Определение № 21 от 08.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. К. И. и Г. З. Ц., чрез адв. Д. М., САК, против определение № 2289 от 23. 08. 2021 г. по ч. гр. д. № 2549/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която след отмяна на определение от 05. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 8505/2021 г. на СГС, ГО, IV-Е състав, е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които „Ес Ес Джи Логистик“ ООД ще предяви срещу Г. З. Ц. и И. К. И., бивши управители на дружеството, за солидарното им осъждане на основание чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД, евентуално за разделното им осъждане на основание чл. 145 ЗЗД, за следните суми в общ размер 161534, 59 лв.: 12330 лв. – непредадена касова наличност; 34320 лв. – изтеглени от банкомат (А.) средства на дружеството, за чието разходване липса отчетност; 34269, 22 лв. – изплатени, но неотчетени аванси на служители на дружеството; 16093, 69 лв. – вреди от начислени на дружеството лихви върху непогасени парични и данъчни задължения; 10649, 68 лв. – надплатени задължения на доставчици на дружеството; 1872 лв. – извършени от дружеството разходи за защита и съдействие във връзка с наложени от Инспекция по труда проверки и предписания; 26000 лв. – частична претенция от общо дължима сума в размер на 152737, 92 лв., представляваща изплатени на управителите възнаграждения без подписани договори за управление или решение на общото събрание за определяне размерите на възнагражденията им; 26000 лв. – частичен иск от общо дължима сума в размер на 108807 лв., представляваща изплатени и неотчетени командировъчни на служители на дружеството, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 24 с идентификатор ..........по КККР, собственост на Г. З. Ц., до размер на сумата 161534, 59 лв., и чрез налагане на запор върху банковите сметки на И. К. И. в посочените в определението банки и клонове на чуждестранни банки до размер на сумата 161534, 59 лв, при условията на чл. 391, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въз основа на писмени доказателства и при представяне на парична гаранция в размер на 16000 лв. Излагат се съобразения за неправилност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 391 ГПК, както и в противоречие с чл. 137, т. 5 и т. 8 и чл. 145 ТЗ. Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Жалбата съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в явна необоснованост на изводите на въззивния съд, според които обезпечените бъдещи искове са вероятно основателни, въпреки наличие на решение по чл. 137, т. 5 ТЗ за освобождаване на управителите от отговорност. Подаден е отговор на частната касационна жалба от „Ес Ес Джи Логистик“ ООД, чрез адв. Г. И. Т., САК, в който се изразява становище за липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, законосъобразност на въззивното определение и неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирани лица, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК). Настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. За да отметни първоинстанционното определение и допусне обезпечение на бъдещите искове, въззивният съд е приел, че обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391, ал. 2, вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въз основа на писмени доказателства и представяне парична гаранция в определен от съда размер. Приел е, че писмените доказателства - справки от търговския регистър, протокол от общо събрание от 5. 07. 2021 г. за взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ (за предявяване на искове по чл. 145 ТЗ срещу бившите управители на дружеството), анализ на счетоводна документация и одиторски доклад обосновават извод за вероятна основателност на бъдещите искове, но в недостатъчна степен, поради което обезпечението следва да бъде допуснато и при условията на представяне на парична гаранция в размер 16000 лв. В изложението по ч. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко въпроса във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, първите два от които засягат следните проблеми: а/. възможно ли е да бъде ангажирана отговорността на управител на ООД на основание чл. 45 ЗЗД, евентуално на основание чл. 145 ТЗ, ако е налице решение на общото събрание на дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаване на управителя от отговорност за целия период на заемане на длъжността; б/. може ли да бъде ангажирана отговорността на управителя на основание чл. 45 ЗЗД при наличие на специалната разпоредба на чл. 145 ТЗ. Твърди се разрешаването им в противоречие с решение № 41 от 29. 04. 2009 г. по т.д. № 669/2008 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 115 от 27. 11. 2012 г. по т.д. № 61/2011 г. на ВКС, 2 т.о.,решение № 232 от 16. 11. 2018 г. по т.д. № 3745/2017 г. на ВКС, 4 г.о. Твърди се, също, че разглеждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по посочените въпроси. Въпросът дали решението на общото събрание на дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаване от отговорност на управителя на дружеството погасява отговорността на управителя за всичките му действия и бездействия или само за поведението му, което е било известно на дружеството, е обсъждан в практиката на ВКС – напр. решение № 29 от 23. 07. 2019 г. по т.д. № 1212/2018 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 150 от 29. 05. 2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 41 от 29. 04. 2009 г. на ВКС, 1 т.о. Прието е, че решението за освобождаване от отговорност, независимо дали съдържа в себе си посочване на конкретна вреда или не, се отнася само до поведението на управляващото търговеца лице, което е било известно на дружеството – документирано е надлежно в счетоводството и в останалите дружествени книги. Волеизявлението на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ не обхваща вреди от поведение, което не е било отразено по начин, който да би го направил достояние на персоналния субстрат, образуващ върховния орган на дружеството, за да би формирал той обосновано волята си за снемане отговорността от управителя. Този въпрос би бил от значение при преценка основателността на иска по чл. 145 ТЗ и отговорът на същия ще зависи от фактите, които ще бъдат установени по делото и от конкретна преценка на редица обстоятелства, свързани доводите и възраженията на страните в исковото производство. Въпросът обаче не е от значение при преценка вероятната основателност на бъдещия иск в производството по чл. 390 ГПК, защото в обезпечителното производство е достатъчно да е налице вероятност бъдещият иск да е основателен, удостоверена чрез представяне на писмени доказателства, чрез предоставяне на парична гаранция или и по двата способа, а наличието на решени по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаване от отговорност на управителя на дружеството не би могло да представлява доказателство установяващо категорично, само по себе си, погасяването отговорността на управителя и доказващо вероятна неоснователност, а не вероятна основателност на бъдещия иск. На следващо място, за уважаване на молба по чл. 390 ГПК, с която се иска да бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, предявени на две основания при условията на евентуалност (в случая на основание чл. 45 ЗЗД, евентуално на основание чл. 145 ТЗ) е достатъчно по делото да е удостоверена вероятна основателност на един от исковете (главния или евентуалния иск). След като приложените към молбата писмени доказателства и внесената парична гаранция установяват вероятна основателност на иска по чл. 145 ТЗ, не следва да се обсъждат въпросите, поставени във връзка с иска по чл. 45 ЗЗД (дали отговорността на управителя на дружество може да се ангажира само на основание чл. 145 ТЗ или и на основание чл. 45 ЗЗД). Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и по третия и четвъртия въпрос: а/. дали индивидуализацията на бъдещия иск по основание и размер е сред необходимите предпоставки за уважаване на бъдещия иск; б/.дали обезпечителната нужда винаги се предполага или необходимо да бъде доказана. По въпросите има формирана практика на ВКС, поради което обсъждането им не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. А доколкото изводите на съда съответстват на така формираната практика, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обезпечените бъдещи искове са индивидуализирани по основание и размер – посочени са фактите, които според молителя-бъдещ ищец пораждат правото на дружеството на обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответниците в резултат на дейността им като управители на дружеството, посочени са размерите на бъдещите искове и е поискано присъждане на сумите на две правни основания, при условията на индивидуалност. А изводите на въззивния съд, касаещи обезпечителната нужда при осъдителни искове с предмет парични притезания, не противоречат на формираната константна практика на ВКС, според която обезпечителната нужда се предполага и не следва да се доказва при липса на обстоятелства и доказателства, които да я опровергават (напр. определение № 1132 от 18. 12. 2012 г. по ч. т. д. №926/2012 г., 2 т.о., определение № 391 от 13.07.2017 г. ч. т. д. № 918/2017 г., 2 т.о. и др.). По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и проверка на правилността му. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение