Определение № 103 от 04.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1199/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 91 от 14.01.2015 г., постановено по гр. д. № 2914/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 209 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 662/2013 г. на Асеновградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. А. пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ против [фирма] и евентуален иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ против „Гаранционен фонд” за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестрата на ищеца С. А., починала при ПТП на 20.04.2008 г., и на ответника [фирма] са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 690 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд се е позовал на задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, отричаща правото на обезщетение за неимуществени вреди на братята и сестрите на починало в резултат на деликт лице, която е остаряла, не отговаря на съвременните общественоикономически отношения и следва да бъде изоставена. Излага доводи, че възприетото в практиката становище относно правото на обезщетение на братята и сестрите на починалия е в противоречие със Закона за защита от дискриминация, доколкото поставя братята и сестрите в по-неблагоприятно положение спрямо останалите наследници по закон, без да има обективен критерий за това в чл.52 ЗЗД. Развива съображения, че поради противоречие с европейската юриспрунденция, признаваща правото на обезщетение на всяко лице, търпящо вреди от смъртта на негов близък, с прокламирания в чл.6 от Конституцията на Република България принцип за равенство на гражданите пред закона и с международни актове, по които Република България е страна, съществуващата съдебна практика не следва да бъде прилагана от съдилищата като несправедлива и неправилна и не би могла да обоснове извод за недължимост на претендираното от него обезщетение за вредите, претърпени в резултат на смъртта на сестра му С. А.. С касационната жалба е направено и искане на основание чл.629, ал.3 ГПК Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване по въпроси, отнасящи се до тълкуване на разпоредбите на европейското законодателство, имащо за цел сближаване на законодателствата в областта на застраховката „Гражданска отговорност” за моторни превозни средства - Директива 72/166, Директива 84/5 и Директива 90/232 - Определяне на режима на гражданска отговорност, приложим към произшествията, причинени при използването на превозни средства. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, по отношение на които са осъществени всички възможни основания за достъп до касация по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК е бланкетно, а основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е подробно аргументирано с посочване на причините, поради които е необходима промяна и осъвременяване на установената към момента съдебна практика относно кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на друго лице. В изложението са формулирани следните въпроси: „ 1. Загубило ли е сила Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС; 2. Критериите за определяне на материалноправната легитимация на ищците, претендиращи обезщетяване на неимуществени вреди поради смърт на починало лице, посочени в Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС, дискриминационни ли са - пряка или непряка дискриминация; 3. Променени ли са общественоикономическите условия, при които са определени критериите за определяне на кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смърт на брат или сестра; 4. Налице ли е мълчалива отмяна на Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС от действието на по-новия Закон за защита от дискриминацията; 5. Налице ли е нарушаване на чл.6 от КРБ в Критериите за определяне на материалноправната легитимация на ищците, претендиращи обезщетяване на неимуществени вреди поради смърт на починало лице, посочени в Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС; 6. Постановление № 2/30.11.1984 г. по гр. д. № 2/1984 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1961 г. на Пленума на ВС противоречат ли на чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи във връзка с правата по Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи”. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 24.03.2015 г. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от евентуалния ответник „Гаранционен фонд” - [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди решението по гр. д. № 662/2013 г. на Асеновградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Д. А. против [фирма] и „Гаранционен фонд” евентуално съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената при ПТП на 20.04.2008 г. смърт на сестрата на ищеца С. А., Пловдивски окръжен съд е приел, че ищецът не е от кръга на лицата, материалноправно легитимирани да получат обезщетение в случай на претърпени неимуществени вреди от смърт на друго пострадало лице. Изводът за отсъствие на активна материалноправна легитимация по исковете е мотивиран със задължителните указания в Постановление № 4/25.05.1961 г., Постановление № 2/1984 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, според които в случай на настъпила смърт от деликт право на обезщетение за неимуществени вреди имат само съпругът, възходящите и низходящите на починалия, лицето, с което починалият е съжителствал на съпружески начала, и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине. Въззивният съд е посочил, че е обвързан от задължителната практика в цитираните постановления, възприета и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по въпроса за кръга от лица, легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на друго лице, и е постановил решението си в съответствие с нея, въпреки становището на ищеца - жалбоподател за необходимост от промяна и осъвременяване на същата. Неоснователността на иска срещу евентуалния ответник „Гаранционен фонд” е обоснована и с отсъствие на пасивна материалноправна легитимация на Фонда да отговаря за претърпените от ищеца неимуществени вреди, предвид доказаното в хода на делото застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между виновния за произшествието водач и предпочитания ответник [фирма]. В изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по наведените във въззивната жалба на ищеца доводи за неприложимост на задължителната практика в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. поради нейния дискриминационен характер и противоречието й с чл.6 от Конституцията на Република България и чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Като е съобразил разпоредбата на чл.4 от Закона за защита от дискриминация и установените в нея дискриминационни критерии - „пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна”, съдът е направил извод, че нито един от тези признаци не е в основата на определяне на кръга от лица с право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, респ. че критерият, според който съдебната практика е определила кръга на правоимащите лица, е справедливостта. Преценил е, че доколкото критерият „справедливост” се прилага от съдилищата еднакво спрямо всички, независимо от признаците по чл.4 от Закона за защита от дискриминация, изключването на братята и сестрите на починалия от кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди не носи белезите на пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл.4 от закона. По съображения, че отричането на правото на обезщетение на братята и сестрите почива на принципа за справедливост, въззивният съд е изразил становище, че задължителната практика на ВС не противоречи на закрепения в чл.6 от Конституцията на Република България принцип за равенство на гражданите пред закона, както и на чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, забраняващ всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към малцинство, имущество, рождение или др. признак. По допускане на въззивното решение до касационно обжалване: След разглеждане на делото в закрито заседание по реда на чл.288 ГПК, с разпореждане от 28.04.2016 г. на Председателя на Върховния касационен съд на Република България, е разпоредено на основание чл.128, ал.1 ЗСВ да се образува т. д. № 2/2016 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен”. Посоченият въпрос - в частта относно правото на обезщетение на братята и сестрите, инкорпорира в съдържанието си въпросите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване и във връзка с които е поискал отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.629 ГПК. Поради изложеното и по аргумент от чл.292 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС по образуваното тълкувателно дело № 2/2016 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,