Определение № 311 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3395/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 16 995/26.06.2020 година, подадена от П. Н. Д., против решение № 467/10.04.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 320/2020 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е отменил първоинстанционното решение № 4702/04.11.2019 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, 42-ри състав, постановено по гр. д. № 15 083/2018 година като вместо това е постановил друго, с което е отхвърлен предявеният от П. Н. Д. против „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 24 000.00 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собственият на Д. недвижим имот, находящ се в [населено място], местност „Шашкъна“-имот с кадастрален идентификатор ..., представляващ част от ПИ № *-идентичен с част № *-идентичен с част от новообразувания IX-***, идентичен с част от ПИ ... по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен с ПИ ..., съставляваща 60 месечни наемни вноски за периода от 01.10.2013 година до 01.10.2018 година, заедно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска-03.10.2018 година до окончателното плащане.

В подадената от П. Н. Д. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от него против „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, да бъде уважен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 268 127/19.10.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 467/10.04.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 320/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

П. Н. Д. е бил уведомен за обжалваното решение на 27.05.2020 година, като подадената от него против същото касационна жалба е с вх. № 16 995/26.06.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Варна е приел, че П. Н. Д. се легитимирал като собственик на реална част от 477.00 м 2, от поземлен имот с идентификатор № ..., находящ се в местност „Шашкъна“, включен в УПИ -* в кв. 2, по плана на 26–ти микрорайон на [населено място] въз основа на влязло в сила решение № 3923/24.11.2010 година на Районен съд Варна, ХХІ-ви състав,постановено по гр.дело № 12 906/2009 година, с което А. Н. Н. и Е. И. Н. били осъдени да предадат на Д. владението върху посочената част имота на основание чл. 108 от ЗС. От своя страна „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място] се легитимирало като собственик на поземлен имот № *, в кв. 2 по плана на 26-ти микрорайон на [населено място], с площ от 1500.00 м 2, при граници от три страни площадка на „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място], придобит на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.) на основание решение № 2234/09.07.2009 година на Районен съд Варна, вещно отделение,34-ти състав, постановено по гр. д. № 4093/2007 година. От заключението на допуснатата и изслушана в производството съдебно-техническа експертиза се установявало, че имот № по кадастралния план на местността „Шашкъна“, изготвен през 1957 година (който имот бил възстановен на П. Н. Д. след извършено преди това отчуждаване) бил идентичен с поземлен имот № * по заповед № Р-344/2001 година и бил изчертан със зелени линии на скицата, намираща се на страница 204-та от първоинстанционното производство. От всичките тези доказателства се установявало частично припокриване на двата имота с площ от 513.00 м 2, означени със сини щрихи на посочената скица. Съставът на Окръжен съд Варна е приел, че неследва да коментира многобройните изменения на плановете, в резултат както на одобряването на кадастралната карта за съответния район, така и в резултат на искания за изработване и изменение на ПУП и ПРЗ, тъй като тези планове не можели нито да създадат, нито да изменят правото на собственост. Това се отнасяло и до постановените съдебни решения, с които бил отхвърлен предявения от „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място] против П. Н. Д. владелчески иск. С исковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС се защитавало фактическото състояние на владението, но в решенията нито се обсъждал, нито се решавал спор за правото на собственост върху процесния имот. Въз основа на това въззивният съд намирал, че П. Н. Д. не бил установил по пътя на пълното и главно доказване правото си на собственост по отношение на реалната част от 513.00 м 2 .За да достигнел до този извод съставът на Окръжен съд Варна съобразявал, че решението, въз основа на което П. Н. Д. се легитимирал като собственик било постановено по отношение на други лица А. Н. Н., Е. И. Н. и „Уникат“ ООД [населено място], поради което силата на пресъдено нещо по иска с с правно основание чл. 108 от ЗС не можела да обвърже „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място], тъй като дружеството не било участвало в производството, нито се твърдяло то да е правоприемник на тези лица. От своя страна, „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място] се легитимирало като собственик на имот № ** от кадастралния на местността „Шашкъна“ изготвен през 1957 година идентичен с поземлен № * с площ 1550.00 м 2 по заповед № Р-344/2001 година, въз основа на основание решение № 2234/09.07.2009 година на Районен съд Варна, вещно отделение,34-ти състав, постановено по гр. д. № 4093/2007 година, постановено по положителен установителен иск с правно основание чл. 97 от ГПК (отм.), част от който имот била и спорната в настоящето производство реална част. Решението било постановено по отношение на същия имот, между същите страни, и следователно на основание чл. 298 ГПК ги обвързало със силата на присъдено нещо по отношение принадлежността на правото на собственост. В сегашното производство П. Н. Д. не въвеждал твърдения за факти или основания за придобиване на правото на собственост върху имота, настъпили след постановяване на решението, а подробните му аргументи за придобиване на правото, отнасящи се до периода преди 2007 година не следвало да се обсъждат, тъй като били преклудирани с влизане в сила на решението по установителния иск. С оглед на това и тъй като П. Н. Д. не доказал по безспорен начин правото си на собственост по отношение на процесният имот съставът на Окръжен съд Варна намирал, че искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, следва да се отхвърли, тъй като не се установявало наличието на първата и най-важна предпоставка за неговото уважаване.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Н. Д. е поискал обжалваното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалвано по правния въпрос за това могат ли страните по делото при изследване на правото на собственост на недвижим имот, когато то е елемент от фактическия състав на правния спор, да се позовават на сила на пресъдено нещо по предходно решение касаещо недвижимия имот, ако към момента на постановяване на същото решение за имота е приложен ПУП по чл. 16 от ЗУТ и какви са правните последици от ПУП по чл. 16 от ЗУТ по отношение на необжалвалата административния акт страна. Твърди се, че по този въпрос обжалваното решение е в противоречие с ТР № 3/28.03.2011 година, постановено по тълк. д. № 3/2010година на ОСГК на ВКС и на определение № 632/11.12.2013 година, постановено по гр. д. № 4628/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. В тълкувателното решение е разглеждан и е даден отговор на друг въпрос, различен от поставения в изложението на П. Н. Д. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като касаторът се позовава на онази част от мотивите, в която е посочено съгласно чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗУТ изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти (тоест придаването на части от един имот към съседен нему имот и образуването на общ урегулиран поземлен имот от два маломерни имота), се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, а принудително, без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение-например в хипотезата на чл. 16 от ЗУТ. Така поставения въпрос не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Варна до касационно обжалване, доколкото евентуалното влизане в сила на ПУП по отношение на имота не води до отпадане на формираната по отношение на него сила на пресъдено нещо, която ще следва да бъде съобразена при прилагането на ПУП. От друга страна самият ПУП няма пряко отчуждително действие от момента на влизането си в сила, поради което и собственикът не губи правото си на собственост върху частите от имота предвидени за мероприятия по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ или за урегулиране по реда на чл. 17 от ЗУТ. Правото на собственост ще се загуби от момента на влизането в сила на заповедта по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ или сключването на договора по чл. 17, ал. 3 от ЗУТ. С оглед на това „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място] не е загубило правото на собственост върху частта от имота, която се е придавала към имот на А. Н. Н. и Е. И. Н., и която именно е спорна в настоящето производство само въз основа на факта на влизане в сила на ПУП. В хода на производството не е установено по отношение на имота да са били предвиждани мероприятия по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, а и самият П. Н. Д. не е въвел твърдения в тази насока. Същевременно липсват твърдения и не са събрани доказателства и за приложение на чл. 17, ал. 3 от ЗУТ за процесния имот. Такива са и констатациите в посоченото от П. Н. Д. определение № 632/11.12.2013 година, постановено по гр. д. № 4628/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. Същото е постановено по реда на чл. 288 от ГПК и касае спора за имота между П. Н. Д. от една страна и А. Н. Н. и Е. И. Н. от друга страна. Поради това същото не е от съдебните актове, които могат да обусловят приложението на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Н. Д. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора, в какъвто смисъл е направеното в изложението изрично препращане към касационната жалба. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и в касационната жалба на П. Н. Д. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на посоченото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 467/10.04.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 320/2020 година, по подадената против него от П. Н. Д., касационна жалба с вх. № 16 995/26.06.2020 година и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на делото П. Н. Д. ще трябва да заплати на „Инжстройинженеринг“ ЕООД [населено място] сумата от 2400.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение