Определение № 2929 от 12.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1160/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Г. С. от САК касационна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу решение № 224/21.11.2023г. по възз.гр.д.№ 227/2023г. на АС - Велико Търново за потвърждаване на решение № 124/11.07.2022г. по гр.д.№ 84/2021г. на ОС - Габрово в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск против М. П. от [населено място], за установяване на оспореното вземане, произтичащо от договор за кредит от 29.07.2008г. и анекси към него, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 780/2019г. на РС - Севлиево.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано. Според касатора не е взето предвид, че с ИМ се претендират последиците на предсрочната изискуемост, като се иска присъждане на целия размер на усвоената, но невърната главница. Поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, като вземе предвид изтичането на срока на договора по време на висящността на касационното производство. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения иск. Претендира се за присъждане на разноски.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Претендиране с исковата молба последиците на предсрочната изискуемост по договор за банков кредит, в т.ч. използваната, но невърната главница в нейния пълен размер – представлява ли изявление за предсрочна изискуемост по кредита, съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ, и с връчването на ИМ кредитът става ли изцяло и предсрочно изискуем, включително и по установителен иск, съгласно чл.422 ГПК?

2. Изричното обявяване на предсрочната изискуемост в исковата молба по предявен установителен иск следва ли да бъде взето предвид от съда и същото поражда ли правни последици, съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ, респективно с връчването на препис от посочените книжа вземанията по кредита стават ли изцяло и предсрочно изискуеми и съдът – първоинстанционният или въззивният, следва ли да съобрази настъпилата предсрочна изискуемост в хода на процеса, включително по установителен иск, съгласно чл.422 ГПК?

3. Когато крайният срок на договора за банков кредит ще настъпи след допускане на касационно обжалване на делото и при неговото разглеждане по същество, с оглед на което вземането ще стане изискуемо в пълен размер като падежирало, ВКС следва ли да допусне на това основание касационно обжалване и да присъди вземането по кредита в неговия пълен размер и като вземане с настъпил падеж?

С подадения чрез адв.В. Т. писмен отговор ответницата М. П. намира, че не е налице основание за допускане на обжалване. Оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за подаване на отговора на касационната жаалба.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявения по реда на чл.422 ГПК иск на „Юробанк България“ АД, [населено място], против М. П. за установяване на оспореното вземане, произтичащо от договор за кредит № 193-57/29.07.2008г. и три анекса към него и за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 780/2019г. на РС – Севлиево: за вноски с настъпил падеж и за предсрочно изискуемите вноски за главница в размер на 15 560.66 евро за периода 16.07.2018г.-15.07.2019г., договорни лихви в размер на 580.95 евро за периода 16.07.2018г.-15.07.2019г. и неустойка за забава за същия период в размер на 247.97 евро.

От фактическа страна е установено и не е било спорно, че оспореното вземане произтича от сключения между М. П. и „Алфа банк“-клон България, чийто правоприемник по договор за прехвърляне на търговско предприятие е „Юробанк България“ АД, договор за кредит от 29.07.2008г. при общи условия, по който е разрешен лимит в размер на 23 000 евро, с предназначение за закупуване и ремонт на недвижими имоти, а за обезпечаване на задълженията по него е учредена в полза на банката първа по ред ипотека върху недв. имот. Първоначално уговореният лихвен процент е фиксиран за първата година от срока – 3.9%, а за останалия период - лихвеният процент е плаващ в размер на 12-месечен Юрибор плюс надбавка от 2%. В чл.13 от ОУ е уговорено право на банката едностранно да променя лихвения процент, което в случая е упражнено. Главното задължение на кредитополучателя по договора е разсрочено на месечни вноски, като крайният срок на погасяване е 16.08.2032г.(анекс № 2). На 13.06.2019г. ответницата е получила изходяща от банката нотариална покана, в която са обективирани 1/ изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради забава за заплащане на 11 вноски за главница и лихви за периода 16.07.2018г.-16.05.2019г., и 2/ покана за заплащане в срок от 5 работни дни на сумата 16 300.27 евро, представляваща главница и лихви. На 24.07.2019г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за вземане, което включва главница и договорни лихви, но и неустойка за забава, застраховки и разноски. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение, а искът по реда на чл.422 ГПК е предявен в указания от съда срок.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на „Юробанк България“ АД срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният по реда на чл.422 ГПК е отхвърлен, както и по насрещна въззивна жалба на ответницата срещу решението в частта, с която искът е уважен за вноските с настъпил падеж, които са останали незаплатени към датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, на осн.чл.272 ГПК и е изложил и свои самостоятелни мотиви. Споделил е извода за неравноправност на договорната клауза, даваща възможност на банката едностранно да увеличава лихвения процент. Въз основа на заключението на СИЕ по делото е приел, че, на база първоначално уговорения фиксиран лихвен процент от 3.9%, не е налице просрочие за заплащане на вноските към момента на обявяване на предсрочната изискуемост. Установил е размера на оспореното вземане към момента на съдебното дирене във въззивната инстанция, като е зачел, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, извършеното плащане на 12.01.2023г. на сумата 5100лв. По тези съображения, след частична отмяна на първоинстанционното решение, искът е отхвърлен и за сумата 5104.06лв. за падежиралите вноски за главница и лихви за периода 13.06.2019г.-14.06.2022г.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по първите два въпроса произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите не са от значение за крайния изход на делото. Видно от мотивите на обжалваното решение, в него е прието, че изявлението на банката за обяваване на кредита за предсрочно изискуем е получено от ответницата на 13.06.2019г. – дори преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Отхвърлянето на иска за вноските за ненастъпил падеж е основан на липса на обективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост, а именно приетото, че към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответницата не е в забава за заплащане на вноските.

Въпрос № 3 също не е обусловил изводите на въззивния съд, а касае правомощията на касационния съд във връзка с новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. По този въпрос безпротиворечиво доктрината и съдебната практика приемат, че в касационното производство не могат да се сочат нови факти и да се представят нови доказателства, поради което и не се провежда съдебно дирене, а установителното действие на силата на пресъдено нещо е към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Следователно, въпросът не може да обоснове искането за допускане на обжалване.

Поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси, не се налага обсъждане на въведените по тях допълнителни предпоставки.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на делото на касатора са недължими разноски. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като няма данни такива да са извършени.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: