Определение № 3071 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 552/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. Д. К. от АК - Шумен касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ АД, [населено място], срещу решение № 297/30.10.2023г. по възз.т.д.№ 291/2023г. на АС - Варна, с което, след отмяна на решение № 70/14.07.2022г. по т.д.№ 67/2021г. на ОС - Добрич, са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация“ АД, [населено място] против „Енерго- Про Продажби“ АД, [населено място], иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 25 446.97лв., представляваща цена на пренос „средно напрежение“, начислена по фактури, издадени в периода 12.10.2016г.- 03.05.2019г., и иск, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 9 679.94лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за периода на забавата от 05.12.2016г.-26.07.2019г., и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Според касатора е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възраженията му и неизлагане на мотиви по тях, че дължи и е заплатил цена „пренос високо напрежение“, която покрива и компенсира загубите на електроразпределителното предприятие за трансформиране на напрежението от 110 на 20 kV, но не дължи и не заплаща такса „пренос ниско напрежение“ и такса „пренос средно напрежение“; че подстанцията/ПС, към която се е присъединил, е собственост на „ЕСО“ АД, което именно дружество, а не „ЕРП Север“ АД, осъществява оперативното управление и диспечиране; че няма качеството на клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа на електроразпределителното предприятие, а е присъединен директно към преносната мрежа на „ЕСО“ АД, поради което не дължи на ответното дружество цена „пренос средно напрежение“ и цена „пренос ниско напрежение“; че електроразпределителното предприятие не е собственик на електроразпределителната мрежа „средно напрежение“, а неин собственик е ищецът, че електроразпределителното предприятие не е предоставяло услугата „пренос средно напрежение“; че към извода, към който е присъединен ищецът на подстанция „Шабла“, собственост на „ЕСО“ АД, а не електроразпределителното предприятие ЕРП, няма присъединени др.обекти. Според касатора е неправилно игнорирано влязлото в сила решение от 15.06.2017г. по т.д.№ 1418/2015г. на ОС - Варна между същите страни за същия спор, но за друг период. По същество касаторът оспорва извода, че процесният електропровод е свързан към електроразпределителната мрежа и е част от нея по см. на § 1, т.22 от ДР на ЗЕ, респективно поддържа, че се касае за самостоятелен електропровод, който не е част от електроразпределителната мрежа на ответника по см. на т.22 от ДР на ДЕ. Оспорва извода, че е в качеството си на клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа на електроразпределителното предприятие, тъй като то не е неин собственик и услугата „пренос средно напрежение“ не му е предоставяна, поради което липсва основание да я заплаща на ответника. Поддържа, че договорът с електроразпределителното предприятие за достъп и пренос на ел. енергия от 24.08.2018г. е с частично невъзможен предмет, тъй като с него ищецът се е задължил да заплаща услугата пренос през електроразпределителната мрежа, без реално тази услуга да му се предоставя, поради което съдът е следвало да го приеме за нищожен. Според касатора приетото от въззивния съд, че оспореното му задължение не зависи от принадлежността на правото на собственост върху отделни елементи от електроразпределителната система, от фактическото им ползване или от дължината на трасето, е в противоречие с решение от 17.10.2019г. по дело С-31/18 на СЕС. Искането е за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендира за присъждане на направените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като не е установил фактите и не е изяснил предмета на делото, както и не е разгледал в пълнота събраните по делото доказателства?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?

3. Длъжен ли е съдът, на осн. чл.298 и чл.299 ГПК, да зачете силата на пресъдено нещо относно предходно установени с влязло в сила съдебно решение общи факти и обстоятелства между същите страни?

4. С невъзможен предмет ли е договорът за достъп и пренос между мрежовия оператор и клиента и длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за нищожността на правната сделка?

Въведено е и основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е електроразпределителна мрежа по см. на §1, т.2 от ДР на ЗЕ, когато съответният оператор притежава само електомер, а останалите съоръжения са собственост на др. лица?

2. Дължи ли се цена за пренос през собствени съоръжения?

3. Когато потребител е присъединен със собствени съоръжения и електроразпределителното дружество не е собственик на електроразпределителната мрежа, достатъчно основание ли е да се приеме, че потребителят е присъединен към електроразпределителната мрежа?

4. Правилно ли е определил ЕРП Север границата на собственост на електрическите съоръжения до 30.12.2016г. и след 30.12.2016г. на ВЕЛ „Ябълка“/ изходящите клеми/?

5. За да получава електроразпределителното дружество цена за пренос СрН, условие ли е преносът на ел. енергия да се осъществява през електроснабдителната мрежа, собственост на електроразпределителното дружество?

6. От значение ли е дали собствен електропровод е част от електроразпределителната мрежа при условие, че поддръжката, отстраняването на аварии и загубите по мрежата са за сметка на „ВиК Добрич“ АД ?

7. Налице ли е превратно тълкуване от страна на въззивния съд на постановеното по дело С-31/18 решение на СЕС от 17.10.2019г.?

С подадения чрез адв. Н. Б. от АК- Варна писмен отговор ответникът „Енерго- Про Продажби“ АД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и след преценка на данните по делото, приема следното:

Производството по делото, т.д.№ 67/2021г. по описа на Окръжен съд – Добрич, е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, [населено място], с която срещу „Енерго Про Продажби“ АД, [населено място], и „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], са предявени искове, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 25 446.97лв., представляваща платена без основание цена на пренос „средно напрежение“, начислена по фактури, подробно описани в исковата молба, издадени в периода 12.10.2016г. – 13.05.2019г. и, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата 9 679.94лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (05.12.2016г. – 26.07.2019г.)

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения: Ищецът се легитимира с нотариален акт за собственост № 2, рег.№ 25, д.№2 от 17.01.2012г. на Нотариус П.М., № 538 на НК с район на действие РС - Каварна като собственик на въздушен електропровод на 20 kV с дължина 4713.20м, който е заведен от 01.10.1983г. в инвентарната книга на „В и К“ ЕООД, което е преобразувано в ищцовото дружество, и е изграден да снабдява с ел. енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група „Шабла“. За този обект, за периода 07.03.2016г.-14.10.2020г., ищецът е заплатил по процесните фактури мрежовата услуга „пренос средно напрежение“. Те са заплатени без основание, тъй като „Електроразпределение Север“ АД не е осъществявало услугата „пренос по разпределителната мрежа“, доколкото тя не е негова собственост, а е собственост на ищеца, подстанцията „Шабла“, към която е присъединен ищецът, е собственост на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, което е осъществявало оперативното управление и диспечиране на товара към ищеца и, следователно, „Електроразпределение Север“ АД не е извършвало разходи по поддържане на подстанцията, а те са извършвани от „ЕСО“ АД, и по разпределителната мрежа, която е собственост на ищеца, и разходите, след подстанцията, са в тежест на ищеца. Ето защо ищецът няма качеството на клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД и липсва основание за дължимост на цена за „пренос средно напрежение“. Въведени са твърдения, че ищецът е подал жалба пред КЕВР за издаване на разпореждане за отпадане начисляването от „Електроразпределение Север“ АД за обекта на мрежовата такса „пренос средно напрежение“, с решение на КЕВР № Ж-118/27.02.2018г. производството по жалбата е прекратено, поради неоснователността й, но то е отменено с решение по адм. д.№ 3337/2018г. на АССГ, оставено в сила с решение по адм.д.№ 6295/2020г. на ВАС. Ищецът се е позовавал на установеното от административния съд въз основа на заключенията на СТЕ, че средствата за търговско мерене след извършване на преустройството на 19.08.2016г. са монтирани съгласно нормативните изисквания, че процесният електропровод е самостоятелно съоръжение, захранено от подстанция „Шабла“, собственост на „ЕСО“ АД, че измерването на енергията на процесния електропровод се извършва със средства за търговско измерване, а електромерите на останалите 16 бр. потребители на електроенергия от подстанция „Шабла“ се използват за целите на анализа и баланса на разпределяната след измервателните системи на „ЕСО“ АД ел. енергия, че„Електроразпределение Север“ АД няма други клиенти, присъединени към процесния електропровод от подстанция „Шабла“, че ищецът потребява услугите пренос и достъп „високо напрежение“, но не потребява мрежовата услуга „пренос средно напрежение“, като в цената за пренос са включени разходите за пренос на ел. енергия в зависимост от нивото на напрежение в т.ч. технологичните разходи от разпределителната уредба на средно напрежение на подстанцията до мястото на търговско измерване на консумираната ел. енергия. Ищецът е поддържал, че след 19.08.2016г. меренето е на границата на собственост, поради което разпределителното дружество не извършва технологични разходи по самото разпределение, които да възстанови чрез цената за пренос, а преносът на ел. енергия се осъществява чрез електроразпределителна мрежа, собственост на ищеца. Ето защо ищецът е поддържал, че в случая услугата пренос „средно напрежение“ не му е предоставяна за исковия период. Позовал се е и на влязлото в сила решение по т.д.№ 1418/2015г. на ОС - Варна, с което ответникът е осъден да му възстанови, на осн. чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, платената без основание за процесния електропровод цена за такса „пренос средно напрежение“ и такса „пренос ниско напрежение“ за периода 02.09.2010г.-02.09.2015г.

С определение № 86/11.08.2021г. производството по исковете срещу двамата ответници е разделено, като производството по т.д.№ 67/2021г. по описа на Окръжен съд - Добрич е продължило по исковете против „Енерго Про Продажби“АД, [населено място].

В подадения писмен отговор на ИМ ответникът„Енерго Про Продажби“АД, [населено място], е оспорил допустимостта, евентуално основателността на предявените искове. Подържал е, че с извършеното плащане е погасено реално и съществуващо задължение за заплащане на мрежовата услуга „пренос средно напрежение“, като елемент от процесните фактури. Въведени са твърдения, че в посочения период между ищеца и „Енерго Про Продажби“ АД като доставчик на ел. енергия от последна инстанция е било налице облигационно отношение, което не се оспорва, като „Енерго Про Продажби“ АД е изпълнило договорното си задължение си за доставка на ел.енергия за посочения период. Поддържано, че доставчикът от последна инстанция има нормативни задължения да обезпечава непрекъснатостта на снабдяване на потребителите с ел. енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик. От друга страна, е релевирано, че на осн. чл.28 ПТЕЕ, крайните клиенти, какъвто е ищецът, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на доставчика от последна инстанция, който събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа суми за пренос, достъп и др. мрежови услуги за съответния период за цялото фактурирано от доставчика от последна инстанция количество ел. енергия. Ето защо ответникът е поддържал, че е бил овластен да събира от крайните си клиенти в процесния период цена на мрежови услуги. Поддържа, че, доколкото дължимостта на мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ е в зависимост от правилното монтиране на средствата за търговско измерване и с формалното им съответствие с техническите нормативни изисквания, по инициатива на ищеца и след проведени преговори през 2012г.е сключен договор между ищеца и електроразпределителното дружество за промяна на начина на измерване на обектите на ищеца, присъединени към процесния електропровод и е извършено преустройство, след което процесният електропровод е останал присъединен на страна „средно напрежение“ в подстанция „Шабла“, собственост на „ЕСО“ АД, и във възлова станция, собственост на ищеца, а измерването на ел. енергия на този обект се е извършвало от измервателна група, монтирана в подстанция „Шабла“ и от измервателни трансформатори, монтирани във възловата станция на ищеца и така границата на собственост между електрическите съоръжения е мястото на присъединяване към уредба средно напрежение на съответния мрежови оператор, а „Електроразпределение Север“ АД няма други клиенти, присъединени към процесния въздушен електропровод. Въведени са твърдения, че, след финализиране на преустройството, по постъпило заявление от ищеца, е сключен договор с „Електроразпределение Север“ АД от 02.08.2016г. при общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, с който са уредени отношенията между страните във връзка с променения начин на измерване на ел. енергия за процесния обект, а след сключването му консумираната ел. енергия е заплащана въз основа на измереното количество на определените в договора места за търговско измерване. Релевирано е, че правомерното поставяне на средствата за търговско измерване в съответствие с техническите нормативни изисквания е основание за дължимост на мрежовите услуги, вкл. цената на услугата „пренос средно напрежение“. От друга страна, са изложени твърдения, че между „НЕК“ЕАД, сега „ЕСО“ ЕАД - в качеството му на преносен оператор, и „Е.ОН България Мрежи“ АД, сега „Електроразпределение Север“ АД, е сключен договор от 29.07.2011г. за продажба на ел. енергия на разпределително предприятие, съгласно който операторът заплаща мрежовите услуги, относими към електропреносната мрежа, за цялото количество ел. енергия, пренесено до крайни клиенти, присъединени към съответната електроразпределителна мрежа.Релевирано е, че цените за достъп и пренос се определят общо за съответното електроразпределително дружество, а не индивидуално за всеки клиент и, че, независимо от технологичните загуби, които всеки клиент предизвиква, цената е една и съща за всички клиенти на електроразпределителното дружество. Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.29, ал.3 от ПТЕЕ, в сила от 26.07.2013г., съгласно която клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до и пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и др. мрежови услуги, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/ или на крайни снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. Посочил е, че изключение от това / недължимост на цена за пренос през съответната мрежа/ е предвидено в чл.29, ал.4 от ПТЕЕ само по отношение на производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното предприятие, какъвто не е разглежданият случай. Въведени са твърдения, че, тъй като електроразпределелителното предприятие доставя ел. енергия до клиента на ниво средно напрежение, крайният клиент е задължен да заплати на оператора цена за пренос по електроразпределителната мрежа, съобразно измереното количество ел. енергия и нивото, на което е присъединен – в сл. „средно напрежение“. Посочено е, че задължението за заплащане на мрежовата услуга е нормативно заложено и уредено с императивни правни норми и нито зависи, нито се определя от принадлежността на правото на собственост върху съоръженията или енергийни обекти, тъй като стойността на преноса, като компонент на крайната цена, дължима от потребителя, не се формира по отношение на отделния потребител, според фактическото ползване на конкретно съоръжение, а меродавен е начинът на присъединяване на обектите чрез мрежата. Релевирано е, че собствеността на въздушния електропродод и ел. мрежа след него и ползването им от ответника биха могли да бъдат предмет на производство по чл.117, ал.8 ЗЕ, но не са релевантни за това производство Въведени са и доводи, че плащанията по процесните фактури са извършени в рамките и съгласно постигнати между страните две споразумения от 12.01.2017г. и 26.07.2019г. за заплащане на просрочени и текущи задължения, а образуваните съдебни дела за оспорване на задълженията са приключили с прекратителни определения и решения, с които се признава дължимостта на оспорените суми. Въведени са и доводи, че ищцовото дружество не е активно легитимирано да претендира връщане на даденото по фактура № 0270494884/12.09.2018г., поради прехвърляне на това вземане на „Водоснабдяване и канализация“ АД – Бургас с договор за цесия от 18.04.2019г., съобщен на длъжника, и цесионерът го е заплатил като цена по сключения договор. Поддържано е, че процесните фактури са редовно осчетоводени при ищеца, който е ползвал за тях данъчен кредит, което според цитирана практика на касационния съд е недвусмислено признание на задължението и доказава неговото съществуване. Посочено е, че предствените административни актове на КЕВР и постановените по тях решения на АССГ и на ВАС са неотносими и не следва да се обсъждат. Релевирано е възражение за погасителна давност на всички вземания за главница преди 10.05.2018г.

От фактическа страна във въззивното решение е прието за установено и безспорно, че с нотариален акт за собственост от 17.01.2012г. ищцовото дружество е признато и се легитимира като собственик на въздушен електропровод, който е заведен в инвентарната книга от 1983г., чрез който се снабдяват с ел. енергия неговите трафопостове и сондажи от водоснабдителна група „Шабла“. Въззивният съд е установил, че с влязло в сила решение на 15.06.2017г. по т.д.№ 1418/2015г. на ОС - Варна ответникът „Енерго- Про Продажби“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на ищцовото дружество сума, представляваща платена без основание цена за такса „пренос средно напрежение“ вкл.през процесния електропровод за периода 02.09.2010г.-02.09.2015г. по фактури, издадени за периода 05.06.2009г.-26.07.2013г. При анализ на мотивите на влязлото в сила решение съставът на апелативния съд е счел, че решаващите мотиви за уважаване на иска са, че ищецът се легитимира като собственик на процесния електропровод, който захранва единствено негови обекти, поради което има качеството на лице по чл.18г и чл.30 от Правилата за търговия с ел.енергия/отм./ и дължи само такса достъп, като допълнително е прието, че електромерите за измерване на ел. енергия на извода „Ябълка“ не отговарят на изискванията на чл.14 ПИКЕЕ, поради което таксата пренос е неопределяема и не се дължи. Намерил е, че с влязлото в сила решение между страните е формирана СПН само по тази част от правоотношението, която е съдебно предявена и е била предмет на делото, но - не и по разрешените в мотивите преюдициални въпроси. Отделно от това, съставът на апелативния съд е съобразил, че както ищецът, така и ответникът са навели нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното дело - касателно начина на свързване на въздушния електропровод с подстанцията и начина на разполагане на измервателните уреди и постигането на споразумения между страните за дължимостта на спорното вземане, както и, че са наведени и доводи, свързани с промяна на нормативната уредба, регулираща процесните обществени отношения, и в частност- промени в ЗЕ и отмяна на ПТЕЕ. Намерил е, че тези твърдения, доводи и възражения не са преклудирани от СПН на влязлото в сила решение и следва да бъдат обсъдени по същество.

Във въззивното решение е прието за установено и безспорно, че след извършено преустройство от 02.08.2016г.са променени съществуващата оперативна схема на извод „Ябълка“ и начинът на измерване на ел.енергия за процесния електропровод. Относно правоотношенията между страните въззивният съд е приел за безпорно наличието за исковия период на облигационни отношения, свързани с доставката на ел.енергия. Намерил е, че това се потвърждава от представения по делото писмен договор за доставка на електрическа енергия от доставчик с дата 24.08.2018г., от издадените от ответника, респ. осчетоводени от ищеца, фактури, сключените от страните споразумения, вкл. и от водените между тях дела за оспорване на отделни компоненти от цената, служебно известни на въззивния състав, приключили с влезли в сила решения. Приел е, че, като доставчик от последна инстанция, ответникът е бил длъжен да осигури снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител, и да обезпечава непрекъснатостта на снабдяването на потребители с електрическа енергия за периода, през който клиентът е останал без постоянен доставчик – от свободния или от регулирания пазар, продаваната електрическа енергия е по цена, определена в Методика за определяне на цените на електрическа енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция, приета от КЕВР, а крайният клиент, какъвто е ищецът, на осн. чл.28, ал.2 ПТЕЕ в прил. ред. ДВ бр.39/2014г. дължи да му заплати, като на доставчик от последна инстанция, всички мрежови услуги за съответния ценови период. Посочил е, че доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа суми за достъп, пренос и други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано количество електрическа енергия. Направен е извод, че оспорената цена за мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ е нормативно предвиден компонент от паричното задължение на крайния клиент към доставчика от последна инстанция, като тя се дължи на изпълнителя на тази услуга - оператора на разпределителната мрежа, в случая „Електроразпределение Север“ АД (с предишно наименование „Енерго – Про Мрежи“ АД) само във вътрешните отношения между него и доставчика на ел. енергия. В тази връзка въззивният състав е установил, че отношенията между ищеца и оператора на електроразпределителната система „Електроразпределение Север“ АД се основават на сключения между ищеца и „Енерго-Про мрежи“ АД договор при общи условия № 4220615/02.08.2016г. за достъп и пренос на електрическаенергия през електроразпределителната мрежа за процесния електропровод и на сключения на 3.05.2019г. между ищеца и „ЕРП Север“ АД договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа. Съобразил е, че, съгласно § 15 ДР на ЗЕ, достъпът е правото за използване на разпределителните мрежи за пренос на ел. енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, а преносът на електрическа енергия е общото снабдяване на електричество до потребителите. От друга страна, въззивният състав е приел за установено, че между „ЕСО“ ЕАД (системен оператор, оператор на преносната мрежа) и „Е.ОН. България Мрежи“ АД е сключен договор от 30.12.2011г., по силата на който системният оператор предоставя на разпределителното дружество достъп до електропреносната мрежа срещу цена върху цялото количество електрическа енергия, постъпило от преносната в собствената му разпределителна мрежа, като договорът е със срок на действие до 30.06.2012г., но с уговорка за автоматично трансформиране в безсрочен. В обжалваното решение е прието, че процесният електропровод, който снабдява с електрическа енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група „Шабла“, се захранва от подстанция /ПС/ „Шабла“ – извод „Ябълка“, която е собственост на „ЕСО“ ЕАД. Извършено е позоваване на чл. 1130 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, че подстанцията представлява съвкупност от електрически съоръжения, обособени като разпределителни уредби, строителни конструкции и сгради, разположени на обща площадка, с предназначение за приемане, преобразуване и/или трансформация на електрическа енергия, а така също и за свързване на две или повече мрежи. Въз основа на заключението на СТЕ е прието за установено, че в подстанцията се извършва приемане на електрическа енергия от преносната мрежа, като се осъществява понижаването на напрежението й от високо ( 110 кв) в средно ( 20 кв) чрез два броя силови входни трансформатори. Прието е, че те са част от електропреносната мрежа, на осн. §1, т.20 от ДР на ЗЕ, като съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Въз основа на заключението на СТЕ по делото е прето, че след 02.08.2016г. средствата за търговско измерване са монтирани в съответствие с нормативните технически изисквания, а страните не спорят относно измереното количество ел. енергия. Прието е, че, на основание чл. 1130 от Наредба № 3 от 9 09.06.2004г., в подстанцията се осъществява свързването на преносната и разпределителната мрежи. Направен е извод, че процесният електропровод на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ, тъй като е присъединен към мрежа средно напрежение след средството за търговско измерване, отчитащо постъпилата енергия от системния оператор към оператора на електроразпределителната мрежа и между местата за търговско измерване се извършва пренос на енергия. Ето защо е прието, че на осн. чл. 28, ал.3 ПТТЕ е дължима цената на мрежовата услуга – пренос, която се дължи от всички клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа - чл. 28, ал.3 ПТТЕ. Въззивният съд е приел, че това задължение е нормативно заложено и е уредено с императивни правни норми и не зависи от принадлежността на правото на собственост върху отделни елементи от електроразпределителната система, от фактическото им ползване или от дължината на трасето, а от значение е единствено присъединяването към електроразпределителната мрежа и доставката на енерги, като цената за пренос се заплаща съобразно измереното количество доставена енергия и се разпределя между всички клиенти по цялата електроразпределителна мрежа. Изложени са съображения, че, съгласно чл.82, ал.1 ЗЕ, всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия, на основание чл. 82, ал.2 ЗЕ електроенергийната система обхваща енергийните обекти за производство на електрическа енергия, съоръженията за съхранение на електрическа енергия, електропреносната мрежа, отделните електроразпределителни мрежи и електрическите уредби на клиентите. Посочено е, че Законът за енергетиката и издадените подзаконови нормативни актове уреждат само по изключение случаи, при които изграждането на съоръжение като част от електроразпределителната мрежа с произтичащото от това право на собственост може да доведе до прекратяване или незаплащане на дадена услуга, предоставяна на краен клиент от лицензирания за съответната територия оператор, но в случая такова не е налице. В допълнение е посочено, че по делото няма данни ищецът да е предприел постъпки за проучване на условията за присъединяване директно към преносната мрежа чрез процесния електропровод в подстанция „Шабла“ 110/20кV / без задължителното междинно участие на мрежовия оператор.

За неоснователно е прието позоваването от ищеца на отмяната на решение № Ж -118/27.02.2018г. на КЕВР, с което е прекратено производството по жалба с вх.№ Е – 17-15.13/07.09.2017г., подадена от „В и К –Добрич“ АД, тъй като то е отменено с влязло в сила решение № 394/20.01.2020г. по адм. дело № 3337/2018г. на АССГ и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и задължително изследване на собствеността на електроразпределителната мрежа и реалното предоставяне на услугата „пренос средно напрежение“, с решение № Ж-662 от 17.09.2021г. на КЕВР административното производство по жалбата на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е прекратено, като в мотивите му е посочено, че „Водоснабдяване и канализация Добрич“ дължи утвърдените от комисията цени за мрежови услуги за обекта, и жалбата на „В и К – Добрич“ АД е отхвърлена с решение № 8487/31.08.2023г. по адм.дело № 3204/2023г. на ВАС.

По всички тези съображения е прието, че заплащането от ищеца на мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ е извършено на годно правно основание и не съставлява недължимо платено.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

При служебната проверка, за която съставът на касационния съд не е ограничен от посочените от касатора основания ( мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС), не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение(чл.281, т.3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК).

По процесуалноправният въпрос № 1 следва да се отрече наличието на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е пряк израз на несъгласие на касатора с правилността на извода за дължимост на услугата „пренос средно напрежение“ за процесния период. Правилността е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК и не може да обоснове допускането до касационен контрол.

Процесуалноправният въпрос № 3 също не удовлетворява изискването на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответства на изводите на въззивния съд. Видно от мотивите, въззивният съд не е отрекъл формираната с влязлото в сила решение по т.д.№ 1418/2015г. на ВОС сила на пресъдено нещо. За да разгледа по същество твърденията, доводите и възраженията на страните относно дължимостта на цената за мрежовата услага за период, последващ този, за който е формирана СПН на влязлото в сила решение между страните, въззивният съд е приел, че те не са преклудирани, тъй като са основани на въведените от страните нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното дело, и е налице и промяна в нормативната уредба.

Не е налице общата предпоставка за допускане на обжалване и по въпрос № 4. Въпросът дали сключеният от ищеца с мрежовия оператор договор за достъп и пренос е с невъзможен предмет не е правен, а е фактически, поради което не може да послужи за достъп до касация.

Поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по въпроси № 1, 3,4,5, 6, 7 и 8, не е необходимо обсъждането на въведената по тях допълнителна предпоставка.

Въпрос № 2 е значим за всяко въззивно производство. По него е налице общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касаторът е посочил конкретно възражения, които според него са останали необсъдени. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по него произтича от липсата на въведеното допълнително основание. Видно от мотивите на обжалваното решение, правомощията на въззивния съд като инстанция по същество са изпълнени. Дължимостта на цената на услугата „пренос на средно напрежение“, представляваща компонент от начислените суми по процесните фактури, е обоснована с извода, че процесният електропровод е присъединен към електроразпределителната мрежа по см. на § 1, т.22 ДР на ЗЕ и нормативното задължение на всички клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа за заплащане на цената на мрежовата услуга - пренос, без значение принадлежността на правото на собственост върху отделни елементи от електроразпределителната мрежа, от фактическото им ползване или от дължината на трасето. Допълнително съображение за това е липсата на предвидено в действащата за исковия период нормативна уредба изключение, при което не се дължи заплащането на мрежовата услуга. Както се посочи, доколко тези изводи са правилни, не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.

И по отношение на групата въпроси, по които е въведено допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде отречена общата предпоставка за допускане на обжалване. Въззивният съд не е приемал, че е налице електроразпределителна мрежа, независимо, че операторът на мрежата притежава само електромер, а останалите съоръжения са собственост на други лица /въпроси № 1 и № 3/. Въпрос № 2 относно дължимостта на цена за достъп през собствени съоръжения е общ и теоретичен и не може да послужи за достъп до касация. Въпроси № 4, № 6 и № 8 касаят пряко правилността на извода, че ищецът дължи заплащането на мрежовата услуга „пренос средно напрежение“, която не може да бъде проверявана в настоящото производство. Въззивният съд не е обсъждал, съответно не е формирал мотиви, дали границата на собствеността на електрическите съоръжения е правилно определена/въпрос № 5/, както и не е коментирал за чия сметка е поддръжката, отстраняването на аварии и загубите за процесното съоръжение/въпрос № 7/.

По всички въпроси от втората група е необоснована от касатора и въведената допълнителна предпоставка. Приложното поле на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде надлежно и релевантно обосновано, съобразно разясненията на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В случая не е очертана от касатора нито една от проявните й форми.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски.

В негова тежест следва да се присъдят направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 4152лв.с вкл.ДДС.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: