Определение № 784 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 520/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д., [населено място], срещу определение № 471 от 11.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2755/2023 г. на Софийски градски съд. С атакуваното определение се оставя без уважение частна жалба срещу определение № 20002494 от 05.01.2021 г. по гр.д.№ 13220/2019 г. на Софийски районен съд, 174 състав, в частта, с която е оставено без уважение искане на М. Д. за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, дължима за разглеждане на предявените по него осъдителни искове срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, [населено място]. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, посочено в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: Първоинстанционният съд е сезиран с молба от М. Д. за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК по предявените от него срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ АД искове. С оглед представената декларация за имуществено състояние и след извършена преценка на данните в нея, Софийски районен съд е счел подадената молба за неоснователна. Въззивният съд е споделил изцяло мотивите и правните изводи на Софийски районен съд, като в допълнение към подадената имуществената декларация е извършил и служебна проверка на недекларирани от молителя доходи и е достигнал до заключението, че той е в състояние да заплати дължимата държавна такса по предявените от него осъдителни искове. Така мотивиран, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционното определение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди нарушение на правото на ЕС и в частност на чл. 6 ЕКПЧ относно правото на справедлив процес от безпристрастен съд. В тази връзка следва да се имат предвид задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които посочването на обуславящ изхода на делото във въззивната инстанция правен въпрос – годно общо основание за допускане на касационно обжалване, е задължение на частния касатор. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на частния жалбоподател и от сочените в частната касационна жалба факти и обстоятелства. С оглед на това, че жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а изложените от него аргументи съставляват по своята същност доводи за неправилност на обжалваното определение, относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение