Определение № 3332 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1645/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МАЯК М“АД срещу решение № 121/27.03.2024 г. по в.гр.д. № 70/2024 г. на Окръжен съд - Русе, с което след отмяна на решение № 1466/20.10.2023 г. по гр.д. № 2155/2022 г. по описа на Районен съд - Русе е отхвърлен предявеният от „МАЯК М“АД против „ТРАНСИС“ЕООД иск за заплащане на сумата от 19 673,19 лв., с която ответникът се е обогатил, представляваща половината от заплатената от ищеца сума в общ размер 39 346,38 лв. - разходи по изграждане на ограда между съседни имоти с идентификатори 63427.8.1402 и 63427.8.650, собственост съответно на ищеца и на ответника, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на делото 21.04.2022 г. до окончателното изплащане и в частта на разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Трансис“ЕООД е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че между двата съседни имота на страните в процеса, в периода от 25.10.2021 г. до 18.02.2022 г., от „Маяк-М“ АД е била изградена ограда изцяло в неговия имот, без да е имало съгласие на ответника. Общо извършените СМР за изграждане на оградата са били на обща стойност 31391,29 лв. без ДДС. Счел е за доказано въз основа на заключението на СТЕ, че е била налице разлика между кадастралните граници и фактическата граница на място /ограда, портал/ между имоти с идентификатори 63427.8.1237 и 63427.8.1402, на касатора и 63427.8.650, на ответника. Старата ограда не е била идентична с имотната граница в Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК. Съборените части от старата ограда изцяло попадат в имота на касатора. Посочил е, че според вещото лице не са били спазени нормите на ЗУТ, тъй като за строежа трябва да има строителни книжа. В съдебно заседание е било доуточнено, че подпорната стена е с различна височина и в участъка от страна на ответника е измерена височина до 1,55 м., а върху подпорната страна има метална ограда с височина 2,05 м. на ламарината и така общо стават 3,10 м. След като височината е над 2,20 м., се изисква констативно становище, на база на което се издава разрешение за строеж, необходимо е проекторешение - да има проект както архитектура и конструкции. РОС е преценил показанията на разпитаните свидетели, които са установили, че изграждането на нова ограда се е наложило поради това, че старата била компрометирана и същата не се намирала върху реалната граница между двата имота. Новата ограда била изградена изцяло от и за сметка на касатора. „ТРАНСИС“ ЕООД е било канено многократно да участва в изграждането й. По телефона представителите му са казвали, че „ще се разберат“, но не последвало съгласие от тяхна страна. Според тях нямало нужда да се изгражда нова ограда. Камионите на ответното дружество били паркирани плътно до старата ограда и навлизали дори в частта на касатора, за да не могат служителите му да направят новата ограда. Между касатора и ответника имало проблеми и конфликти, дори един – два пъти се наложило да идват полицейски служители на място. Въззивната инстанция е коментирала писмени доказателства за подадаени от ответника сигнали до Община Русе, отдел „Строителен контрол“, за това че при построяване на процесната ограда не са спазени нормите на ЗУТ и с искане да бъде извършена проверка да ли за изпълнения строеж има издадени и изготвени строителни книжа и строежът изпълнен ли е при спазване на всички законни и технически изисквания. В случай, че строежът е незаконен, ответникът е поискал да бъде разпоредено неговото премахване. Във връзка със сигнала от страна на Община Русе са били изискани от ищеца всички налични строителни книжа за изпълнената ограда и подпорната стена. РОС е счел, че е съгласно нормата на чл. 61, ал. 3 от ЗЗД, ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, какъвто е конкретният случай, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване, а ако гесторът е действал и в свой интерес, заинтересовано лице отговаря само до размера на обогатяването му - чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Споделил е извода на РРС, че изграждането на ограда към съседен имот е действие, което се предприема доброволно и зависи от преценката на собственика на имота, но при извършването му се правят разходи, които следва да бъдат възстановени от лицето, вместо което са били платени. Направените разноски се явяват подобрение и на имота на ответника по иска, доколкото оградата, въпреки че е построена в съседен имот, обслужва и неговия, и води до увеличаване на стойността му. За основателно е приел възражението, че процесната ограда е построена без задължителните за такъв строеж строителни книжа (чл. 225, ал. 2 ЗУТ). В този смисъл е счел, че законният му статут се доказва само с такива книжа, издадени и одобрени от съответната администрация. Констатирал е, че касаторът е бил няколко пъти задължаван да представи по делото всички строителни книжа, архитектурни проекти и др., относно законността на извършения строеж на процесната ограда, като му е указано, че при непредставянето им съдът ще приложи последиците на чл. 161 от ГПК. РОС се е позовал на ППВС № 6 от 27. XII. 1974 г. по гр. д. № 9/74 г., че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата. Въззивната инстанция е намерила, че ответникът по иска е представил доказателства, че не желае запазване на оградата, предприел е мерки за разпореждане на нейното премахване от компетентните органи и я счита за потенциално застрашена от срутване. При това положение въззивният съд е приел, че искът следва да се отхвърли. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ след уточняване от страна на ВКС, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – относно значението на предписанието на техническите органи за премахване на незаконен строеж при иск за заплащане на подобрения; 2/Правилно ли ОС-Русе е приложил по аналогия ППВС №6/1974 г., като е постановил, че не се дължи плащане на процесната сума, тъй като процесната ограда била подлежаща на премахване и представлявавала незаконно строителство? Въвежда се следните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване: по първи въпрос - на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 308/30.10.2012г. по гр.д. № 271/2012 г. на ВКС, I г.о., /останалите сочени решения на ВКС са постановени по реда на ГПК /отм./; по втори въпрос - на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 130/29.10.2020 г. по т.д. № 2283/2019 г. на ВКС, II т.о, /останалите сочени решения на ВКС са постановени по реда на ГПК /отм./. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Предвид произнасянето на въззивния съд, че процесната ограда представлява незаконен строеж и ответникът по иска за заплащане на разноските за извършването на това подобрение е предприел мерки пред административните органи за премахването, правният въпрос отговаря на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване като обхванат от спорния предмет. По същия правен въпрос е формирана постоянна и непротиворечива практика на ВКС, с постановени по реда на чл. 290 ГПК, при действието на ЗУТ, решения (сред които са и цитираното от касатора решение № 308/30.10.2012г. по гр.д. № 271/2012 г. на ВКС, I г.о. и служебно известните на съда: решение № 315/ 25. 10. 2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г. на ВКС, I г.о и др.). В нея е прието, че незаконни строежи подлежат на премахване тогава, когато има предписание на техническите органи – заповед по чл. 225 или по чл. 225а ЗУТ за премахването им. При липса на такава заповед, дори и да са съставени констативни протоколи за незаконно строителство, не би могло да се приеме, че строежът подлежи на премахване и за същия се дължи обезщетение като за подобрение. Съставът на ВКС намира, че за проверка съответствието на произнасянето на РОС с така цитираната практика следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия правен въпрос, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият въпрос не представлява такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не касае приложението на правна норма, а на постановки по задължителна практика на ВКС – ППВС № 6/74 г. и то по вече коментирания първи правен въпрос. Не е налице и сочената хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Обосновката на касатора по нея навежда на оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, които ще бъдат разгледани по същество на касационната жалба. Поради което ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, като на касатора се укаже да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 393,46 лв. С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение