Определение № 1016 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 145/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. З. срещу решение №.102/20.07.22 по г.д.№.99/22 на АС В.Търново, с което, след отмяна на реш.№.96/26.07.21 по г.д.№.1171/19 на ОС В.Търново, предявеният от касаторката иск с правно основание чл.439 ГПК - за признаване за установено, че не дължи сумата 75483,91лв., ведно със законната лихва, считано от 5.09.18 до окончателното изплащане, по изпълнителен лист, издаден по г.д.№.3011/08 въз основа на Заповед №.2269/15.12.08 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по който е образувано и.д.№.132/18 на ЧСИ Д.Б., е отхвърлен като неоснователен. Ответната страна „ЕОС Матрикс“ЕООД оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. С обжалвания акт въззивният съд е приел, че отмяната на ППВС №.3/18.11.80, извършена с ТР №.2/26.06.15 по тълк.д.№.2/13, ОСГТК, поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.15, като новото разрешение, дадено с него, се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. При тези обстоятелства давността за процесното вземане по заповед и изпълнителен лист от 15.12.08 е прекъсната на основание чл.116 б.“в“ ЗЗД на 3.02.09 с образуването на изп.д.№.54/09 по описа на ЧСИ Д.Б. съгласно ППВС №.3/18.11.80 и за периода 3.02.09-26.06.15 давност не е теква съгласно ППВС 2/80; след 26.06.15 е започнала да тече нова 5-годишна давност. Изяснено е, че в молбата за образуване на изп. дело №.132/18 взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; след изискване на справка от БНБ, въз основа на запорно съобщение от 11.01.19г., на 12.02.19г е наложен запор върху банковата сметка в „ПИБ“АД; към датата на налагане на запора вземането не е било погасено по давност (изтекли са били общо около 3 години и 9 месеца), поради което, с налагането на запор върху вземането на длъжника, представляващо действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.“в“ ЗЗД, давността за вземането е прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна давност съгласно разрешението, дадено в тълкувателния акт. Считано от 12.02.19 към настоящия момент давността не е изтекла и предявеният иск по чл.439ГПК е неоснователен. Изложени са и допълнителни мотиви, че прекратяването на производството на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК е без правно значение за давността, доколкото перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици-изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение /реш.№.37/24.02.21 по г.д.№.1747/20, ІV ГО). В случая към датата на прекратяване на изп. дело №.54/09 на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК-05.09.18, вземането по изпълнителния лист не е било погасено по давност, поради което към датата на образуване на изп.д.№.132/18-05.09.18, взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е имал право на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си по изпълнителния лист. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроса “Прилага ли се нормата на чл.115 ал.1 б.“ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.15 на Тълкувателно решение N.2/26.06.15 по т.д. N.2/13, ОСГТК, ВКС?“. По въпроса е постановено ТР 3/20 от 28.03.23 по тълк.д.№.3/20, ОСГТК, в което се приема, че нормата на чл.115 ал.1 б.„ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.15 на Тълкувателно решение N.2/26.06.15 по т.д.N.2/13; задължителното тълкуване по ППВС N.3/80 отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е счетено за загубило сила; затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на тълкувателно решение N.2/26.06.15 по т.д.N.2/13, ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл.115 ал.1 б.„ж“ ЗЗД; давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.15. Въззивния съд, като е приел, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.15 на ТР N.2/26.06.15 по т.д.N.2/13, ОСГТК, ВКС, е процедирал в съответствие със задължителната практика на ВКС. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,