Определение № 2087 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Щ., подадена чрез особения й представител адв. К. М., срещу въззивно решение № 1427/18.12.2024 г. по възз. гр.д. № 2354/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в частта му имаща характер на определение, с която е потвърдено определение по чл.248 от ГПК № 10291/12.09.2024 г., по гр.д. № 14103/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на Л. Щ., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатското възнаграждение от 1 200 лв. до размер, който не надхвърля 600 лв. Според жалбоподателя определението е неправилно, тъй като адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца за първоинстанционното производство е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела по брачни искове и искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Предмет на частната касационна жалба е въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, касаещо искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Определението е постановено в производство по предявен иск по чл. 49, ал. 1 СК, решението по който, по разпореждане на закона не подлежи на касационен контрол. Предвид характера на делото, образувано по иск, които не подлежат на касационно обжалване, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение