Определение № 649 от 21.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 49/2011 г.
ВКСI търговско отделение21.10.2011 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2373/10г. от Софийския градски съд. УКАЗВА на касатора О. Л. Г., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 102.71 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Л. Г., [населено място] срещу Решение № 129/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2373/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 05.11.2009г. по гр.д.№ 26183/08г. на Софийския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] суми за топлинна енергия в размер на 3997.61 лв. за периода м. май 2004г. – април 2007г. и сумата от 1137.90 лв. - лихви за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответницата по иска – настоящ касатор дължи претендираните суми за топлинна енергия, като е неоснователно направеното възражение за погасяване за вземането по давност. Изложение са съображения, че липсва общ източник на задължението за главница, поради което е приложим общият 5-годишен давностен срок за погасяването му. Според касатора задължението е за периодични платежи и приложение намира тригодишният давностен срок за погасяването им, в какъвто смисъл е практиката на ВКС. Сочи Решение 0 168/22.12.2009г. по гр.д.№ 408/09г. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне. В Решение № 168/22.12.2009г. по т.д.№ 408/09г. на ІІ т.о. е прието, че вземанията за консумирана топлинна енергия са за повтарящи се еднородни задължения, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. В този смисъл са и Решение № 172/23.12.2010г. по т.д.№ 180/10г. на І т.о., Решение № 14/10.09.2010г. по т.д.№ 378/09г. на ІІ т.о., Решение № 31/09.09.2010г. по т.д.№ 400/09г. на ІІ т.о., Решение № 173/28.10.2010г. по т.д.№1095/09г. на ІІ т.о., Решение № 111/08.10.2010г. по т.д.№ 1068/09г. на І т.о., Решение № 71/23.06.2011г. по т.д.№ 628/10г. на І т.о. и Решение № 54/13.05.2011г. по т.д.№ 456/10г. на І т.о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 102.71лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд