Определение № 564 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу въззивно решение № 284/15.03.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 23/2011 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон. Насрещната страна Г. И. Я. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копие на съдебни актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С обжалваното решение те са отхвърлени. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че страните били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор, като Г. И. Я. е заемал длъжността „инспектор инкасо”. Трудовият договор едностранно е прекратен от работодателя поради това, че служителят не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността – висше икономическо образование. Въззивният съд е приел, че предприетите изменения относно образованието за заемане на длъжността са целенасочени и единствено само по отношение на заеманата от уволнения Я. длъжност. Съдът е изложил съображения,че е налице злоупотреба с право, което правният ред не признава и като се е позовал на чл. 8, ал. 1 КТ постановил, че заповедта за уволнение е назаконосъобразна. Въпросът на касатора в изложението дали съдебният контрол включва преценка налице ли е съществена промяна в длъжностната характеристика, която да обосновава необходимостта от заемането на длъжността от лице с по-висока квалификация, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове. Съставът на Варненския окръжен съд изрично е посочил, преценката за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност, както и, че тя не подлежи на съдебен контрол, стига обаче, да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право или да се установява дискриминационен подход. По следващите въпроси, не може да бъде даден принципно еднозначен отговор, доколкото проявните форми на злоупотребата с право могат да са най-различни, съответно във всеки конкретен случай извод за подобно противоправно поведение може да се направи въз основа на различни факти и обстоятелства. Същественото е, че превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска още и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. Въпросите са: длъжен ли е съдът да изследва и да вземе предвид наличието, съдържанието и други факти и обстоятелства, свързани с трудовите правоотношения и на други работници и служители, които не са предмет на конкретния правен спор; преценката на съда дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно от страните по конкретното трудово правоотношение, включва ли оценка относно съществуването и съдържанието на други трудови правоотношения на други работници; при промяна на изискването за притежавано образование, извършено чрез промяна в длъжностната характеристика, работодателят длъжен ли е да прекрати трудовите договори на всички работници, които не отговарят на това изискване; при прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 6 предл. първо КТ спрямо конкретен работник, работодателят длъжен ли е да приложи това основание за прекратяване на трудовите договори едновременно и спрямо всички останали работници на същата длъжност и в случай, че не го направи – това злоупотреба с право ли е; има ли срок, считано от влизане в сила на промяната в изискването за притежавано образование, в който работодателят е длъжен да упражни правото си по чл. 328, ал. 1, т. 6 предл. първо КТ спрямо работник, който не съответства на променените изисквания за образователен ценз и, ако има такъв – каква е неговата продължителност; налице ли е злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, ако работодателят прекрати трудовия договор на един работник, а на друг – не, в случай, че и спрямо двамата съществува основание за това. В конкретния случай, съдът е преценявал характера на длъжността „инспектор инкасо”, изискванията за заемането й в търговското дружество, в поделенията му и спрямо заетите по нея служители, именно, защото от тези факти е установил недобросъвестното поведение на работодателя. Повишените изисквания за образование за заемане на длъжността са послужили като основание за уволнението единствено на Я., което и при съпоставка с характера на работата, са обусловили извода на съда, че не тя е причина за разписаната от работодателя промяна в условията за заеманата длъжност, а желанието чрез законово допустими средства да се постигне единствената цел - прекратяване на трудовия договор само с един конкретен служител. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът