Определение № 977 от 07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1678/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователна компания „Лев инс“АД срещу определение №7852/28.06.2023 г. по ч.гр.д.№5850/23г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение №15081/26.04.2023г. по гр.д.№67858/22г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на указания за отстраняване на констатирана нередовност при подаването й. В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. В приложено към частната касационна жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК общото основание за допустимост на касационното обжалване се обосновава с въпросите: 1. Следва ли съдът да уведомява писмено страна по делото за допуснатите й доказателствени искания и предоставените й срокове за изпълнение?; 2. Писменото уведомяване със съобщения на страна в процеса за допуснати нейни доказателствени искания, съответно писменото уведомяване със съобщения за допълнително предоставени й срокове представлява ли част от задължението на съда по чл.7 ал.1 изр.2 ГПК да съдейства на страната за изясняване на делото от фактическа и правна страна?; 3. Изричното указване в чл.7 ал.2 ГПК на задължението на съда да връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, освобождава ли го от задължението му по чл.7 ал.1 изр.2 ГПК да съдейства на страната за изясняване на делото от фактическа и правна страна, като я уведомява за допуснатите нейни доказателствени искания и й изпраща съобщения за допълнително предоставени й срокове за изпълнение на дадените от съда указания? Като допълнителна предпоставка за извършване на преценката по допускане на обжалването с въпросите касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. На самостоятелно основание счита,че определението следва да бъде допуснато до касационен контрол, поради очевидната му неправилност – чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Настоящият състав намира подадената от ЗК „Лев инс“АД частна касационна жалба за недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според императивната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, каквато е и настоящата хипотеза. Софийски районен съд е бил сезиран от ЗК“Лев инс“АД с иск по чл.410 КЗ, основан на твърдения за причинена от ответника вреда на застрахованото при дружеството имущество /МПС/ по застраховка „Каско“; за настъпило с плащането на застрахователното обезщетение за вредата, определено в размер на 9908 лв., от застрахователя на застрахования суброгиране в правата на последния и претендиране на посочената платена сума от ответника - деликвент. Така очертаният предмет на спора пред районния съд придава на делото разяснените в мотивите към ТР № 3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС характеристики на търговско дело, тъй като спорът между страните касае права, породени и отнасящи се до застрахователно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 т.6 ТЗ, като част от осъществяваната от ищцовото дружество застрахователна дейност. Тъй като цената на иска е под минималния размер от 20 000 лв., установен за търговските дела, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Поради това в случая по отношение на обжалваното въззивно определение за потвърждаване прекратителното определение на Софийски районен съд е приложима разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК – същото не подлежи на касационен контрол. Подадената от ЗК „Лев инс“АД частна касационна жалба, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане,а образуваното въз основа на нея производство по описа на ВКС – прекратено. Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд