Определение № 3312 от 09.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1498/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, [населено място], срещу решение № 81/14.03.2024 г., постановено по в.т.д.№ 496/2023 г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260005/07.06.2023 г. по т.д. № 17/2021 г. на Шуменски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ ( с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), ФРГ, сумата от 65026,45 лв., от която 60209,68 лв., представляваща дължимата до 10.02.2018 г. месечна вноска и съставляваща част от дължимото възнаграждение от 6069135,73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 4816,77 лв., представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 11.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Третото лице помагач „Строителна механизация“ АД /н./ не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил безспорните по делото факти: на 11.09.2012 г. между ищеца – настоящ ответник по касационната жалба „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предходно наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и третото лице помагач „Строителна механизация“ АД е учреден консорциум при условията на чл.275 и чл.276 ТЗ и чл.357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“; на 08.01.2013 г. между консорциума и ответника по иска – касатор в производството пред ВКС е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място]; уговорено е възнаграждение в общ размер на 6 069 135,73 лв., платимо на месечни вноски, всяка в размер на 60 209,68 лв.; работата е приета от възложителя с приемо-предавателен протокол от 31.03.2014 г.; със споразумение от 31.03.2014 г. страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи и да започне от м. януари 2015 вместо от м. април 2014 година по погасителния план (приложение № 4); при погасяване на задълженията паралелно се извършва мониторинг на загубите на вода по рехабилитираните участъци, като тяхното сравняване с гарантираните загуби на вода е в пряка зависимост при разплащанията съгласно договора; в 21 месечни протокола е констатирано, че измерените фактически загуби на вода са много под договорените с процесния договор гарантирано допустими загуби на вода. Между страните е водено друго дело – т.д.№ 67/2017 г. на Шуменския окръжен съд, по което е постановено влязло в сила решение по частичен иск, основан на същия договор. Правопораждащите факти на спорното материално право са установени с решението по това дело, а именно: наличието на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането й, както и постигането на определения с него стопански резултат; размерът на договореното с ответника възнаграждение, начинът и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка. Изрично решаващият състав е посочил, че с постановяване на решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. (окончателният съдебен акт по спора) е решен въпросът за наличието на активна солидарност между съдружниците в консорциума, възникнала в резултат на сключения на 08.01.2013 г. между консорциума и възложителя договор. Формираният извод е, че всеки от съдружниците в ДЗЗД "СМ Секисуи Европа“ разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора за възлагане на обществената поръчка. В мотивите на обжалваното решение са разгледани доводите на касатора, поддържани и пред въззивния съд, че спрямо участника в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа” „Строителна механизация” АД е открито производство по несъстоятелност с прекратителен ефект спрямо консорциума по смисъла на чл. 363, б.”в” ЗЗД, както и че прекратяването на консорциум в условията на чл. 363, б.”в” ЗЗД води до прекратяване на активната солидарност, което лишава участника в него „Ар ти ай финанс” ГмБх от възможността да претендира цялото дължимо възнаграждение за изпълнената работа. Съставът на апелативния съд е изследвал и правния интерес на възложителя да претендира разделно изпълнението на дължимото възнаграждение. Изложени са съображения, че предявеното за плащане възнаграждение се основава на изпълнението на възложената изработка, че не е налице хипотезата на „невъзможност за изпълнение, по причина на някоя от страните”, а съгласно чл. 269 ЗЗД задължението за плащане на дължимото за изработката възнаграждение не се погасява дори и когато „изпълнителят умре или стане неспособен”, съответно възложителят продължава да бъде задължен с възнаграждението за изработеното и след прекратяването на договора поради прекратяването на консорциума като изпълнител на изработката, в условията на чл. 363, б. „в” ЗЗД. Въззивникът не е посочил защо (евентуалното) прекратяването на консорциума в условията на чл. 363, б. „в” ЗЗД ще постигне търсения погасителен ефект спрямо дължимото възнаграждение по процесната изработка при все, че откритото за участника в консорциума „Строителна механизация” АД производство по несъстоятелност е насочено към попълване на масата на несъстоятелността на последното, включваща по силата на чл. 361 ЗЗД и неговия дял в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа”. Решаващият състав е обсъдил последиците от постановеното решение №139/ 07.12.2021 г. по т. д. № 1255/2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е открито производство по несъстоятелност за „Строителна механизация“ АД на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, обявена е неплатежоспособността на дружеството, определена е нейната начална дата и производството е спряно за срок от една година. С последващо решение на съда по несъстоятелността от 07.11.2022 г. е постановено прекратяване дейността на предприятието на търговеца и започване на осребряване на имуществото, налично в масата, за удовлетворяване на кредиторите на длъжника. Според съда решението за обявяване в несъстоятелност отваря пътя на универсалното принудително изпълнение, при което удовлетворяването на кредиторите става чрез осребряване на масата на несъстоятелността и разпределение на средствата, събрани в тази маса между кредиторите. Прекратяването на дейността на предприятието по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ няма за правна последица заличаване на търговеца от търговския регистър едновременно с решението за обявяване в несъстоятелност. Съгласно нормата на чл. 735, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност се прекратява от съда с решение, когато са изплатени задълженията или когато масата на несъстоятелността е изчерпана. С решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ съдът постановява или възстановяване на правомощията на органите на длъжника, или заличаване на търговеца. В изпълнение на влязло в сила решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ, с което е постановено заличаване на търговеца, длъжностното лице извършва вписване, като едва в този момент юридическото лице изгубва своята правосубектност. В този смисъл е формиран извод, основан на систематичното тълкуване на текстовете на чл. 735, ал. 1 ТЗ и чл. 252, ал. 1 т. 3 ТЗ, че в открито производство по несъстоятелност загубата на правосубектност на търговското дружество настъпва едва с решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ и конститутивният ефект на вписването на влезлия в сила съдебен акт. Възраженията на настоящия касатор са отхвърлени с решаващия довод, че обявяването на длъжника в несъстоятелност не влече след себе си неговото заличаване, а едва след вписването на последното обстоятелство настъпва фактът на смъртта на юридическото лице като субект на правото, поради което третото лице помагал и участник в консорциума „Строителна механизация“ АД (в несъстоятелност) продължава да съществува като правен субект и сключеният договор за консорциум не е прекратен. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Касаторът поставя няколко въпроса, свързани с поддържания довод, че с обявяването в несъстоятелност на един от участниците в гражданското дружество и прекратяването на дружеството се прекратява и консорциумът. Според номерацията им в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК това са: 1.„Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ за акционерните дружества /"АД"/, чл. 93, т. 3 от ТЗ за събирателните дружества /"СД"/, чл. 154, ал. 1, т. 4 от ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /"ООД"/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 от ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 от ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?“; 2. „С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. „в" от ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?“; 3. „Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?“; 4. „Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?“; 8. „Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 от ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?“. Свързани с тях са и въпроси: 10. „Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на консорциума при положение, че направеното възражение защитава имуществената сфера на ответника от недължимо и/или неточно плащане и го предпазва от риска да заплати два пъти недължимо платената част от възнаграждението по договора, полагаща се на обявеното в несъстоятелност дружество-съдружник в консорциума?“ и 11. „Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на консорциума с оглед факта, че прекратяването на консорциума е обуславящо за липсата на материалноправна и/или процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира процесното вземане в посочения в иска размер, съответно - обосноваващо недоказаността на иска по размер и неоснователността на ищцовата претенция?“. Въведените основания са по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Така заявените въпроси са основани на тезата на касатора, че с откриването на производство по несъстоятелност се прекратява търговското дружество, което като правни последици води до прекратяване на гражданското дружество и загуба на правосубектност. На първо място, изложените от въззивния съд съображения по тези въпроси не са формирали решаващите изводи на съдебния състав. Произнасянето по същите е израз на задължението на въззивния съд да обсъди всички въведени в процеса доводи и възражения на страните. За допускането на касационното обжалване обаче мотивите на въззивния съд следва да са от значение за крайните изводи по съществото на правния спор. На второ място, касаторът не е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е посочил практика на ВКС, в противоречие с която да е постановен въззивния акт, а е изброил решения на окръжни съдилища и на ВАС. На трето място, не е обосновано значението на въпросите за точното приложение на закона и за развитието на правото. Единствено липсата на практика на ВКС не обуславя допускане на касационно обжалване. Уредбата на несъстоятелността на търговските дружества относно правните последици на всеки от актовете на съда – за откриване на производството по несъстоятелност, за прекратяване на дейността на дружеството, за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на търговеца, е ясна и е подробно проследена в мотивите на обжалваното решение. По същество всички въпроси предпоставят, че нормата на чл.363, б.“в“ ЗЗД следва да се приложи и при прекратяване на търговско дружество. Смъртта или поставянето под запрещение на един от съдружниците е посочена в закона като основание за прекратяване на гражданското дружество с оглед именно за загуба на правоспособност или дееспособност, като разпоредбата не е императивна, тъй като в договора за дружество може да се уговори друго. Откриването на производство по несъстоятелност, прекратяването на дейността на търговеца, лишаване на органите му от право на управляват дейността и други действие на съда по несъстоятелността нямат за последица загуба на правоспобност на търговеца, за да се поддържа, че диспозитивната законова норма е приложима по аналогия. В случая в договора за гражданско дружество е уговорено, че ако срещу някой от членовете на консорциума е открито производство по несъстоятелност, или прекрати съществуването си поради някаква причина или не е в състояние да изпълни договорните си задължения, консорциумът чрез другите членове изразява съгласие и поема задължението да завърши работите, които несъстоятелният или прекратил дейността си член не може да завърши. По отношение на десети и единадесети въпроси правният интерес на касатора е обоснован с необходимостта да плати точно на кредитора си – ищецът по иска и третото лице помагач, за да не се стигне до неоснователно обогатяване. Този интерес е свързан с отговорността на длъжника спрямо участниците в гражданското дружество - дали е налице активна солидарност или разделност, но няма отношение към въведените доводи за прекратяване на консорциума. По същество тезата на касатора, заявена пред въззивния съд, е, че дружеството, с което е договарял, е прекратено и той се освобождава от отговорност. Въведените нови доводи обосновават поддържана теза за разделност на отговорността и са свързани с приетата от въззивния съд активна солидарност. Предмет на вида отговорност на длъжника (активна солидарност или разделност) са поставените въпроси: 5. „Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?“; 6. „Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 от ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?“ и 7. „Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 от ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?“. Цитирана е практика на ВКС, която според касатора е противоречива и са заявени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Независимо от посочените решения на ВКС, включително и други, приложени по делото, даденото разрешение може да се обобщи като необходимост от преценка дали в договора за изработка е уговорена активна солидарност. В случая въпросът за възникнала активна солидарност по договора за изработка е разрешен между страните с влязлото в сила решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. по частичния иск и същият е част от правопораждащите факти, по които се формира сила на пресъдено нещо съгласно т.2 на Тълкувателно решение №3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване както с оглед значението им за точното приложение на закона и за развитието на правото, така и за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Поставеният въпрос 9. „Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?“ е мотивиран изцяло с приетите съображения на въззивния съд именно по въведените възражения и доводи на касатора, поради което не е обосновано основанието за допускане на касационно обжалване. Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като са мотивирани изцяло с приетите разрешения по заявените по реда на чл.280, ал.1 ГПК правни въпроси, за които съставът на ВКС прие, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, фактура от 31.10.2024 г. и потвърждение за банков превод от 06.11.2024 г. в размер на 5852,12 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд