Определение № 149 от 04.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4346/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. П. К. чрез адвокат К. Д. срещу решение № 321 от 24.06.2015 г. по гр. дело № 436/2015 г. на Русенски окръжен съд. Ответникът П. П. К. чрез своята майка и законен представител П. А. П. не е взел становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което Русенски окръжен съд /Р./ е потвърдил решение № 348 от 19.03.2015 г. по гр. дело № 6094/2015 г. на Русенски районен съд /Р./ и е осъдил П. П. К. да заплати на П. А. П. сумата 150 лв., разноски за въззивната инстанция. Въззивният съд е потвърдил решение, с което Р. е отхвърлил предявеният от настоящия касатор иск против П. П. К., действащ чрез своята майка и законен представител П. А. П. за намаляване на присъдената с решение № 316 от 20.02.2012 г. по гр. дело № 671/2012 г. на Р. издръжка по отношение на П. П. К. от 700 лв. месечно и е присъдил в полза на П. А. П. разноски по делото в размер на сумата 372.40 лв. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, формулирани както следва: „ Следва ли дължащият издръжка да представя доказателства за доходите си и към момента на определяне на първоначалната издръжка, към който момент е разписал споразумение и доброволно се е съгласил да заплаща по - висок размер в сравнение с нуждите на детето?”; „Следва ли съдът да укаже на ищеца, че следва да се представят доказателства за доходите му към момента на първоначалноопределената издръжка и да даде срок за това, и представлява ли това съществено процесуално нарушение?”; „Следва ли при обследване на доходите на дължащият издръжка родител да се вземат предвид и притежаваните от него недвижими имоти, без да е изследван въпросът дали те му носят реално доходи?”; „Кои са критериите за определяне възможностите на лицето, което дължи издръжка и кога е налице трайно изменение във възможностите му?”; „Основание за намаляване на издръжката ли е обстоятелството, че първоначално определената издръжка е в пъти по-висока от нуждите и потребностите на детето? При искане за изменение на издръжката, а именно нейното намаляване, от правно значение ли е обстоятелството, че въззивният съд не е отчел прекомерността на същата и определянето й е в противоречие с практиката, а именно т.4 от Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС?”; „Следва ли размерът на издръжката да бъде намален, ако от нея се издържа не само детето, но и родителят, упражняващ родителските права?” Първият по реда на изложението въпрос е разгледан от въззивния съд, който е приел, че по делото не са релевирани доказателства относно материалните възможности на родителите към момента на определяне размера на издръжката. По поставения въпрос касаторът не е мотивирал допълнително основание в нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такова основание същия не е обосновал и по втория въпрос, който е въведен с оглед становище на ищеца за допуснато от районния съд процесуално нарушение, изложено още във въззивната жалба. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол, когато въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК произтичат от становище на страната, а не от правни разрешения на въззивния съд, какъвто е и настоящия случай на въпрос, обвързан със становище на ищеца за процесуално нарушение, чието установяване не може да се реализира в производство по чл. 288 ГПК. Предвид тези съображения следва да се приеме, че с посочените въпроси не са релевирани основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По третия по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, подобно на предходните въпроси не е мотивирано допълнително основание във връзка с твърдението на страната за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая цитирания въпрос не е относим и към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по него е формирана задължителна съдебна практика още с ППВС № 5/16.11.1970 г. по гр. дело № 5/1070 г., с което е разяснено легалното понятие „възможности на лицето”, което дължи издръжка, като са посочени обстоятелствата, които са релевантни за определянето й, между които са и доходите от имуществото, влоговете, самото имущество. Съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата на развитие на правото предпоставя липсата на съдебна практика, хипотеза която в случая не е налице, тъй като съдебна практика по поставения въпрос е формирана, а страната не е обосновала и другата хипотеза на разпоредбата – съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството или обществените условия. Касаторът изобщо не се позовава на съдебна практика. Следва да се посочи освен това, че въззивният съд не се е отклонил от разрешенията в ППВС № 5/1970 г. Поради това и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. По четвъртия въпрос, цитиран по - горе също така не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол поради немотивиране на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а и поради неотносимостта на въпроса към предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата - „развитието на правото”, предвид наличието на задължителна съдебна практика - посоченото ППВС, с която в т. 5 и т. 19 е даден отговор на въпроса, кои са критериите за определяне възможностите на лицата, които дължат издръжка и кога е налице трайно изменение във възможностите на тези лица. Не е мотивирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в другата хипотеза – „точно прилагане на закона” чрез позоваване на съдебна практика, съответно мотивиране на нейната неправилност или неактуалност. По петия въпрос, цитиран по – горе не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол, както поради немотивиране на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /погрешно квалифицирано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, така и поради необосноваване на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както вече се посочи по - горе общото основание трябва да произтича от приетите от въззивния съд правни разрешения, а не от субективни становища на страните по делото. В случая въведения въпрос е формиран с оглед становище на ищеца, сега касатор за това, че първоначално определената издръжка била по – висока от нуждите на детето. В приложението не е обосновано с какви разрешения, отразени в мотивите на въззивното решение съдът се е отклонил от ППВС № 7/1970 г. и по – конкретно от разрешенията в т. 4. Въпросът е поставен въз основа на становище на касатора, че „въззивният съд не е отчел прекомерността” на първоначално определената издръжка, което е относимо към обстоятелства по съществото на спора, а именно обосноваността на изводите на окръжния съд и не съставлява негови правни разрешения по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, от които единствено жалбоподателят може да въвежда предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и отклонение на въззивния съд от ППВС № 5/1070 г., тъй като релевираните от него обстоятелства относно нуждите на детето, са свързани с обикновените условия на живот, а не с цели извън издръжката /напр. тренировките по плуване, които детето посещава във връзка с открито изкривяване на гръбначния стълб/. Предвид изложеното следва да се приеме, че и с този въпрос страната не е обосновала наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По последния по реда на изложение в приложението и цитиран по – горе въпрос също така, както и по предходните въпроси не е мотивирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не е поставен с оглед правни разрешения на въззивния съд, а предвид становище на страната, от което съгласно разясненията в т. 1 ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, посочено по- горе не произтичат предпоставки за допускане на касационно обжалване. Следва да се приеме, че и с този въпрос не е въведено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че в конкретния случай не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение