Определение № 598 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 498/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Г. Г.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Х. Г., срещу определение №6597 от 04.05.2010 г. по ч. гр.дело №4675/2010 г. на С. градски съд, с което е потвърдено определение №9 от 29.01.2010 г. по гр. дело №54555/2009 г. на С. районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес, тъй като не е установено молителят да е трето лице по смисъла на разпоредбата на чл.523 ГПК, което да е легитимирано да започне производство по чл.524 ГПК. Въззивният съд е приел, че в случая при извършването на въвода във владение на 01.03.2010 г. присъденият недвижим имот не се е намирал във владение на молителя, поради което последният не е трето лице по смисъла на разпоредбата на чл.523 ГПК и частната му жалба е неоснователна. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за това дали има интерес да иска спиране на изпълнението след като заявява права върху имота, които изключват правата на взискателя. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея след като въводът във владение е извършен вече, то третото лице, което заявява права върху имота, които изключват правата на взискателя, може да обжалва действията на съдебния изпълнител или да предяви владелчески иск, но не и да иска спиране на изпълнението. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.