Определение № 533 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2013/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. А. М. срещу решение №244 от 14.06.2024г. по т.д.167/24г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв.Д. С. е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът чрез пълномощника си – адв. Р. А. е очертал предмета на обжалване като е интерпретирал диспозитива на въззивното решение. Заявил е, че поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е поставил въпроса – „Между братята може ли да възникне такава трайна и емоционална връзка, в хипотеза, в която единият се е грижил за другия много дълъг период от време независимо от наличието на едни родител / който е починал 2-3 години преди процесния инцидент/, в хипотеза в която родствениците са живели постоянно заедно в едно жилище и населено място, заради съдържанието, на която търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че брат / брат са материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им по смисъла на ТР ОСНГТК №1/16г.?“ Страната е развила оплакванията си за неправилност на изводите на въззивния съд в подкрепа на твърдението й, че правният въпрос бил разрешен в отклонение от приетото в ТР ОСНГТК №1/16г., като е развил разбиране, че тълкувателното решение не било източник на правото и не подлежало на тълкуване, а така е обосновано и неправилното му, според касатора, прилагане от въззивния съд. Поставен е въпрос № 2/“ Може ли съдът да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право доказателства без да посочи и обоснове, защо игнорира същите и не ги цени в съвкупност с останалия доказателствен материал?“ и 3/“Следва ли експертизата да бъде обсъдена наред с всички доказателства по делото и длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо възприема или не възприема заключението на приетата по делото експертиза?“. По последния въпрос е изброена съдебна практика, която страната счита относима към него. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си – адв.Р. А. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставлява общо основание и се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, се налага извод, че първият поставен въпрос е фактически и хипотетичен, третиращ факти от конкретното доказване и основан на защитната теза на касатора, а не на решаващите изводи на състава. Но дори от този въпрос да бъде изведен релевантен, въпреки че настоящата инстанция няма такова задължение, то налице би било единствено общо основание. Страната не обосновава довод за противоречие на приетото от състава с постановките на ТР ОСГТК №1/16г., което е обосновало и правните изводи на съда. Същото тълкуване на нормата, третираща възможността разширен кръг от пострадали да бъдат обезщетявани за неимуществени вреди е приложил и състава, който е обосновал недоказаност в случая на предпоставките, въведени с това тълкуване- задължително за съдилищата. В тази връзка правно необосновано е и очертаното от касатора, с общи оплаквания, противоречие с приетото с ТР ОСНГТК № 1/16. Съдът подробно е разгледал установеното по спора като е интерпретирал показанията на изслушаните свидетели, в контекста на всички останали доказателства, обсъдил е и психиатричната експертиза, също отричаща твърдяните от страната последици от смъртта на брата на ищеца. Позовавайки се на тази задължителна практика, съдът е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между братя. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална и физическа подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между братята съставляват обичайните отношения между лица израснали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищеца като лице, извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищеца и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между братята, съдът не е постановил акта си в противоречие, а в пълно съответствие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Извън това липсва и поставен релевантен правен въпрос спрямо тези мотиви на състава. Вторият поставен въпрос е лишен от каквато и да било конкретика, тъй като неговата релевантност се определя от поддържаното от касатора за това, че съдът не е обсъдил конкретни относими към спорното право факти и доказателства и това се е отразило на постановения от него правен резултат. Непосочването на такива факти прави поставения въпрос ирелевантнен по смисъла на чл.280, ал.`1 ГПК. Извън това, страната не е посочила каквото и да било по допълнителния критерий по този въпрос. Третият поставен въпрос също не е релевантен, поради това, че е основан на фактически невярното твърдение, че съдът не е обсъдил „експертизата“, без да е конкретизирано коя от двете изслушани пред първостепенния съд експертизи / и двете обсъдени от съда/, според страната, не е била обсъдена. Доколкото активната материалноправна легитимация предполага относимост единствено на психиатричната експертиза, то този довод, както бе отбелязано е фактически неверен, тъй като съставът е обсъдил това доказателство. Или така поставен въпроса не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение