Определение № 46 от 18.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 861/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-София срещу определение № 330/30.05.2011 г. по в. ч. гр.д. №368/ 2011 на ОС-Добрич, с което е потвърдено определение № 68/22.02..2011 г. по ч.гр.д. №2337/2010 г. на РС-Добрич за обезсилване на издадената в полза на банката срещу А. Г. А. ЕГН: [ЕГН] заповед №244/14.05.2010 г. по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист за сумата 3 972,23 лева-главница и 4 611,88 лева-наказателна лихва. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Това е така, доколкото, съгласно чл.274 ал.4 ГПК във връзка с чл. 280 ал.2 от ГПК на касационно обжалване подлежат само съдебните актове по търговски дела по искове с цена над 10 000 лева. Настоящият спор е за вземания основани на договор за банков кредит и като такъв се явява търговски, съгласно 365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 ал.2 от ТЗ във вр. с чл.1 ал.1, т.7 от ТЗ. Цената на претенциите в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са: 3 972,23 лева-главница и 4 611,88 лева-наказателна лихва, т.е. всяка от тях е под 10 000 лева, от което следва, че частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение