Определение № 901 от 24.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 32/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Т. - синдик на „Перчемлиев“ ЕООД (н.), против решение № 183 от 01.04.2025 г., постановено по в. т. д. № 149/2025 г. на Апелативен съд - София, 9-ти състав, изменено в частта за разноските с определение № 359 от 06.06.2025 г. С посоченото решение, след отмяна на решение № 260201 от 19.11.2024 г. по т. д. № 1654/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-22 състав, е признато за установено по предявените от Национална агенция по приходите искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че съществуват предявените на 07.02.2020 г. и неприети в производството по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) по т. д. № 4887/2011 г. на Софийски градски съд публични вземания в общ размер на 82 924.36 лв. (42 398.55 евро), от които 66 624.27 лв. (34 064.44 евро) - главница, и 16 300.09 лв. (8 334.10 евро) - лихви, начислени до 06.11.2019 г., установени с акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-008/22.05.2013 г. на [община], акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-009/22.05.2013 г. на [община] и електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0085062/01.09.2011 г. на ОДМВР - Благоевград., включени в обявения на 05.06.2020 г. в ТРРЮЛНЦ допълнителен списък № 4 на неприетите вземания на кредиторите на „Перчемлиев“ ЕООД (н.). В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон с произтичащите от това последици. Поддържа се оплакване, че при липса на спор между страните, че публичните вземания, предмет на установяване с иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, са възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и не са предявени в императивно установените срокове по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е достигнал до погрешен и немотивиран извод, че не е съществувала необходимост вземанията да бъдат предявявани в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ и че синдикът не е изпълнил вмененото му от чл. 687, ал. 2 ТЗ задължение да ги впише служебно в списъка на предявените вземания. Излагат се доводи, че така формираният извод не е съобразен с константната практика на ВКС, в която след систематично, историческо и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 164, ал. 3 ДОПК и чл. 687, ал. 2 ТЗ е възприето разрешението, че чл. 164, ал. 3 ДОПК предвижда задължение, а не право, за Национална агенция по приходите да предяви възникналите до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност публични вземания, дори актът за установяването им да не е влязъл в сила, в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, като в този случай вземанията се включват в списъка на приетите вземания под условие. Относно извода на въззивния съд за неизпълнение на задължението на синдика да впише служебно вземанията в списъка на предявените вземания се сочи, че за синдика възниква такова задължение само при наличие на сведени до знанието му или изведени от търговските книги на длъжника данни за наличие в негова тежест на публични вземания, установени с влязъл в сила акт преди откриване на производството по несъстоятелност, каквито не са спорните вземания, и че възлагането в тежест на синдика на задължение за служебно вписване на възникнали преди решението, но установени с влязъл в сила акт след сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ публични вземания, лишава от смисъл визирането на сроковете в разпоредбата на чл. 125 ДОПК. Излагат се и съображения, че отричането на задължението за предявяване на публичните вземания в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ противоречи на основните законови правила за упражняване на правата за вземания срещу длъжника в производство по несъстоятелност и създава предпоставки за заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ; С изтичане на сроковете за предявяване на вземанията се погасява правото на иск по чл. 694 ТЗ за тяхното установяване и кредиторът, който не е изпълнил задължението си за предявяване на вземанията не може да черпи права от собственото си несъобразено с императивните разпоредби на закона поведение като противопостави на останалите изправни кредитори с предявени и приети вземания съдебно решение по чл. 694 ТЗ, признаващо съществуването на непредявените вземания. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в решение № 4/21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г. на І т. о. и решение № 50181/03.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г. на І т. о. по следните въпроси от значение за изхода на делото: „ 1. Следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове; 2. Допустим ли е иск по чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на публични вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, които са установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, но не са били предявени в рамките на тези срокове; 3. Подлежи ли на удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземане, предмет на предявен положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ, поради предявяването му след изтичане на преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са подадени отговори от Национална агенция по приходите (НАП) и от „Перчемлиев“ ЕООД (н.). Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. С решение от 19.11.2024 г. по т. д. № 1654/2020 г., постановено при участие на синдика на „Перчемлиев“ ЕООД (н.), състав на Софийски градски съд е отхвърлил предявения от НАП срещу „Перчемлиев“ ЕООД (н.) установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за съществуване на публични вземания с общ размер 82 924.36 лв., предявени с молба от 07.02.2020 г. и включени в изготвения от синдика допълнителен списък № 4 на неприетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 05.06.2020 г., от които 66 624.27 лв. - главница, и 16 300.09 лв. - начислени до 06.11.2019 г. лихви, установени с издадени през 2013 г. от [община] 2 бр. актове за установяване на задължения по декларации съгл. чл. 107, ал. 3 ДОПК и електронен фиш за налагане на глоба от 01.09.2011 г. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че вземанията са възникнали преди датата на постановеното по т. д. № 4884/2011 г. на Софийски градски съд решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) - 05.12.2011 г., но са предявени с молба от 07.02.2020 г. - след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ (на 09.01.2012 г.) и по чл. 688, ал. 1 ТЗ (на 09.03.2012 г.), поради което не подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на длъжника. Сезиран с въззивна жалба от НАП, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и е уважил иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, признавайки вземанията за съществуващи. Въззивният съд е възприел неоспорените с жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, че неприетите от синдика публични вземания са за данъци и такси и че същите са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Вземанията са установени с издадени от [община], отдел „Местни данъци и такси“, актове за установяване на задължения по декларации по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МДТ-008/22.05.2013 г. и № МДТ 009-22.05.2013 г., а също и с електронен фиш серия К № 0085062/01.09.2011 г. за налагане на глоба в размер на 250 лв. за нарушение по ЗДвП, издаден от ОДМВР - Благоевград. С молба от 07.02.2020 г. НАП е предявила в производството по несъстоятелност вземанията си към длъжника, установени с цитираните актове, като тази част от вземанията, които са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, са приети от синдика и са включени в изготвен допълнителен списък № 6 на приетите вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, а вземанията, възникнали преди датата на решението, са включени в допълнителен списък № 4 на неприетите вземания. Проведено е производство по чл. 690 ТЗ, в което възражението на НАП срещу неприемането на вземанията е оставено без уважение, след което е предявен искът по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на неприетите вземания. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от НАП положителен установителен иск, въззивният съд е възприел защитната теза на ищеца - жалбоподател, че спорните вземания са установени с влязъл в сила акт и съгласно чл. 687, ал. 2 ТЗ вр. чл. 164, ал. 4 ДОПК синдикът е бил длъжен да ги впише служебно в списъка на предявените вземания. Въпреки, че актовете за установяване на вземанията са издадени през 2013 г., въззивният съд е определил като безспорно обстоятелството, че процесните вземания са установени с влязъл в сила преди датата на откриване на производството по несъстоятелност акт и е приел, че разглежданият спор е „идентичен с казуса, предмет на разглеждане в решение № 179 от 18.03.2021 г. по т. д. № 15/2020 г. на ВКС, Второ ТО, съгласно което предвиденото служебно приемане по отношение на сочената категория публични вземания е законодателно разрешение в съгласие с вмененото с чл. 687, ал. 2 ТЗ задължение на синдика и това означава, че публично вземане по см. на чл. 162, ал. 2 ДОПК, установено с влязъл в сила акт, подлежи на приемане от синдика и без носителят му да го е предявил в производството по несъстоятелност“. Въззивният съд се е позовал и на решение № 43/20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ТЗ са специални спрямо разпоредбите на Търговския закон относно органа, легитимиран да предяви публичните вземания, и начина на приемането им, който е в зависимост от установяването им или не с влязъл в сила акт. Изхождайки от цитираната съдебна практика, въззивният съд е обобщил, че когато публичното вземане е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, какъвто е процесният случай, предявяването му не се свързва с преклузивния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ и не е нужно НАП да го предяви до изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ; Щом синдикът е длъжен да включи изчерпателно посочените в чл. 687 ТЗ вземания служебно и следва да изпълни това си задължение незабавно с грижата на добрия търговец, по аргумент от по-силното основание при неизпълнение на задължението на синдика за тяхното служебно установяване - чл. 685, ал. 1, т. 10 ТЗ, не е необходимо предявяване на старите вземания в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Предвид принципно възприетото разрешение, че когато публичното вземане е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, предявяването му не се свързва с преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ и не е необходимо НАП да го предявява до изтичането на тези срокове, въззивният съд е формирал решаващия извод, че установените с влязъл в сила акт вземания от преди откриване на производството по несъстоятелност е следвало да бъдат вписани служебно от синдика в списъка на предявените вземания съгласно чл. 687, ал. 2 ТЗ и че е недопустимо неизпълнението на задължението, вменено на синдика от закона, да бъде поставяно в зависимост от спазването на законовите срокове, отнасящи се до кредиторите на несъстоятелния длъжник. В заключение въззивният съд се е произнесъл, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, „с което процесните публични вземания да бъдат включени в списъка на приетите вземания“. В отговора на въззивната жалба синдикът е поддържал доводи, че възникването на задължение по чл. 687, ал. 2 ТЗ зависи от момента на влизане в сила на акта, с който е установено публичното вземане, и че в случая не е съществувало задължение за служебно вписване на спорните вземания в списъка на предявените вземания, тъй като актовете за установяването им са съставени и влезли в сила след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД (н.). Въззивният съд е определил доводите като „неприложими в настоящия случай“, при който публичното задължение е установено с влязъл в сила акт преди постановяване на решението за отриване на производство по несъстоятелност. Становището на настоящия състав на Върховен касационен съд относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд - София е следното: Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по включен в предмета на спора правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са налице някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК; Посочването на правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и обосноваването на допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, е задължение на касатора. Със законодателното изменение на чл. 280, ал.2 ГПК от ДВ бр. 86/2017 г. като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване са въведени вероятността въззивното решение да е нищожно или недопустимо и очевидната неправилност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдикът на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е посочил три въпроса, определени като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът по т. 2 от изложението е свързан с допустимостта на въззивното решение, за която касационната инстанция е задължена да следи служебно и в стадия на производството по чл. 288 ГПК (т.1 от цитираното тълкувателно решение). След преценка на данните по делото настоящият съдебен състав намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо поради постановяването му по недопустим положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Искът е предявен от надлежна страна - кредитор с предявено в производството по несъстоятелност вземане, в рамките на преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ и при наличие на предвидените в чл. 694 ТЗ предпоставки за сезиране на съда - предявено, но неприето в открито производство по несъстоятелност вземане (с публичен характер), по отношение на което е изчерпан редът за защита по чл. 690 ТЗ. Дали вземанията, предмет на установяване с иска, е следвало да бъдат предявени в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, за да подлежат на удовлетворяване в това производство, е въпрос по съществото на спора, от чийто отговор зависи основателността, а не допустимостта на предявения иск (в този смисъл определение по т. д. № 433/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение по т. д. № 2475/2020 г. на ВКС, І т. о.). Поради изложеното и доколкото не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, няма основание същото да бъде допускано до касационно обжалване по поставения в т. 2 въпрос за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл. 290 ГПК. Първият формулиран в изложението въпрос удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е включен в предмета на делото и неговото разрешаване от въззивния съд е обусловило изхода на спора - уважаване на предявения срещу несъстоятелния длъжник положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. По отношение на въпроса е доказана и специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка - противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от синдика решения № 4/21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г. на ВКС, І т. о., и № 50181/03.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т. о. В първото решение, след допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по идентичен правен въпрос, състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл в следния смисъл: „Публични вземания, възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1, предл. първо ТЗ тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват, в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила, след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ.“. Формираната с решението по т. д. № 2475/2020 г. на ВКС, І т. о., практика по въпроса за необходимостта от предявяване на публичните вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелността, от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ като предпоставка за тяхното удовлетворяване в производството по несъстоятелност, е възприета и в решението по т. д. № 1771/2021 г. на ВКС, І т. о. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение - че възникналите преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публични вземания, установени с актове, влезли в сила след откриване на производството, не е следвало да бъдат предявявани в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, тъй като синдикът е бил задължен да ги впише служебно в списъка на предявените вземания, е в противоречие с посочената практика на ВКС. Поради установеното противоречие въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в т. 1 от изложението и прецизиран в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС въпрос следва ли публични вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е издаден и влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, да се предявят от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ. От отговора на така формулирания въпрос зависи и отговорът на последния (трети) въпрос от изложението, който няма самостоятелно решаващо значение за изхода на спора и не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За разглеждане на касационната жалба по същество не се дължи предварително заплащане на държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - чл. 694, ал. 7 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,