Определение № 1045 от 24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 716/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Е. И., действаща лично и със съгласието на майка си О. В. Н., чрез адв. Д. Ц. срещу допълнително решение по гр.д. №11942/2010 год. с което е допълнено решението от 20.07.2011 год. по делото като в диспозитива на същото след думите „ да заплати на осн. чл. 322,ал.1 ГПК / отм./ респ. чл. 403,ал.1 ГПК солидарно на В. Г. И. и И. Н. И. сумата от 18 473,29 лв., представляваща обезщетение за вредите, претърпени от незаконно обезпечение се добавя: „ ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба 12.12.2008 год. до окончателното й изплащане. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Касаторът застъпва тезата, че доколкото присъдената с основното решение главница е формирана от изтекла лихва, с присъждане на лихва върху нея съдът е нарушил забраната на чл. 10 ЗЗД и решението е постановено в нарушение на материалния закон. Моли допълнителното решение да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което направеното искане да бъде отхвърлено. Претендира разноски. Ответниците по касационната жалба В. Г. И. и И. Н. И. от [населено място], чрез адв. В. И. оспорват допустимостта на касационното обжалване на допълнителното решение и касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал правни въпроси, касаещи постановеното допълнително решение нито са обосновали някой от допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване. На практика изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е идентично с това представено с касационната жалба срещу основното решение като разгледаните правни въпроси в допълнителното решение са различни от тези, които са били предмет на обсъждане в основното решение. С оглед на това касационното обжалване на допълнителното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.