Определение № 974 от 08.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1579/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Б. като процесуален представител на Н. И. Н. от София срещу въззивното решение на СГС от 20.V.2011г. по гр.д. № 13362/2010г. Ответницата по касационната жалба А. П. Д. – Н. от София не е подала отговор по чл.287 ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 05.VІІ.2010г. по гр.д. № 14841/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Н. Ив.Н. срещу А. П.Д. – Н. иск с правно основание чл.49 ал.1 СК за прекратяване на брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на жената и е присъдил в тежест на ищеца разноски. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в хода на производството по делото не е доказано дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не са кредитирани показанията на св.Н. – сестра на ищеца, тъй като те са изолирани и не кореспондират с тези на останалите свидетели и с другите гласни и писмени доказателства по делото, които не установяват нито дълбоко разстройство на брака, нито вина на ответницата за това. Взето е предвид изявлението на ищеца пред съда, че „спи със съпругата си в една стая и на едно легло”,, от което е направен извод, че съпрузите не са преустановили съпружеските си отношения и не са се отчуждили един от друг. Прието е и че не е установено между тях да липсва разбирателство и отношенията им да са трайно и необратимо влошени. Не са обсъдени и взети предвид саморъчно написани изявления на ответницата и съдебно удостоверение, издадено от СГС, от което се установява образувано в този съд гр.д. № 10378/2010г. от Н.Н. срещу ответницата по настоящото дело по иск за присъждане на 45000лв., на данните в които ищецът също е основал претенцията си за развод. В изложението на Н. Ив.Н. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, се сочи, че съдът се произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като не обсъдил съдебно удостоверение за наличието на гражданско-правен спор между съпрузите и 2бр. листа с текст, написан собственоръчно от ответницата. Сочи се практика. ВКС на РБ, състав на ІV ГО132/2005г., намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като по поставения от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика за разглеждане на всички наведени от ищеца, в т.ч. и с посочените писмени доказателства, основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,