Определение № 315 от 04.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4372/2018 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Д. А. срещу решение № 48/10.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 165/2018 г. на Бургаския апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 438/30.01.2018 г. по гр. дело № 473/2017 г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Ж. С. Ж., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне – до размера на наследствения му дял от 1/3 част – на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, сключен на 31.07.2015 г. с нотариален акт № ...., том ..., рег. № ..., дело № ... г. на нотариус в Бургас, с който А. Д. А. е прехвърлил на ответницата собствения си недвижим имот – апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ляв апартамент, с идентификатор 07079.501.30.1.9 (подробно описан ведно с принадлежностите му), срещу задължението на последната да поеме гледането на прехвърлителя, като му осигури грижи в натура, в обем да бъдат задоволени нуждите му от храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и евентуално други насъщни потребности, като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя А., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) следва ли въззивният съд да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди и посочи в мотивите си и да се обоснове защо намира едни факти и обстоятелства за установени, а други за неосъществили се, и въз основа на кои точно доказателства е достигнал до този свой извод; и 2) длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото. Жалбоподателят поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 85/30.03.2015 г. по гр. дело № 4750/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 113/18.05.2016 г. по гр. дело № 5961/2015 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържа и че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно. В тази връзка преповтаря оплакванията си от касационната жалба за неправилност на „фактическите“ изводи на въззивния съд, че ответницата е изпълнявала задълженията си по процесния договор, като поддържа, че по делото не били събрани достатъчно доказателства за това, както и че съдът достигнал до тези изводи, пренебрегвайки показанията на свидетелите на ищците, кредитирайки само тези на свидетелите на ответницата, както и че не приложил чл. 172 от ГПК при преценката на показанията на свидетелката В. В., като заинтересована от изхода на делото, поради което показанията ѝ не следвало да бъдат кредитирани. Ответницата Ж. С. Ж. в отговора на касационната жалба излага становище и подробни съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че основания за допускане на касационното обжалване няма. Съгласно трайно установената практика на ВКС, израз на която са и посочените от касатора, решение № 85/30.03.2015 г. по гр. дело № 4750/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 113/18.05.2016 г. по гр. дело № 5961/2015 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, двата формулирани в изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроса, несъмнено имат положителен отговор. Въззивният съд е разрешил тези въпроси в пълно съответствие с тази константна практика на ВКС. В мотивите към обжалваното решение апелативният съд най-напред – преди да се произнесе по спорния предмет (спорните факти и правоотношения) по делото, подробно е обсъдил оплакванията, доводите, възраженията и защитните тези, направени както с въззивната жалба на касатора, така и с въззивната жалба на другите двама ищци по делото. По-натам в мотивите си въззивният съд е приел за установени безспорните между страните обстоятелства, като в тази връзка е посочил и от кои от събраните доказателства се установяват те. Подробно е обсъдил и неоспорените писмени доказателства по делото, като ясно е посочил от кое писмено доказателство кой правнорелевантен факт приема за установен и какво е значението му за спора. По същия начин и най-подробно са обсъдени и показанията на всяка от двете групи свидетели по делото – доведени съответно от ищците и от ответницата, като са обсъдени противоречията между тях, съпоставени с безспорните и установените от писмените доказателства обстоятелства по делото; установени са и са обсъдени и вътрешни противоречия в показанията на свидетелите, доведени от ищците; обсъдено е и обстоятелството, сочещо на заинтересованост на свидетелката В., доведена от страна на ответницата, – че децата им са сгодени, като показанията и на тази свидетелка са преценявани предвид и в съвкупност с всички останали обстоятелства и доказателства по делото. С оглед тази извършена от него съвкупна преценка на гласните доказателства, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че относно спорните обстоятелства кредитира като достоверни показанията на свидетелите, доведени от страна на ответницата, като предвид и това, ясно и подробно е посочено във въззивното решение, и кои обстоятелства са приети за установени и кои не; като същевременно е даден отговор и на всяко от оплакванията, доводите и тезите, поддържани в двете въззивни жалби. В мотивите към възивното решение са обсъдени и събраните във въззивното производство писмени доказателства и установените от тях обстоятелства. Установявайки и обсъждайки по посочения начин както правнорелевантните за спора обстоятелства по делото, а същевременно и давайки отговор на всички оплаквания и доводи във въззивните жалби в качеството си на инстанция по съществото на правния спор по делото, апелативният съд е достигнал и до крайния си извод за недоказаност и неоснователност на предявения по делото иск за разваляне на процесния договор. По този начин, както вече беше посочено, въззивният съд е разрешил двата процесуалноправни въпроса, формулирани от страна на касатора, в пълно съотвествие, а не в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Доколкото при доводите си за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение касаторът не се сочи нещо различно в сравнение с обсъдените по-горе процесуалноправни въпроси, които въззивният съд е разрешил в пълно съответствие с практиката ВКС, то не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 от ГПК. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в касационното производство, а именно – сумата 600 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение