Определение № 228 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 435/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Р. И. срещу определение № 16 от 01.02.2023г. по в.ч.т.д. № 8/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 457 от 06.12.2022г. по т.д. № 164/2021г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отказано възобновяване на производството. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата. Иска да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС за тълкувателни указания по приложението на правото на ЕС по формулирани от касатора въпроси. Ответникът по частната жалба, „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, поддържа, че не са налице основания за допускане на определението до касационно обжалване, съответно, че частната жалба е неоснователна. Счита, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че няма основание за възобновяване на спряното по чл.229, ал.1, т.5 ГПК първоинстанционно производство, тъй като наказателното производство – ДП № ЗМ 51/2022г. на РУ МВР - К., заради което е спряно исковото такова, още е висящо. Мотивирал се е, че гражданският съд не може да контролира и преценява законосъобразността на извършените от органите на досъдебното производство и прокуратурата действия. Посочено е, че доводите за наличие на основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК е следвало да бъдат релевирани при обжалване на постановеното от съда спиране на производството, тъй като възможността да се съберат други относими към спора доказателства не е предвидена в закона предпоставка за възобновяване на вече спряното гражданско производство. Пояснено е, че ако съществува опасност някое от доказателствата да се изгуби или събирането му да бъде затруднено на по-късен етап, страната разполага с процесуален механизъм за обезпечаването му. На първо място, жалбоподателят не сочи по отношение на кои разпоредби от общностното право иска тълкуване, като в случая става въпрос за приложението на вътрешна процесуална норма – чл.230 ГПК, на страна членка на ЕС, чието тълкуване е от компетентността на националния съд, поради които искането по чл.267, пар.3 ДЕФС следва да бъде оставено без уважение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение в тази част съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси, за които се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?; 2/ Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността от един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл.229, т.5 ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебната фаза?; Касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че не са осъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд по същество е приел, че основанията за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК и за възобновяването му са различни, като е потвърдил отказа на възобновяване на исковото производство, с оглед липсата на основание за това – приключване на наказателното производство, заради чиято висящност е постановено спирането. Предвид на това, вторият поставен от касатора въпрос, касаещ основание за спиране на производство по ГПК, не се обхваща от предмета на спора - основанията за възобновяване на вече спряно производство, и не е обусловил изхода на спора. Ето защо, спрямо него липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на атакувания акт до касационен контрол. Не е налице е наведеният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК спрямо първия въпрос, тъй като съдът, противно на твърденията на касатора, изрично е посочил, че не е компетентен да обсъжда законосъобразността на развитие на наказателното производство, нито да го контролира, като подробно е изложил мотиви защо не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване. С оглед изложеното, касационно обжалване на определението не може да бъде допуснато, като искането за отправяне на преюдициано запитване до СЕС следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд