Определение № 478 от 26.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1708/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на М. К. В., действащ лично и със съгласието на майка си С. М. Й., Т. К. В., действащ чрез своята майка и законен представител С. М. Й. и Г. К. В., срещу решение № 335 от 05.04.2021 г. по в.гр.д. № 3862/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е отменено изцяло, в обжалваните му от „ЗАД Армеец“ АД части, решение № 70/17.06.2020 г. по т.д. № 124/2019 г. на Окръжен съд - Враца, ТО, и вместо това са отхвърлени предявените с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Г. В. и М. В. искове до размер на присъдените суми от по 60 000 лв. и на Т. В. иск до размер на присъдената сума от 30 000 лв., представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния дядо М. А. Й., настъпила в резултат от ПТП на 09.04.2018 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явна необоснованост. Според касаторите, с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели, при условията на пълно и главно доказване, е установено, че между ищците и загиналият им дядо е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, както и че ищците търпят от смъртта на починалия продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени предвид наличието на изключителност на конкретния случай по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства в тяхната съвкупност, че не е изложил мотиви защо приема едни за доказателства, а други отхвърля, както и че не е обсъдил всички доводи на страните по предмета на спора. Претендира се отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявените искове в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018 г., както и присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън твърдението за очевидна неправилност на решението поради неговата явна необоснованост по смисъла на чл. 280, ал. 1, ал. 2, предл. 3 ГПК, в изложението са формулирани като значими за изхода на делото следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. „Противоречието на въззивното решение с решението на първоинстанционния съд, в частта в която е прието, че е налице особено близка житейска връзка, основание ли е за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК ? “.

2. „При проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, следва ли въззивната инстанция да прецени единствено отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване принципа на справедливост или следва да разглежда отново наличието на обстоятелства за уважаване на исковата претенция ?“

3. „Какви са по интензитет и времетраене моралните болки и страдания на легитимирания да получи застрахователно обезщетение, в резултат на смъртта на негова баба / дядо, респективно брат / сестра ?“

4. „Какъв е критерият, по който може да се определи, че съществува изключителната връзка баба / дядо и ищците, която да се отклонява от нормалната между такива родственици ?“.

Според касационните жалбоподатели поставените по-горе въпроси са решени от въззивната инстанция в противоречие с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 51/ 28.02.2011 г. по гр.д. № 536/2010 г. на III г. о.; решение № 310 от 06.02.2019 г. по т.д. № 2429/2017 г. на II т. о.; решение № 206/26.10.2018 г. по т. д. № 670/2017 г.; решение № 26/04.06.2019 г. по т.д. № 1505/2016 г. на II т. о.

5. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други ?“

6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, като предпоставка за определяне принадлежността на лицето към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък ?“

7. „За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, като ги преценява адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата, а не само формално да се изброят фактите ?“

По поставените процесуалноправни въпроси №5, №6 и №7 се сочи противоречие с постановките в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на касационната инстанция, намерила израз в решение № 3/15.03.2016 г. по гр.д. № 2526/2015 г. на III г. о.; решение № 548/06.12.2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на III г. о.; решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о.; решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на IV г. о.; решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на II т. о.; решение № 69/23.07.2014 г. по т.д. № 1874/2013 г. на I т. о.; решение № 126 от 18.10.2019 г. по т.д. № 1785/2018 г. на II т. о.; решение № 222/30.01.2015 г. по т. д. № 3466/2013 г. на I т. о.; решение № 14/03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на I т. о.; решение по т.д.№1106/2010 г. на II т. о.; решение по т.д. № 823/2010 г. на II т. о.; решение по т.д. № 866/2012 г. на I т. о.; решение по гр. д.№ 1368/2016 г. на IV г. о.;

По всички поставените въпроси се твърди, че е налице и основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно - че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество „ЗАД Армеец“ АД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че по въпросите, касаещи активната легитимация на ищците по предявените искове по чл. 432, ал. 1 ГПК, въззивният съд се е съобразил с кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, очертан в ППВС №4/1961 г., ППВС №5/1969 г. и в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. По отношение на поставените процесуалноправни въпроси, се подчертава, че в съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд всестранно и в пълнота е разгледал и обсъдил събраните в хода на производството доказателства. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба и от третото лице – помагач „ЗК Лев Инс“ АД, в който изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 70/17.06.2020 г. по т.д. № 124/2019 г. на Окръжен съд - Враца, ТО, в обжалваните му от ответното дружество части, с които „ЗАД Армеец“ АД е осъден да заплати на Г. К. В. и на М. К. В., действащ лично и със съгласието на майка си С. Й., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ по 60 000 лв. за всеки един от двамата, а на Т. К. В., чрез неговата майка С. Й., – 30 000 лв., представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния дядо М. А. Й., настъпила в резултат от ПТП на 09.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г., като вместо това въззивният съд е отхвърлил изцяло исковете до размер на присъдените от първата инстанция суми.

Въззивният състав е приел за безспорно установено по делото, че на 09.04.2018 г. е настъпило застрахователно събитие - ПТП на път 1-1, Е 79, при км. 132+300, при което Ц. П. П., като водач на застрахован при ответника лек автомобил марка „Ситроен ЦЗ“ с ДК [рег.номер на МПС], е предприела маневра „изпреварване“ на движещия се пред нея автобус, в резултат на което е навлязла в лентата за насрещно движение, и се е ударила в насрещно движещия се л.а. „Форд Галакси“, с рег. [рег.номер на МПС], при което е настъпила смъртта на пътника в този автомобил М. А. Й., дядо по майчина линия на ищците М. К. В., Т. К. В. и Г. К. В.. Съдът е отразил, че по делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника с покритие към датата на ПТП, виновността на водача на застрахования при ответника лек автомобили, механизма на настъпване на ПТП, фактът на смъртта на пострадалия М. А. Й., наличието на пряка причинна връзка на смъртта му с осъществилото се ПТП, наличието на родствена връзка по права линия от втора степен между пострадалия и ищците, като внуци на пострадалия.

Произнасяйки се по спорния въпрос, който е предмет на касационната жалба, относно наличието върху на материалноправна легитимация на ищците – внуци за пострадалия, да претендират обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неговата смърт, въззивният състав е изложил основните постановки в ТР № 1/21.06.2016г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според които възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. на ВС и Постановление на 5/69 г. на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на особена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

За установяване на отношенията между ищците и пострадалия М. Й., както и на претърпените от ищците неимуществени вреди, въззивният съд е обсъдил детайлно събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. Т. (чичо на ищците), В. А. (първи братовчед на ищците), Р. П. (зет на пострадалия), Ф. А. (дъщеря на пострадалия), Е. Р. (баба на ищците) и Р. А. (дъщеря на пострадалия). Съдът е преразказал поотделно показанията на всеки един от посочените свидетели. Отразил е, че към момента на процесното ПТП пострадалият е бил на 57 години, ищецът Г. В. е бил на 16 години, ищецът М. В. - на 11 години, а ищецът Т. В. - на 9 години.

На базата на свидетелските показания въззивният състав е приел за установени следните релевантни за спора факти, а именно, че: към момента на смъртта си е имал около 10 внуци; обичал е всички тях и е бил всеотдаен дядо; радвал се е на всички тях, но особено са му били мили именно ищците, тъй като семейството живеело в Испания, а другите му внуци са живеели в близост до неговия дом; докато М. Й. е бил работоспособен, той е работел, за да помага финансово на семейството; ищецът Г. е бил първородния му внук, родил се е с аномалия на крачето като М. Й. е бил много загрижен за него; родителите са му заминали да работят в Испания, за да събират пари за операция, а Г. е останал в България при баба си М. и дядо си М., които го гледали в продължение на 5 години, докато родителите се установят в Испания; когато се е родил ищецът М., дядо му много се радвал, защото бил кръстен на него; докато бил малък, ищецът М. също е бил гледан в България - от баба си, и дядо си М.; тъй като баба им М. ходела на работа, голяма част от грижите за децата е полагал М. - сутрин той ги подготвял и изпращал на ясли и детска градина; впоследствие децата са заминали в Испания при родителите си, и постоянно са живеели там; ищецът Т. се е родил в Испания, и дядо им М. два месеца след раждането му е заминал с подаръци при семейството на дъщеря си в Испания, и останал там два месеца; след като по-големите деца Г. и М. отишли да живеят при родителите си в Испания, пострадалият през зимните месеци е ходел в Испания, за да работи там, и помагал на семейството, а през летните месеци тримата ищци са прекарвали около 2-3 месеца в България, при баба си и дядо си; пострадалият много им се е радвал, грижел се за тях, играел е с тях, учел ги е да се грижат за домашните животни /кон, крава/, водел ги е на екскурзии; децата са обичали дядо си, и когато са били в Испания често са общували с него по скайп; когато М. Й. починал, ищецът Г. се е върнал в България за погребението му, цяла нощ е стоял до ковчега му, станало му е лошо на погребението и се наложило да му дават успокоителни медикаменти; след смъртта на дядо си М., Г. не се е връщал повече в България; ищецът М. разбрал за смъртта на дядо си два месеца по-късно, когато се прибрал в България и видял некролога му като плакал много и родителите му не са му разрешили да посети гроба му; ищецът Т. узнал за смъртта на дядо си една година по-късно, когато се върнал в България и видял некролога на къщата, при което започнал да разпитва защо снимката на дядо му е там, и се наложило да му обяснят, че дядо му е починал; ищците продължават да тъгуват за дядо си.

Въззивният състав е кредитирал показанията на свидетелите при условията на чл.172 от ГПК. Съдът е отчел наличието на някои вътрешни логически противоречия в свидетелските показания досежно интензитета на поддържаните контакти между ищците и техния дядо през последните години преди смъртта на М. Й. като е подчертал, че от една страна свидетелите единодушно твърдят, че в последните години ищците ежедневно са поддържали контакти с дядо си по скайп, говорили са си с часове с него, но от друга страна, свидетелите сочат, че ищците Т. и М. са узнали за смъртта на дядо си месеци по-късно, когато са посетили България. Според съда този факт е индиция за това, че в семейството смъртта на дядото на ищците не е била обсъждана особено често, и не е предизвикала значими сътресения и промени в ежедневния бит на ищците.

С оглед на така установените факти, въззивният съд е приел, че ищците и починалия им дядо М. А. Й. са били в близки отношения, основани на взаимна обич, грижа и подкрепа. Според въззивният състав обаче установените по делото близки отношения не са изключителни по своя характер, тъй като не надхвърлят границите на обичайните близки отношения между дядо и неговите внуци. Съдът е посочил, че обстоятелството, че ищците Г. и М. в първите 5 години са били отглеждани от баба си и дядо си, не е необичайно, и не променя характера на отношенията между дядо и неговите внуци, доколкото по делото е установено, че родителите не са се дезинтересирали от децата си, а са били принудени да търсят препитание в Испания, издържали са ги, и са поели грижите за децата си веднага след установяването си в Испания. Апелативният състав е акцентирал и върху факта, че през последните 8-9 години от живота им, тези ищци са живеели с родителите си в Испания, и са общували с дядо си М. периодично. Отделно в обжалваното решение е отразено, че въпреки дълбоките негативни преживявания на ищците, смъртта на техния дядо не е внесла съществени промени в бита и обичайния им начин на живот.

В заключение въззивният състав е обосновал извода, че въпреки установените близки отношения между ищците и техния дядо, и претърпените от тях значими морални болки и страдания, не е проведено пълно и главно доказване, установяващо по несъмнен начин наличието на особени житейски обстоятелства, станали причина между починалия и ищците да са били породени особена близост, излизаща извън пределите на обичайните близки отношения между дядо и внуци, и съотносима по характер и интензитет към отношенията между лицата от най-близкия семеен кръг /родители, съпруг и деца/, както и наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт. Като не се установява качеството „изключителност“ на отношенията между ищците и пострадалия, съдът е приел, че не са налице предпоставките, визирани в ТР №1/21.06.2016 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за присъждане на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния дядо М. А. Й., поради което предявените искове са неоснователни изцяло.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал. 2 предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.

Извън случаите по чл. 280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не може да обуслови допускане на касационно обжалване въпросът на касаторите под №1 за това дали противоречието на въззивното решение с решението на първоинстанционния съд, в частта в която е прието, че е налице особено близка житейска връзка, е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е относима към принципни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Противоречието между първоинстанционно и въззивно решение, както относно приетата за установена фактическа обстановка, така и относно правните изводи, не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно следва да се има предвид, че предмет на касационно обжалване е единствено решението на въззивния съд (действащ като втора първа инстанция).

Не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, създадена с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС въпросите на касаторите ( №2, №3, №4, №6 и №7), свързани с кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди и начина на установяване на оправомощените лица по чл.52 ЗЗД. С ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност на внуците с баба ми и дядо им. Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на внук е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №4/1961 г. и №5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между внуци и дядо морални болки и страдания.

Приемайки, че по делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаването на такава особена духовна и емоционална близост между ищците и починалия им дядо, обуславяща болки и страдания, надхвърлящи по интенцитет и продължителност нормално присъщите за отношенията между внуци и дядо морални болки и страдания, които да пораждат основание за включване на ищците по изключение в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Й., (независимо, че съдът е приел за установена силната привързаност между тях), въззивният състав не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, създадена ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Не е решен в противоречие с цитираната в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК практика на ВКС и не може да обуслови допускане на касация на въззивното решение поставеният процесуалноправен въпрос под №5: „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други ?“. Анализът на мотивите на въззивното решение недвусмислено сочи, че въззивният състав е обсъдил обстойно всички събрани по делото доказателства, относими за конкретния правен спор, като е изложил аргументи защо, при какви условия и в каква степен кредитира свидетелските показания. Несъгласието на касаторите с фактическите изводи на въззивния съд е относимо към оплакването за евентуална необоснованост (неправилност) на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Меродавно за недопускането на касационно обжалване на поддържаните от касаторите основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК е обстоятелството, че въззивният състав е обсъдил всички доказателства, твърдения и доводи на страните, релевантни за спора относно материалноправната легитимация на ищците, съобразно критериите, посочени в ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Обжалваното решение не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд относно липсата в конкретния случай на изискванията, съобразно постановките в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за включване на ищците по изключение в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществни вреди от смъртта на техния дядо, не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

На основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят по равно общо на „ЗАД Армеец“ АД сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,