Определение № 3489 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1076/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2054/27.01.2025 г. на Р. А. М. и Й. В. М., чрез процесуалния представител адвокат Б. Д., срещу въззивно определение № 3342/27.12.2024 г. по в.ч. гр. д. № 3358/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 265024/31.07.2024 г. по гр. д. № 10709/2014 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При постановен окончателен съдебен акт на ВКС, в мотивите на който е прието, че не е било необходимо да се постановява отхвърлителен диспозитив, съответно изначално липсва основание за издаване на обратен изпълнителен лист, следва ли тези мотиви на ВКС да бъдат взети предвид от съда, който разглежда молба за обезсилване на така издаден обратен изпълнителен лист? В случай че съдът не вземе предвид тези мотиви при постановяване на съдебния си акт – основание ли е това за отмяна на този съдебен акт; 2. Допустимо ли е да бъде оставен да съществува в правната действителност обратен изпълнителен лист, за който е установено с окончателен съдебен акт на ВКС, че е с изначално невъзможен предмет, по съображения, че липсва изричен законов текст за неговото обезсилване, респективно отмяна; 3. Изчерпателна ли правната уредба на обратния изпълнителен лист в закона? Допустимо ли е правната уредба в закона да има предимство над основните принципи на гражданския процес като принципа на законност, принципа на установяване на истината и общия правен принцип на справедливостта, при положение, че правната уредба поначало следва да е в съответствие с тези принципи и да не им противоречи; 4. Допустимо ли е прилагане по аналогия по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато липсва изричен текст в ГПК, който да урежда обезсилването на обратен изпълнителен лист с изначално невъзможен предмет; 5. Следва ли съдът да остави в сила издаден обратен изпълнителен лист, при положение, че му е служебно известно, че при проведено изпълнение по този изпълнителен лист ще се постигне явно несправедлив и несъобразен с материалното право и действителното фактическо положение правен резултат; Ответниците по жалбата – П. Ц. М. и Б. М. М., [населено място], в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, считат, че частната жалба е неоснователна, а определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частна жалба вх. № 278029/26.08.2024 г. на Р. А. М. и Й. В. М. срещу определение № 265024/31.07.2024 г. по гр. д. № 10709/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата им за обезсилване на обратен изпълнителен лист, издаден на 02.07.2019 г. по същото дело, в полза на П. Ц. М. и Б. М. М.. Въззивният съд е приел, че с решение № 4820 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 15609/2011 г. на СГС е отменено решение от 25.05.2011 г. по гр. д. № 45260/2009 г. на СРС, в частта, в която предявеният от ищците Р. и Й. М. срещу ответниците Б. и П. М. ревандикационен иск е отхвърлен и вместо него постановено друго, с което ответниците са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението върху 120 кв.м., представляващи реална част от УПИ *-* от кв. 19 на [населено място]. Решението на въззивния съд е влязло в сила и въз основа на него на 10.09.2013 г. в полза на ищците е издаден изпълнителен лист. С решение № 143 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 836/2014 г. на ВКС, IV г.о., въззивното решение е отменено по реда на чл. 303 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото с решение от 27.10.2015 г., поправено с решение от 29.06.2018 г., постановени по в. гр. дело № 10709/2014 г. на СГС е отменено решение от 25.05.2011 г. по гр. д. № 45260/2009 г. на СРС в частта, в която ревандикационният иск на М. срещу Б. и П. М. е отхвърлен за реална част от процесния имот с площ от 80 кв.м. Новото въззивно решение е влязло в сила, като с оглед разликата от 40 кв.м. реална площ между осъдителните части на двете въззивни решения, на 23.12.2016 г. в полза на Б. и П. М. е издаден обратен изпълнителен лист срещу М. за връщане на владението върху 30 кв.м. от имота. Въз основа на определение № 4675 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 10709/2014 г. на СГС на 02.07.2019 г. е издаден и втори обратен изпълнителен лист за предаване на владението върху останалите 10 кв.м. извън присъдените 80 кв.м., за които е признато за установено, че са собственост на М.. Въз основа на издадените обратни изпълнителни листа е образувано изпълнително производство, по което е постановен отказ на съдебния изпълнител за извършване на въвод във владение, тъй като процесните реални части не са индивидуализирани. С влязло в сила решение от 03.02.2022 г. е оставена без уважение молбата на Б. и П. М. за тълкуване на въззивното решение от 27.10.2015 г. Установено е, че на 30.04.2024 г. ищците Р. и Й. М. са направили искане издаденият на 02.07.2019 г. обратен изпълнителен лист за въвод във владение на реална част от 10 кв.м. от процесния имот да бъде обезсилен. Съдът е посочил, че на обезсилване подлежи само изпълнителен лист, когато с последващ съдебен акт е отречено, подлежащо на принудително изпълнение притезание. В случая е налице влязло в сила въззивно решение, което се ползва с изпълнителна сила, поради което липсва основание за обезсилване на издадения на 02.07.2019 г. обратен изпълнителен лист. Оплакванията за недопустимост или неправилност на съдебните актове, въз основа на които е издаден изпълнителния лист, съответно обратния изпълнителен лист, са ирелевантни. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че така подадената частна жалба е недопустима. На касационно обжалване подлежат определенията, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, ако преграждат по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Постановеното в случая определение по молба за обезсилване на издаден по реда на чл.245, ал.3 ГПК обратен изпълнителен лист, не попада в изрично посочените от закона хипотези. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито за него е предвидено изрично обжалване. То не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Съгласно т.І от ТР № 5/2018 по тълк. дело № 5/2015 г., ОСГТК, ВКС, въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или отказ да се издаде обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК, не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Следователно и определение, с което се оставя без уважение искане за обезсилване на обратен изпълнителен лист, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.