Определение № 355 от 21.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2676/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 165 от 16.04.2014г. по гр.д.№ 58/2014г. на ОС Враца. Искането е за отмяна на решението, уважаване на направеното възражение за прихващане и отхвърлянето на иска. Съдилищата са сезирани с иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на [община] към [фирма] за сумата 9 636 лв.-дължима наемна цена за стопанската 2011/2012г. по договор за отдаване под наем на общинска земеделска земя и Анекс към него, за която е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на общината. В хода на производството е прието за разглеждане и е отхвърлено възражението за прихващане на ответника за сумата 5 764.60лв.-заплатени наемни вноски и 4 251.94лв.-обезщетение за забава. От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил. Върховния касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от 21.12.2010г. По силата на изменението са изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела и до 10 000лв. за търговски дела. Спорът е предмет на търговско дело, тъй като производството по установителния иск е продължение на защитата на заявителя, поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,т.2 ГПК въз основа извлечение от счетоводните книги по договор за наем на земеделска земя, сключен от касатора-търговец във връзка с вписания в ТР предмет на занятие „селскостопанска дейност”. Стойността на предявените чрез възражение за прихващане вземания за сума над 10 000лв. /10 016.65лв./ е без значение за преценката за касационната обжалваемост на въззивното решение, в какъвто смисъл е практиката на ВКС / Определение № 186 от 04.03.2014г. по ч.т.д.№ 302/2014г. на І т.о. и определението по ч.т.д.№ 2421/2013г. на І т.о./, която настоящият състав споделя. Постановеното решение срещу което е насочена касационната жалба е неподлежащ на обжалване съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: