Определение № 579 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 95/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на И. А. К., против въззивно решение № 117 от 26.04.2011 г. по в.гр.д.№ 75/2011 г. по описа на Габровски окръжен съд. С това решение ГОС е обезсилил решение № 14 от 18.01.2011год., постановено по гр.д.№1561/10 год. по описа на районен съд С., с което е уважен предявеният от И. А. К. против А. Ф. К. иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР, и е прекратил производството по този иск. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК по процесуално-правния въпрос, доуточнен от съда: Правният интерес от предявяването на установителния иск по чл.53 ал.2 ЗКИР обусловен ли е от предварително проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта, респективно от отказ на администрацията да издаде акт за попълване или отстраняване на грешка в кадастралния план. Позовава се на решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК,на определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, както и на определения на ОС Пазарджик - №1327/26.04.2010г. по ч.гр.д.№322/2010г. и определение от 15.09.2008г. по в.ч.гр.д.№729/08г., с твърдението, че поставеният процесуално-правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. В актовете, на които се позовава касатора се приема, че правният интерес от предявяването на иска по чл.53 ал.2 ЗКИР е обусловен единствено от наличието на спор за материално право на собственост на имот или част от имот до колкото ищецът счита, че същият не е заснет или неправилно е заснет по действащия план. Ответникът по касация А. Ф. К. в представен писмен отговор чрез адв.С. взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по предявения от касатора иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, въззивният съд приел, че не е налице правен интерес у ищеца, сега касатор от предявяването му, с оглед липсата на отказ на Агенцията по кадастъра да отстрани претендираните от ищеца грешки или непълноти при заснемане на кадастралната основа. Съдът е приел, че административната процедура, по която е постановен отказ, е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и тъй като по делото липсват данни за такъв, за ищеца не е налице правен интерес от установителния иск. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос дали предявяването на установителния иск е обусловено от предварително проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта е съществен за спора, тъй като от него пряко зависи произнасянето на съда с решение по съществото му. По този въпрос съдебната практика е противоречива, което налага допускане на касационното обжалване на въззивното решение с оглед формиране на единна и непротиворечива практика. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /Д. в. бр. 22/28.02.2008 год./ касаторът следва да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 310лв. в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,