Определение № 5306 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. У., представляван от адв. К. Г., срещу онази част от Решение № 44 от 20.01.2025 г. по в. гр. д. № 2516/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, в която след частична отмяна Решение № 357 от 07.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1513/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, предявеният от касатора, ищец в първоинстанционното производство, срещу Прокуратурата на Р България и ОД на МВР- Пловдив иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане в условията на пасивна солидарност на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП № 514/2022 г. по описа на РУ – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. № 8988/2022 г. по описа на РП - Пловдив, прекратено с постановление от 10.03.2023 г., е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до 10 000 лева. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оплакванията са, че съдът е присъдил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване жалбоподателят основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по касационната жалба Прокуратурата на Р България и ОД на МВР- Пловдив не са подали в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговори на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 16.02.2021 г., 16.02.2022 г. и 10.08.2022 г. докато управлява личния си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. [рег.номер на МПС], ищецът бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР – Асеновград и тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози. И в трите случая техническото средство отчело положителен резултат, като били образувани три досъдебни производства за престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК – ДП № 142/2021 г., ДП № 107/2022 г. и ДП № 514/2022 г., и трите по описа на РУ - Асеновград. С постановление от 25.05.2021 г. ДП № 142/2021 г. по описа на РУ – Асеновград, образувано и водено срещу касатора, било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. На същото основание било прекратено както образуваното срещу ищеца ДП № 107/2022 г., така и процесното ДП № 514/2022 г., и двете по описа на РУ – Асеновград. Въззивният съд констатирал, че след положителния резултат от техническото средство полицейски служители извършили проверка на собствения на ищеца автомобил за наличието на забранени от закона вещества, но такива не били намерени, а касаторът бил задържан за 24 ч. по ЗМВР, свидетелството му управление на МПС било временно отнето, а регистрацията на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. [рег.номер на МПС], била прекратена. Окръжният съд приел за доказано въз основа на свидетелските показания по делото и заключението към съдебно-психиатричната експертиза, че в резултат на незаконно проведеното наказателно преследване по ДП № 514/2022 г. по описа на РУ – Асеновград ищецът, който бил с чисто съдебно минало, изпаднал в състояние на хроничен стрес, съпроводен с тревожност, срам от накърнената му репутация, малоценностови изживявания, раздразнение, гняв, чувство за вина пред семейството, справял се с ежедневните си задължения в намален обем. Посочил е, че макар претенцията да касае неимуществените вреди от последното ДП № 514/2022 г. по описа на РУ – Асеновград, следва да се отчетат и негативните чувства, породени при предходните наказателни производства, тъй като вредите, предмет на обезщетяване в настоящото производство, били естествено тяхно продължение. Въззивният съд е отчел притесненията и неудобствата, които ищецът изпитал заради лишаването му от възможност да управлява автомобила си в периода от 10.08.2022 г. до 10.03.2023 година. При решаване на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД въззивният съд е отчел, че по процесното досъдебно производство № 514/2022 г. по описа на РУ – Асеновград, развило се в разумния срок от седем месеца, ищецът не е бил привлечен като обвиняем, а престъплението, за което било образувано и водено то, не било „тежко“ по смисъла на чл. 93, т.7 НК. Ето защо счел, че сумата от 4000 лв. справедливо би обезщетила ищеца за неимуществените вреди от прекратеното наказателно производство. Този размер окръжният съд приел, че съответства на обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страна към момента на увреждането. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл значимия за изхода на делото въпрос по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2005 г., както и в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практиката на ВКС, обективирана в Решение № 292 от 6.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3815/2017 г., IV ГО, Решение № 190 от 23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2018 г., III ГО, Решение № 49 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г., III ГО1 и Решение № 62 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2011 г., III ГО. Този въпрос е обусловил решаващия извод на въззивния съд и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със съществуващата постоянна практика на ВКС. В решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи, обстоятелства, които са специфични за всяко дело, и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В случая въззивният съд е присъдил обезщетението, като е съобразил с указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 година. Той е отчел тежестта на престъплението, за което е образувано и водено наказателното производство, начина, по който се е отразило то на психиката на ищеца, продължителността и интензитета на породените от това негативни емоционални изживявания, както и срокът, в който разследването е приключило. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са не само изброени от въззивния съд, но и обсъдени в тяхната съвкупност, съобразно разрешенията в Решение № 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ ГО, Решение № 394 по гр. д. № 1520/2011 г. на ІІІ ГО, Решение № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на ІІІ ГО, Решение № 395 по гр. д. № 159/2011 г. на ІІІ ГО, включително и сочената от касатора съдебна практика. Несъгласието на касатора с анализа на установените факти по спора, които са от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е оплакване за необоснованост на съдебния акт и има отношение към правилността на обжалваното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,