Определение № 214 от 21.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1312/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. С. К. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Г. Х. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, VІІІ-ми състав № 1359/24.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1867/2012 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, ХV-ти с-в № 4580/16.12.2011 г., постановено по гр. д. № 5617/2011 г., с което [фирма], [населено място] на основание чл. 200, ал. 1 КТ е осъдено да заплати на В. С. К. сумата 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 28.12.2010 г. със законна лихва, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. С жалбата е заявено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди-чл. 200 КТ, чл. 51 и чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и постанови друго решение, с което да се присъди обезщетение в значително по-голям размер. С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и прилага Р. № 1336/24.11.1992 г. по гр. д. № 1134/92 г., ВС, ІV г. о., постановено в производство по реда на чл. 231сл. ГПК/отм./. За ответника по касация [фирма], [населено място] и третите лица-помагачи на ответника ЗАД [фирма], София и ЗК [фирма], София не е изразено становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпреки указанията на въззивната инстанция е останало неизпълнено задължението на касатора да представи към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което да отговаря на изискванията на закона. Представеното към жалбата изложение не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване на правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Изложението приповтаря оплакването в жалбата за нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не е относимо към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК. Неизпълнението на посочените изисквания обосновава недопустимост на обжалването пред Върховния касационен съд, поради което съдът в настоящия състав