Определение № 1327 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 682/2012 г.

ВКСIII гражданско отделение26.11.2012 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А възз. с-в, от 10.11.2011г. по в.гр.д. № 5730/2010г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Служба по трудова медицина [фирма] [населено място], приподписана от пълномощника адв. М. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А възз. с-в, от 10.11.2011г. по в.гр.д. № 5730/2010г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 75 с-в, от 07.09.2010г. по гр.д. № 26854/2009г., с което са отхвърлени предявените от С. В. С. против „Служба по трудова медицина „Св. П.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, и с въззивното решение исковете са уважени. Ответникът по касация С. В. С. от [населено място] не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: В. съд е уважил предявените от С. В. С. против „Служба по трудова медицина [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ по съображения, че извършените от ищеца действия по участие при учредяване и приемане да управлява търговско дружество, в предмета на дейност на което се включва същата дейност по услуги по безопасни и здравословни условия на труд, както на ответното дружество, не може да се приеме като нарушение на длъжностната характеристика или Правилника за вътрешния трудов ред. Приел е, че нито в длъжностната характеристика или Правилника за вътрешния трудов ред, нито в нормативен акт е предвидена такава забрана. По отношение на ищеца не е налице ограничението по чл. 25 „б”, ал. 3 ЗЗБУТ, а и няма доказателство ищецът да е лице от състава на такава служба по трудова медицина, макар, че ищецът не е оспорил този факт. Регистрирането на дружество със същия предмет на дейност и предприемане на действия по регистрация на служба по трудова медицина към това дружество, сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя, доколкото с тях не се извършват същински действия по конкуренция с дейността на работодателя. Освен това разрешението за регистрация е издадено на 17.04.2009г., когато трудовото правоотношение на ищеца вече е било прекратено. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване ответникът „Служба по трудова медицина „Св. П.” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса „съставляват ли нарушение на трудовата дисциплина, изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя, действията на служителя по регистрация и управление на дружество с дейност, конкурентна на тази на работодателя”. Прилага определение № 1306 от 25.09.2009г. по гр.д. № 958/2009г. ІV г.о. ВКС по чл. 288 ГПК /с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Монтанския окръжен съд от 17.07.2008г. по гр.д. № 174/2008г./, с което е прието, че учредяването и председателстването на сдружение с дейност, конкурираща тази на работодателя, без той да е уведомен за това, съставлява злоупотреба с доверието му. ВКС намира, че поставеният въпрос е свързан с преценка на фактическите обстоятелства във всеки отделен случай, поради което не съставлява материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. На този въпрос не би могло да се отговори по принцип, а само съобразно обстоятелствата по всеки конкретен казус. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното съдът

Цитирани разпоредби

6