Определение № 394 от 13.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 916/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. М. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните М. А. Т., А. А. Т. и А. А. Т., всички от [населено място], Столична община, и четиримата чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 814 от 13.03.2020 г. по ч.т.д. № 688/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане № 14401 от 25.11.2019 г. по т.д. № 2434/2019 г. по описа на Софийски градски съд за прекратяване на основание чл. 130 ГПК на производството по делото поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ. В частната касационна жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, поради което се моли същото да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е основано на следния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, разрешен според жалбоподателите в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 75 от 31.05.2010 г. по т.д. № 538/2009 г. на ІI т.о.; определение № 284 от 16.04.2010 г. по ч.т.д. № 518/2009 г. на ІI т.о.; определение № 88 от 15.02.2016 г. по ч.т.д. № 2857/2015 г. на ІI т.о.; определение № 742 от 22.12.2009 г. по ч.т.д. № 800/2009 г. на I т.о. и определение № 425 от 15.10.2018 г. по т.д. № 872/2018 г. на I т.о., а именно: Следва ли ищецът да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иск, предявен в тяхна защита, в частност по иск с правно основание чл. 71 ТЗ? Отделно се обосновава наличието и на допълнителния селективен критерий за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Налице ли е активна процесуална легитимация по иск с правно основание чл. 71 ТЗ за предявяване на установителен иск за защита на членствени права на наследници на починал съдружник, след като дружественият договор изрично предвижда преживелият съдружник да не се противопоставя на встъпването им като съдружници на основание наследяване на дружествени дялове? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в частната касационна жалба и изложението към нея, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирани страни, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди прекратителното определение на Софийския градски съд, въззивният съдебен състав е споделил съображенията на първата инстанция за недопустимост на предявените искове по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ. Намерил е, че не е налице допуснато нарушение на процесуалния закон, доколкото чл. 2 ГПК урежда задължението на съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие, но при изпълнение на това задължение, при съблюдаване на основния принцип за служебно начало в гражданския процес – чл. 7 ГПК, съдът следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и в частност за допустимостта на иска – чл. 130 ГПК. Съставът на въззивния съд е приел, че процесуална предпоставка за допустимост на предявени искове по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ е наличието на правен интерес, включително притежавано от ищеца качество - член на дружеството. Когато липсата на посочените обстоятелства следва от самите твърдения на ищеца в исковата му молба, то исковете се явяват недопустими, а исковата молба подлежи на връщане. Допълнително е изложено, че дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност – чл. 127 ТЗ, а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял – чл. 123 ТЗ. Наследява се само дружественият дял, т.к. наследяването винаги е на право с имуществен характер /личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници/. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дяловете на капитала, се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание само след решение на ОС. Приемането на нов съдружник е от компетентността на ОС, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или ОС откаже да го приеме като такъв, независимо, че той отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор. Изхождайки от тези съображения и предвид изложените в исковата молба обстоятелства, съставът на въззивния съд е приел, че липсва взето решение на ОС на ответното дружество за приемането на ищците за съдружници, напротив – взето е решение за заличаване като съдружник на наследодателя им и приемане на нов учредителен акт на преобразуваното ЕООД, предвид което и независимо от изразената от тях воля да поемат дяловете му, същите не са станали съдружници във ВЕТО 2000 ООД. Относно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от дружествения договор е прието, че с нея не се предвижда нещо различно от уредбата в ТЗ, като изрично е разписана необходимостта от вземане на решение от ОС за приемане като съдружник на наследника на дружествени дялове. Клаузата не може да бъде тълкувана като воля за автоматично придобиване на качеството съдружник в резултат на наследяването, без да е необходимо решение на ОС на ответното дружество, като такива твърдения не се и съдържат в исковата молба. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като прецени наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, към които препраща чл. 274, ал. 3 ГПК, намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Въпросът, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – дали наследниците на починал съдружник са активно легитимирани да предявят иск за установяване на членствени права по чл. 71 ТЗ, ако дружественият договор предвижда преживелите съдружници да не се противопоставят на встъпването им като членове в дружеството съобразно наследените дялове, не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Така формулираният въпрос касае изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, а не представлява правен въпрос по смисъла на цитираната разпоредба. Липсата на надлежно поставен правен въпрос – едновременно касаещ приложението на абстрактна правна норма и имащ обуславящо значение за решаващата воля на съда и съответно за изхода на спора по конкретното дело, но не и за правилността на съдебния акт, е достатъчно основание за да не се допусне исканото касационно обжалване – ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. По въпроса, зададен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, също не може да се допусне касационно обжалване. В случая липсва противоречие с практиката на ВКС, на която жалбоподателите се позовават. Съдът не е постановил определението си в отклонение от правилото, че процесуалната легитимация на ищеца се обуславя от заявената с исковата молба принадлежност на спорното право към патримониума му /напротив, приел е, че в исковата молба отсъстват твърдения за автоматично придобиване на право на членство от страна на наследниците на починалия съдружник, включително с оглед съответната клауза в дружествения договор/, нито пък се касае до установяване обема на действителни законово регламентирани членствени права, оспорени или нарушени от дружествените органи. Освен това практиката, на която частните касатори в допълнение се позовават, касае права в акционерно дружество и не може да намери идентично приложение по отношение на дружеството с ограничена отговорност, предвид разликата в правния режим при придобиване на членство. Приложено е и определение на ВКС, І т.о. за недопускане до касационно обжалване на решение на въззивна инстанция, което не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед гореизложеното, по този правен въпрос не се установява поддържаното допълнително селективно основание за разглеждане на частната касационна жалба по същество. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение