Определение № 3339 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД и касационна жалба на Ж. Д. З. против решение № 249/07.03.2025 г. по в.гр.д. № 2445/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 260108/09.02.2024 г. по гр.д. № 1600/2021 г. на Софийския градски съд за осъждане на застрахователя да заплати сума в размер на 75 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на М. К. - баща на ищцата, причинена в резултат на пътно-транспортно произшествие, вина за което има Ж. Д. З., чиято гражданска отговорност е била застрахована при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД.

Касаторът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД оспорва въззивното решение с твърдения, че същото страда от пороците по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Излага съображения, че съдът неправилно е преценил събраните доказателства и е извел грешни изводи относно вината на водача за настъпване на вредоносния резултат. Заявява, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касаторът сочи наличието на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като настоява, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на касационната инстанция – ППВС № 7/1959 г. Поставя следните въпроси:

1. „Допустимо ли е постановяване на осъдително решение срещу застраховател, когато причината за вредоносния резултат е посочена като възможна или вероятна причина в теоретичен аспект, а не е установена като реално настъпила?“

2. „Въз основа на какви критерии се установява наличието или липсата на причинна връзка между хипотетично или теоретично посочена причина за настъпване на вредоносен резултат и настъпила вреда?“

3. „Следва ли съдът да съобрази при постановяване на решението хипотетично или теоретично предвидени от вещите лица причини за настъпване на вредоносния резултат, или трябва да се позовава само на обективно установените факти по делото?“

При изложените оплаквания и съображения касаторът моли за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и изцяло отменено с присъждане на разноски в полза на дружеството.

Касаторът Ж. Д. З. оспорва въззивното решение също с твърдения, че същото страда и от трите порока, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че решението е необосновано поради неправилна преценка на събраните доказателства и поради направени погрешни фактически изводи. Защитава теза, че доказателствата установяват липсата на причинно-следствена връзка между смъртта на М. К. /баща на ищцата/ и собственото си поведение. Изтъква като аргумент прекратеното наказателно производство, образувано срещу него. Релевира твърдения, че смъртта на лицето е била болестно обусловена, поради което е налице случайно събитие. Наред с това поддържа, че апелативният съд неправилно е установил механизма, по който е настъпило процесното ПТП. Събраните чрез разпит на свидетели гласни доказателства не установяват, че управляваният от З. автомобил се е отклонил наляво. В подкрепа на оплакванията си жалбоподателят сочи, че по повод процесното ПТП са били образувани три дела, заведени от съпругата, сина и дъщерята на починалия, които са приключили с различен резултат.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване релевира хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК и заявява твърдения, че е налице отклонение от практика на ВКС (решение № 85 от 03.08.2016 г. по т.д. № 1047/2015 г., II т.о. и решение № 211 от 2011 г., II т.о.), както и че е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните въпроси:

1. „Налице ли е очевидна неправилност при постановяване на решението при нарушение на материалния закон, ако съдът обосновава своето решение при условие, че липсва издаден заключителен акт по чл. 300 ГПК поради прекратяване на досъдебното производство? Какви доказателства, представени своевременно в производството по прекратената прокурорска преписка, е допустимо да кредитира съдът при постановяване на своето решение?“

2. „Необходимо ли е при уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието представлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?“

3. „Следва ли съдът да приеме, че постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпен състав по смисъла на НК, липсата на причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и ПТП, дали се приравнява на постановения съдебен акт, влязъл в сила по смисъла на чл. 300 ГПК?“

При изложените съображения формира искане за постановяване на акт, с който решението на Апелативен съд София да бъде отменено изцяло с присъждане на разноски.

Ответникът по касация Я. М. К. е подала общ отговор на двете касационни жалба, с който оспорва да са налице основания за селектиране на въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол, евентуално оспорва основателността на касационните жалби. Счита въззивното решение за правилно постановено, тъй като е била установена вината на причинителя на процесното ПТП; че в заключенията на съдебномедицинските експертизи ПТП-то е посочено като тригер за коронарен инцидент, който в основата си е довел до смъртта на починалото лице, а наличието на предхождащо заболяване е било отчетено от съда като фактор за съпричиняване на вредата. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани да обжалват акта страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговарят на изискванията за редовност, поради което се явяват процесуално допустими.

Производството е образувано по претенция на Я. М. К. за осъждане на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да заплати обезщетение за причинените от делинквента Ж. Д. З. /конституиран като трето лице помагач в първоинстанционното производство/ неимуществени вреди от смърт на родител, настъпила в резултат на ПТП.

Апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на застрахователя ответник и третото лице помагач, е констатирал, че на 23.01.2020 г. около 12:40 ч. по [улица]в посока от [улица]към [улица]л.а. „Мерцедес“, управляван от Ж. Д. З., се е приближавал към кръстовището с [улица]. Движел се е в трета пътна лента, считано от дясно наляво, със скорост 60-65 км/ч. В тази лента разрешеното движение е само в посока направо. В четвъртата най-лява лента се е движел автомобил „Мазда“, управляван от друго лице със скорост 50-55 км/ч. В тази лента движението е само в посока наляво. Водачът на л.а. „Мерцедес“, преценявайки, че водачът на л.а. „Мазда“ ще намали и завие наляво, предприел маневра престрояване в най-лява пътна лента преждевременно и ударил с левия ъгъл на предната броня и предния ляв калник предната част на дясната страна на л.а. „Мазда“ в зоната на предно дясно колело и преден десен калник. Между двата леки автомобила настъпил сблъсък и протриване, след което те се разделили поради различните посоки на движение. Изслушаната в рамките на първоинстанционното производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза е установила, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. „Мерцедес“ - предприемане на преждевременно престрояване от трета пътна лента в най-лявата четвърта лента, в която се е движел л.а. „Мазда“. Причината за смъртта на починалия - остро коронарно кръвообращение, развило се на фона на тежки болестни изменения на сърцето и съдовете, които го хранят, и довело до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Според експерта медик тежки емоции са от естество да предизвикат мощни физиологични отговори, които да доведат до внезапна и неочаквана смърт поради наличието на емоционален стрес и страх, а починалият не е получил травматични увреждания, които пряко да са довели до настъпване на смъртта му. Изводите са потвърдени и от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена от интернист кардиолог и психиатър, според което ПТП може да се разглежда като тригер, а последвалата стресова реакция - като рисков фактор, който на фона на силно увредените сърце и съдове е довел до настъпване на коронарен, а възможно и ритъмен инцидент при пострадалия, респективно до неговата смърт. Въззивният съд е кредитирал заключенията на вещите лица, намерил е за закономерно, че претърпяването на неимуществени вреди от загубата на родител е естествена и логична последица от противоправното събитие, макар и не в твърдяната от ищцата степен, интензивност и продължителност, и е установил, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на бащата на ищцата. Споделил е изводите на първостепенния съд за наличие на комплексен каузален фактор, при който две явления (процесното ПТП, от една страна, и заболяванията на починалия, от друга) при своето съвкупно взаимодействие са довели до настъпването на смъртта. С оглед на това е заключил, че, ако не е било настъпването на процесното ПТП, не би се стигнало и до смъртта на бащата на ищцата. Преживеният от него стрес се е явил тригер, който на фона на наличните рискови фактори (съществуващи заболявания) е довел до внезапната му сърдечна смърт.

Апелативният съд е намерил за ирелевантно обстоятелството, че досъдебното производство, водено срещу водача на л.а. „Мерцедес“ Ж. Д. З., е прекратено, тъй като гражданският съд съгласно правилото на чл. 300 ГПК е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила присъда на наказателния съд, но не и от прокурорските актове. Поради това, фактът на прекратяване на наказателното производство срещу водача е счел за необуславящо по задължителен начин изхода на гражданския иск.

Апелативният съд също е отхвърлил доводите на ответника и помагача за недоказана с категоричност причинно-следствената връзка между ПТП-то и настъпилата смърт. Отхвърлил е и твърдението, че в заключенията на вещите лица се съдържат единствено вероятностни изводи относно възможна причинно-следствена връзка.

С тези мотиви въззивният състав е потвърдил осъдителното решение на окръжния съд като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация и от двамата касатори.

Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, т. е. този въпрос следва да е в корелация с решаващите мотиви на въззивния съд. При липса на формулиран въпрос, който да отговаря на тези критерии, не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт. Първо, изследва се дали е налице общото основание за селектиране на касационните жалби, а именно произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното делото. Този въпрос винаги е конкретен, включва се в предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт, т.е. от значение за изхода по конкретното дело. След това се изследва дали е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК.

Поставените от касатора „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД три въпроса не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд и кредитираната от него комплексна съдебномедицинска експертиза, допусната с определение № 264575/17.08.2023 г. по гр. д. № 1600/2021 г. от СГС след отмяна на ход по същество. За разлика от заключението по комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, в която е посочено, че „в теоретичен аспект тежките емоции могат да предизвикат физиологични отговори, които от своя страна да предизвикат внезапна и неочаквана смърт“ /л. 245 от делото на СГС/. В заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза е посочено, че от психологична и психиатрична гледна точка една катастрофа се явява категорично стесогенно, а понякога дори травматично събитие. Това събитие е от естество да предизвика остър миокарден инфаркт, внезапна сърдечна смърт и инсулт /л. 268 и л. 269 от делото на СГС/. Съответно вещите лица с категоричност са дали следния отговор: “Настъпилата смърт на М. К. не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, но в механизма на настъпването й ПТП се явява като тригер, а последвалата стресова реакция като рисков фактор за настъпването й. Въпреки, че непосредствената причина за смъртта е наличието на тежки болестни изменения, физиологичната реакция на стрес вследствие преживяното ПТП е рисков фактор за настъпването й“. В резултат на тези данни въззивният съд е възприел извода, че в случая е налице комплексен каузален фактор – ПТП и причинения от него стрес, както и болестните изменения, които пострадалият е имал. Само при действието на тези фактори е бил възможен фаталният край. Преживеният в резултат от ПТП стрес представлява задействащ фактор за настъпване на смъртта. При това положение по отношение на поставените въпроси отсъства съществената характеристика да са обуславящи произнасянето на съда по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тълкуван и разяснен с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Те са хипотетично зададени и попадат извън ключовите мотиви, изложени в решението. В допълнение следва да бъде посочено, че съдът е постановил решението си изцяло в съгласие със съществуващата казуална практика на ВКС, а именно: решение № 50051/12.06.2024 г. по гр.д. № 1822/2022 г. на ВКС, II г.о. и решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр.д.№ 1144/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., според които от значение за ангажиране на отговорността за непозволено увреждане са не само действията или бездействията, които превръщат една потенциална възможност в действителност (т.е. поведението, което пряко трансформира вероятността в обективен факт), но и тези действия или бездействия, които създават тази реална възможност (т.нар. condition sine qua non). Когато деянието не е единствената причина за резултата (т.е. когато вредата е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова) отговорността за деликт не се изключва, но това подлежи на съобразяване при определянето на обема на отговорността.

Директното основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, релевирано от касатора З., е бланкетно заявено. Не е изложен нито един аргумент за неговото проявление в мотивите към обжалвания акт. Обосноваване на приложното поле на сочената норма е задължение на обжалващата страна и не подлежи на служебно изследване от касационната инстанция (така определение № 3120 от 06.11.2025 г. по ч. т. д. № 2102/2025 г., I т. о. на ВКС). В противен случай би се нарушил принципът на диспозитивното начало по смисъла на чл. 6, ал. 2 ГПК. Във връзка с първия въпрос, поставен от касатора, следва да се посочи, че очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност и не се припокрива с допуснати от съда нарушения по повод оценка на акт, постановен от наказателен съд, включително такъв, който се обхваща от хипотезиса на чл. 300 ГПК. В случая става дума за обикновена неправилност, чието проявление е нарушение на процесуалния закон и която може да бъде проверена едва след допускане на факултативен касационен контрол.

Поставените от Ж. Д. З. три въпроса също не покриват общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са хипотетично и теоретично поставени без връзка с конкретиката на спора, съответно не са обусловящи изводите на въззивния съд, обективирани в обжалваното решение. Въззивният съд е счел за ирелевантно обстоятелството, че досъдебното производство, водено срещу касатора Ж. З., е прекратено. Ясно е разписано в закона, по чието приложение е натрупана значителна по обем съдебна практика на касационната инстанция /решение № 127/29.10.2015 г. по т.д. № 1882/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ІІ т.о., решение № 135/13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на І т.о., решение № 168/23.10.2012 г. по т.д.№ 509/2009 г. на ІІ т.о., решение № 94/05.11.2020 г. по т. д. № 2009/2019 г., II т. о., решение № 48/23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. I т. о./, че единствено присъдата, респ. решението по чл. 78а НК имат обвързващ гражданския съд характер, а именно относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в т.ч. и относно размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя или делинкветна иск. Актовете на органите на досъдебното производство могат да бъдат ценени само като официални документи по см. на чл. 179 ГПК и да допринесат за изясняване на механизма на пътно-транспортното произшествие, както и за поведението на участниците в него.

Съобразно изложеното, освен липсата на общата предпоставка, не се установява посочените въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие в цитираната по-горе практика на ВКС, която пък изключва априори основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото липсва обосновка тази практика да се нуждае от осъвременяване или корекция поради промяна в обществените отношения или поради нейната неправилност.

По обективираните по-горе съображения настоящият състав намира, че следва да бъде отказан достъп до касационно обжалване на атакуваното решение, постановено от Апелативен съд София.

При изхода на делото на ответника по касация се дължат разноски. В случая не са ангажирани доказателства за сторени от Я. К. разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разпределение на отговорността за понасянето им.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,