Определение № 258 от 26.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3327/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. – [населено място], чрез пълномощника адв. Н. Н. С. срещу решение №381 от 15.10.2012г., по в.т.дело №470/2012г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение на Старозагорския районен съд по гр.дело №3129/2011г. С последното са уважени установителните искове на ищеца [фирма] по чл.422 ГПК за сумата от 8461.58 лв. просрочена главница по договор за банков кредит от 9.12.2005г., за просрочена лихва в размер на 169.95 лв. и просрочена наказателна лихва в размер на 2612.18 лв. Искането е за отмяна на решението като неправилно. Ответникът по касация [фирма] заявява становище за недопустимост на касационната жалба, мотивирано с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно за неоснователност. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но същата е процесуално недопустима. Съгласно ал.2 на чл.280 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Договорът за банков кредит е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица / чл. 286, ал.2 във връзка с чл. 1, ал.1, т.8 ТЗ/. Търговският характер на сделка определя делото като търговско. Като съобрази, че предмет на спора е търговска сделка, цената на иска – 8461.58 лв. по главния иск и 261.16 лв. и 169.96 лв. по съединените искове за лихва, както и императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, настоящия състав на ВКС, ТК намира, че е налице процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане по чл.80 и чл.81 ГПК. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС