Определение № 169 от 09.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 86/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. И. С. против определение № 2621/20.10.2022 г. по ч.гр.д. № 2109/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 212/23.02.2022 г. по т.д. № 623/2020 г. на ОС-Перник, с което е върната въззивна жалба вх. № 789/16.02.2022 г. на частния касатор. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Излагат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил твърденията на страната, че въззивната жалба е била изпратена на 15.02.2022 г. в 23:59 ч., като е без значение моментът на получаването й. Не е съобразил, че въззивната жалба, по която се произнася и която приема за просрочена / изпратена с КЕП в 00:00:42 на 16.02.2022 г./ е втора и е в резултат на изправяне нередовност на първата подадена - поради неподписване на първата с КЕП. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ПОС за продължаване на действията по администриране на въззивната жалба. В писмения си отговор ответника по частната жалба „Юробанк България“АД оспорва основателността й и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение САС е приел, че е бил сезиран с частна жалба от А. С. срещу разпореждане за връщане на въззивната й жалба по гр.д. № 623/2020 г. на ПОС срещу постановено по него решение. Посочил е, че се твърди, че пълномощникът на страната е изпратил в електронна форма въззивна жалба в 23:59 ч. на 15.02.2022 г. и след като установил, че жалбата е нередовна отново вече подписана с КЕП въззивна жалба е изпратил на 16.02.2022 г. в 00:00:42. САС е изложил съображения, че срокът за обжалване на решението по делото на ПОС е изтекъл в края на двадесет и четвъртия час на 15.02.2022 г. За релевантен е преценил факта на получаване на същата жалба в информационната система на съда – 00:01 ч. на 16.02.2022 г. Позовал се е на чл.9 и чл.10 ЗЕДЕУУ, съгласно които електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационната система, която не е под контрол на автора и е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Поради което е и заключил, че въззивната жалба е просрочена. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор е въвел при позоваване на допълнително основание почл.280, ал.1, т.1 ГПК следните правни въпроси: от № 1 до 5 вкл. се покриват и се свеждата до следния въпрос: При извършване на преценка за спазване на срока кой момент е от значение – моментът на подаване на документа чрез електронна поща или моментът на постъпване в електронната система на съда?; 2/При спор относно датата на изпращане на въззивната жалба по електронна поща до съда въззивният съд длъжен ли е да събере доказателства за датата на изпращане, както и за датата на постъпване на документа в електронната поща на съда; 3/ Когато се произнася по допустимостта на процесуалното действие на страна и прецени, че представеното от нея единствено писмено доказателство не съставлява удостоверителен документ, задължен ли е съдът да укаже на страната, че не сочи доказателства за допустимостта на процесуалното действие?; 4/ група въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства по делото и изложи собствени мотиви по тях. Противоречието по първата група въпроси според частния касатор е със съдебната практика, обективирана в решения по гр.д. № 4420/2019г. на ВКС, I г.о. и по гр.д. № 1424/2016 г. на ВКС, I г.о.; по втори и трети въпрос – в определения по ч.гр.д. № 81/2019г. на ВКС, IV г.о., ч.гр.д. № 3/2013 г. на ВКС и ч.гр. д.№ 3460/2022 г.на ВКС, IV г.о. и по четвърти въпрос: решения по гр.д. № 973/2021г. на ВКС, III г.о., по гр.д. № 3201/2019 г. на ВКС, III г.о. и мн. др. Позовава се и на хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че първата група въпроси се явява обуславяща произнасянето на САС, тъй като същият е счел, че при извършване на процесуално действие в електронна форма от значение за преценката, дали е спазен срокът за извършването му, е моментът на постъпване на документа в информационната система, върху която страната няма достъп, т.е информационната система на съда – адресат на изявлението на въззивника. Отговорът не е в противоречие със съдебната практика на ВКС. Цитираните от частния касатор решения и определения са по друг въпрос – относно подаване на писмени документи по пощата, а не в електронна форма. В посоченото и от САС Определение № 92/09.05.2022 г. по ч.гр.д. № 1115/2022 г. на ВКС, II т.о. е прието, че от значение е кога електронното изявление /жалба/ е постъпило в информационната система на съд, на осн. чл.9 и чл.10 ЗЕДЕУУ. Въпроси № 2,3 и 4 не са обуславящи произнасянето на САС, тъй като съдът е приел за ирелевантен момента на изпращане на електронното изявление. В случая въззивната жалба не е била върната, защото е била нередовна поради неподписването й с КЕП, а съдът е преценявал дали и неподписана с подаването й в електронна форма е спазен срокът за подаване на въззивна жалба. Освен това втората по време въззивна жалба според твърдения на самата страна /и в частната жалба пред САС, и в частната касационна жалба пред ВКС/ е била изпратена от пълномощника на 16.02.2022 г. в 00:00:42, т.е. след първата, за която съдът предвид момента на постъпване в информационната система на съда е приел, че е извън срока. Без значение в този случай е дали извършеното след преклузивния срок процесуално действие е било нередовно поради недописването на изявлението с КЕП и дали е отстранена нередовността. Не е налице хипотеза на „очевидна неравилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Липсват каквито и да е доводи, че обжалваното определение е било постановено при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. С оглед оплакванията в частната касационна жалба настоящият състав на ВКС не може да направи извод за констатиране на някой от гореизложените пороци без извършване на проверка по същество на въззивното определение. Не се установяват груби нарушения на правилата на формалната логика при изграждане на изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд