Определение № 166 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4757/2019 г.

С определение № 342/28.04.2020 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5833/31.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 3311/2017г., по описа на Софийски градски съд. С молба с вх. № 3371/13.05.2020 г. по описа на ВКС, подадена от К. В. Д., чрез пълномощника адвокат Ц. К., е поискано допълване на определение № 342/28.04.2020 г., постановеното по реда на чл. 288 ГПК, чрез произнасяне по направеното с касационна жалба вх. № 119406/02.10.2019 г. и приложено към нея изложение искане за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаването на процесуално-правния въпрос :“ Следва ли при спор относно режима на лични отношения съдът да изследва служебно и разширеното семейство на неотглеждащия родител (този, който не упражнява родителските права) и да допусне и събере доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните?“ в противоречие с решение №244 от 23.10.2018 г. по гр. д. № 1434/2018 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС. Ответникът по молбата за допълване на определението – М. И. Б., в представен чрез адв. Цв.П. писмен отговор, взема становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира искането на молителя за допълване на постановеното определение за допустимо, но неоснователно. На допълване подлежи този съдебен акт, който поради пропуск на съда не съдържа произнасяне по целия заявен правен спор. По реда на допълването не може да се променя правораздавателната воля на съда в неоттегляем негов акт. Когато касационната инстанция е сезирана по реда на чл. 288 ГПК с жалба срещу въззивно решение, тя се произнася с определение, с което след преценка, че обжалването е допустимо, допуска или не допуска това решение до касационен контрол. Определението на касационния съд не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи само определението, с което жалбата се оставя без разглеждане. Когато жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и когато касационният контрол не е допуснат, съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран. Това е така, дори да не са обсъдени някои от основанията за допускане на касационната жалба (макар конкретният случай да не е такъв). В случая молителят – касатор е посочил въпроса, предмет на молбата по чл.250 ГПК, под №5 в своето изложение, приложено към касационната жалба. С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение при произнасянето си съставът е посочил, че въпросите под №1 и №5 по изложението, се свеждат до обобщения въпрос „за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, както и служебно да събере такива с оглед интереса на детето“. Изложил е и решаващите си съображения защо приема, че с поставянето на този въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения се обосновава извод за неоснователност на молбата за допълване на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по цялото заявено искане. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение