Определение № 23 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 597/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата В. Иванова Г. против решение № 12208 от 29.10.2020г. по в.гр.д. № 1466/2020г. на Апелативен съд–София, с което, след отмяна на решение № 13 от 21.01.2020г. по т.д. № 133/2019г. на Окръжен съд–Враца в уважителната му част, е отхвърлен предявеният главен иск по чл.226. ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД за присъждане застрахователно обезщетение в размер на 21 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната баба П. Н. Г., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 02.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторката твърди, че постановеното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства е изяснен характерът на съществувалата връзка между ищцата и починалата й баба, както и начинът, по който прекъсването й се е отразило върху емоционалното състояние на касаторката, които е справедливо да бъдат обезщетени, съгласно ТР № 1 /2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г на ОСНГГК на ВКС. Поддържа се, че от разпита на свидетелите В. Г. и Н. С. е установено, че ищцата от раждането си през 1991 г. живее в общо домакинство със своята баба, като последната е поела грижите за отглеждането и възпитанието й, поради невъзможността същите да се осъществяват от родителите й - бащата винаги е работил извън града, а майката първо е била студентка, а след това естеството на работата й е възпрепятствало пълноценното отглеждане на В.. Починалата П. дори се е пенсионирала, за да се грижи за внучка си, като В. не е посещавала детска градина, а отговорността за посещенията на учебни занимания и извънкласни такива до 4 клас отново била поета от баба й, която заместила липсата на такива грижи, полагани от майката. Сочи се, че в семейството винаги царяла атмосфера на спокойствие и загриженост, всички живеели задружно, без конфликти и напрежения, като впечатленията на свидетелката С. били дори за съществувала необичайно близка емоционална връзка между баба и внучка, характерна за такава между майка и дъщеря, обяснима с обстоятелството, че В. е отгледана от баба си и тя е била най-близкият й човек между всички роднини, когото много обичала. Установено е още, че ищцата много тежко е преживяла загубата на баба си, плачела е, била е тъжна и много унила, като за период от около 5-6 месеца след инцидента е променила и обичайния си начин на живот, като отказвала да излиза с приятели и преимуществено стояла в къщи, като преживявала тежко този момент. У В. се наблюдавала затвореност, свитост и обраност, нетипична за толкова млад човек. С оглед изложеното, касаторката иска да бъде отменено обжалваното решение и уважаване на претенциите, като се иска и присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за всички съдебни инстанции, съобразно списък по чл.80 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, ЗД "БУЛ ИНС" АД, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно е установено, че ищцата е внучка на починалата при ПТП от 02.09.2014г. П. Г. и смъртта на последната е в пряка причинно - следствена връзка с виновното противоправно поведение на застрахован при ответника водач на МПС „Мерцедес", рег. [рег.номер на МПС]. Решаващият състав е взел предвид, че съгласно показанията на изслушаните по делото свидетели, ищцата е живяла с майка си, баща си, дядо си и баба си в един апартамент от раждането си през 1991г. докато е станала студентка и се е преместила да живее в София. Баба й е поела грижите за отглеждането й от раждането, като се е грижила за нея, докато майка й е следвала и работила, водела я е на училище до 4 клас, на школи и други извънкласни дейности. Посочено е, че свидетелката Г., съсед на починалата, определя отношенията на баба – внуче като нормални. Свидетелката С., съученичка на ищцата, заявява, че последната много е обичала баба си, била е много близка с нея и тежко е преживяла загубата й, като е била унила, затворена в себе си и отбягвала социалните контакти за около 5-6 месеца, тъгувала, че баба й не е доживяла да я види дипломирана и омъжена. Апелативният съд е кредитирал свидетелските показания, но е приел, че въз основа на тях ищцата не е доказала материалната си легитимация, тъй като не са доказани посочените в ТР № 1 /2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГГК на ВКС предпоставки, с оглед на което е отменил решението на първоинстанционния съд в уважителната му част и е отхвърлил исковете. Счетено е, че ищцата не доказва да е изградила с починалата особено близка и трайна житейска връзка. Прието е, че създадената фактическа връзка между тях съответства на родствената връзка и не се отличава от традиционната за българското семейство сърдечна, близка връзка между внуци и баба. Според решаващият състав, обстоятелството, че двете са живели в едно домакинство само по себе си е ирелевантно, като отглеждането на ищцата от баба й, докато е била малка, не е заместило родителската грижа, а е било в нейна помощ. Посочено е, че към момента на смъртта на баба й ищцата вече е живеела в друг град и не са имали общ бит и ежедневие. Въз основа на изложеното, решаващият състав е приел, че ищцата не доказва да е търпяла болки и страдания, надхвърлящи по итнетзитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Счетено е, че емоционалната реакция на ищцата от загубата на баба й е нормална в подобна ситуация и не е продължила неестествено дълго. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „I.1/ Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.11.1961 г. и Постановление № 5/24.11,1969г. на Пленума на ВС.; I.2/ Представлява ли отглеждането на единствена внучка от баба житейско обстоятелство с характер да обуслови създаването на по-голяма близост от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка, в случаите, в които не е налице липса на родителска заинтересованост и ангажираност и не е налице напълно заместване на родителската грижа?; I.3/ Липсата на пълно заместване на родителската грижа от грижата, която полагат близки родственици (по-конкретно баба по отношение на единствена внучка) съставлява ли житейско обстоятелство, препятстващо възможността да се приеме, че между тези близки родственици е налице една от предпоставките, посочена в ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г на ОСНГТК на ВКС, а именно: създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението, за да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления N2 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС?; Касаторката поддържа, че по посочените три въпроса въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на II т.о. на ВКС.; II.1/ Относно интензитета и времетраенето на неимуществените вреди, които увреденото лице следва да търпи, вследствие загубата на свой близък родственик (и по конкретно внучка - баба), за да се приеме, че същите надхвърлят нормално присъщи за съответната връзка - втората предпоставка, при наличието на която следва да се приеме, че по изключение следва да се присъди обезщетение, репариращо търпените болки и страдания. По този въпрос се твърди наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.“ Настоящият състав на ВКС намира, че спрямо поставените въпроси е осъществена не само общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въпросите са обусловили изхода на спора, но е налице и допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по обобщения от настоящия състав съобразно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.11.1961 г. и Постановление № 5/24.11,1969г. на Пленума на ВС, и за проверка за съответствие на постановеното въззивно решение с постановките на Тълкувателно решение № 1 /2016г. от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата й, на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд