констатирано е, че [община] не е оспорила и обстоятелството, че не е заплатила претендираното възнаграждение, позовавайки се на чл.4, ал.6, т.1 от договора, сочеща, че плащането за проектирането се извършва в срок до 30 календарни дни след представянето на фактура-оригинал и след приемането и съгласуването на проекта, а в случая липсвало съгласуване, поради което не била настъпила изискуемостта на вземането.

Като спорен от въззивната инстанция е очертан въпросът - изпълнило ли е ищцовото дружество в пълен обем задължението си по договора в частта за проектиране, за което претендира възнаграждение.

При произнасянето си по спорния между страните въпрос, Окръжен съд – Шумен е приел, че под „съгласуване“ в разпоредбата на чл.4, ал.6, т.1 от договора страните са имали предвид именно соченото в чл.10 от същия процедиране - внасяне за становище в Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОбЕСУТ) към [община] в петдневен срок. В тази връзка за безспорно е установено обстоятелството, че това не е било сторено от страна на възложителя, като в петдневния срок нито е бил съставен констативен протокол за качествено и срочно изпълнение, нито са били съставени писмени констатации за наличието на несъответствия, каквито не са били съставени и впоследствие. Наред с това е посочено, че с изпратено от възложителя - [община] до „Астра Консулт“ ЕООД писмо от 30.01.2024 г. общината е признала обстоятелството, че е налице съгласуване на целия проект с изключение на част „Електрическа“, с оглед на което въззивният съд е приел, че е налице и извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. С това признание, преценено в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, е обоснован изводът, че ответното дружество е изпълнило задължението си за изготвяне на проектната документация за процесния обект без част „Електрическа“.

По отношение на част „Електрическа“, от заключенията на първоначалната и допълнителната СТЕ е прието за установено, че изпълненото проектиране е съгласно уговореното и зададените от възложителя параметри. От отразеното в становището на „ЕРП Север“ АД за присъединяване на обекта за потребление към електроразпределителната мрежа е установено, че такова становище е поискано от общината едва на 16. 07.2024г., т. е. повече от година след подписване на приемо-предавателния протокол и то не само за процесния обект, а за обект Минерални бани - [населено място]. Общината подала искане за становище до „ЕРП Север“ АД, което да включва два обекта - минерални бани и помпена станция с черпателен извор. Само за помпената станция и черпателния извор били достатъчни 25 kW мощност, колкото било предвидено в част „Електрическа“ на процесния проект, но не и за втория проект - Минерални бани, за който била необходима мощност 300 kW. За неоснователно е счетено от въззивния съд възражението на [община], че се касае за неизпълнение на договора, тъй като изпълнителят проектирал съоръженията в имот с идентификатор 47161.503.2, а не в имот с идентификатор 47161.503.1, както било възложено. В тази връзка Окръжен съд – Шумен е посочил, че съгласно заключенията на приетите по делото СТЕ, процесният инвестиционен проект в частта „Електрическа“ е изработен в съответствие с действащия ПУП - помпената станция и черпателният резервоар за минерална вода били разположени само в поземлен имот с идентификатор 47161.503.1, като единствено обслужващите елементи преминават през съседния имот, но съгласно заключението на първоначалната СТЕ, те са допълващо застрояване и не се нуждаели от виза за проектиране.

Въз основа на тези констатации въззивният съд е формирал извода за дължимост на претендираното възнаграждение, както и че е изпълнен фактическият състав на чл. 92 ЗЗД, с оглед на което е постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно дадените с т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Изведените от касатора въпроси не отговарят на горепосочените изисквания. Освен че е общо формулиран и е от принципно значение, първият въпрос не съответства на обективираната в решението правна воля на съда, според която ищецът е изпълнил в пълен обем дейностите по проектиране, за които претендира заплащане на договорено възнаграждение. Въпросът изхожда от несъгласието на касатора с решаващите за изхода на спора мотиви на въззивния съд, което засяга правилността на обжалваното съдебно решение, преценката на която е извън предмета на производството по селектиране на касационната жалба. По последните два въпроса №№ 2 и 3 относно възможността за избор и определяне на вещи лица извън списъка на специалисти, утвърдени за вещи лица за съответния съдебен район, въззивният съд не е излагал съображения, поради което са без значение за изхода на спора.

Неустановяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по всички въпроси е достатъчно да препятства достъпа до касационно обжалване. Освен това следва да се посочи, че допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, на която касаторът се позовава, не е обоснована в съответствие с указанията в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 1 441. 84 евро, представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС, за договарянето и заплащането на което са представени надлежни доказателства.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК