Определение № 82 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4153/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№269518/30.07.2021г., подадена от Е. М. Б., наследник на М. Р. Б., чрез процесуалните ѝ представители адв.И. Ц. от САК и адв.Д. П. от АК-Б., срещу решение № IV-25, постановено на 27.05.2021г. от Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав по в.гр.д.№233/2021г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е извършена съдебна делба по реда на чл. 353 ГПК като в дял на И. И. Б. са поставени: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по КККР, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, ап.2; поземлен имот в [населено място] с идентификатор ..... по КККР, с адрес на имота: землището на [населено място], с площ от 16 999 кв.м.; поземлен имот – нива в землището на [населено място], [община], с площ от 12.499дка, представляваща имот ....., парцел 47 от масив 36 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], местност „Кокардженски път“; прахосмукачка марка RAINBOW, кухненско обзавеждане Димат омега, Г-образно, включващо горни и долни кухненски шкафове с вградена мивка и батерия, цвят: бледо зелен, приблизителни размери 3.00 метра на 1.80 метра; пералня марка SIMENS, бяла; готварска печка с керамичен плот марка AEG, цвят инокс; хладилник с фризер марка GORENIE, бял; климатик марка FUJITSU, бял; холна гарнитура, състояща се от 3 броя елементи за сядане – диван-двойка, диван-тройка, фотьойл, цвят синьо и жълто; холна маса, черна със стъклен овален (елипса) плот; маса за хранене-правоъгълна, дървена, черна с размери 1.60 метра на 1.00 метра, с шест стола за хранене-дървени, черни, тапицирани с бледо жълта дамаска; модулни елементи – дървени, черни със сиви вратички – общо 6 броя; дървена етажерка – библиотека, черна, с размери 2.40 метра на 2.40 метра; вграден гардероб с плъзгащи врати с огледало – дървен, цвят кафяв, размери 3 метра на 2.20 метра; спалня с матраци и ракла, цвят тъмно кафява, приблизителни размери 1.60 метра на 2.00 метра; легло – персон и половина с ракла под него, цвят кафяв, пъстра кафеникава тапицерия; секция в детска стая – три отделни модула, цвят кафяв; метален стелаж, тип етажерка, цвят сив, с размери 1.20 метра на 2.00 метра и 0.50 метра дълбочина; холна гарнитура с Г-образна форма, тъмно вишнева дамаска (промазка); гардероб – тъмно кафяв, трикрилен, а в дял на М. Р. Б., наследодател на касатора Е. М. Б., са поставени: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по КККР, с адрес на имота: [населено място], [улица], представляващ гараж 2 с площ от 13.89 кв.м.; вилна сграда-къща, построена в землището на [населено място], с идентификатор ..... по КККР, със застроена площ от 92 кв.м.; лек автомобил Х. джаз, с рег. [рег.номер на МПС], цвят червен, рама JHMGD57305S236357, двигател L12A14036224; дървени кухненски шкафове (чам) долни и горни, ц-вят тъмно кафяв, долните разположени П образно, с дължина 5 метра и височина 0.80 метра, и горните с размери 2 метра дължина и 0.60 метра височина; телевизор S., цвят сив,; хладилник с фризер, цвят сребрист; спалня – кафява с два матрака; секции модулни в спалнята – тъмно кафяви – 3 броя; басейн – сглобяем с размери 10 метра на 4 метра и височина 1.10 метра. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Излага съображения, че въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, но без да съобрази, че има промяна на страните по силата на чл. 227 ГПК след настъпилата внезапна смърт на ответника М. Р. Б., което е новонастъпило обстоятелство и следва да се цени и обсъди на самостоятелно основание и конкретно от съда. По тези съображения поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпроса д опустимо ли е въззивната съдебна инстанция да възприеме мотивите на първата съдебна инстанция, прилагайки нормата на чл. 272 ГПК, когато има промяна в страните по силата на чл. 227 ГПК и която промяна е настъпила след постановяване на първоинстанционното решение, но преди разглеждане на делото от въззивната инстанция и има наведено възражение от страна във въззивната жалба в тази връзка, като счита, че така поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага съображения, че въззивният съд е потвърдил извършеното от първоинстанционния съд разпределение на имотите с мотива, че така се разпределят двата имота в [населено място] между съделителите, но без да приложи същия принцип по отношение на поземлените имоти в област Д., като по делото в приетата СТЕ съществува и вариант за разпределение (вариант 1), прие който всеки съделител да получи имот в област Б. (апартамент или постройка в А.) и имот в област Д.. По тези съображения поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпроса при разпределение на имоти, част от делбената маса, по реда на чл. 353 ГПК, следва ли съдът да съобрази критерия „местонахождение“ по отношение на всички имоти и избере разпределение, което поставя в полза на съделителите имоти, находящи се в еднакви административни области, както и какво тълкуване следва да възприеме съдът за критерия „местонахождение на имот“, когато последното е решаващо за избора на разпределение на имотите – административна област, община или град. По същите съображения поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса допустимо ли е при избора на разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, съдът да възприеме като решаващ критерий „местонахождението“ само по отношение на една част от имотите, включени в делбената маса. Поддържа, че при извършеното разпределение въззивният съд не е приложил установените в практиката критерии и е извършил същото в противоречие със съдебната практика по сходни казуси (посочените в изложението решения на районни съдилища), според която приложението на чл. 353 ГПК е допустимо само при неравенство в квотите, при които е допусната делбата или когато имотите се различават съществено по обем, площ и стойност. Поддържа също така, че доколкото по делото няма данни, а липсват и доводи в имотите да са извършени значителни подобрения, преустройства и други, така че възлагането чрез жребий да породи значителни имуществени спорове между съделителите, в противоречие с практиката на ВКС съдът, вместо да пристъпи към съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, е преминал към разпределение по реда на чл. 353 ГПК. По тези съображения счита, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпроса допустимо ли е разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК, когато частите на съделителите са равни и имотите не се различават съществено един от друг по площ, обем и стойност. Излага съображения, че като решаващ аргумент за избора на разпределение на имотите съдът е посочил, че ответникът има постоянен адрес в [населено място], поради което не следва да му бъде възлаган апартамента в [населено място]. По тези съображения поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпроса допустимо ли е постоянният адрес на страните да представлява критерий за избор на разпределение на имоти по реда на чл. 353 ГПК. Излага съображения, че едно от съображенията за извършеното разпределение е обстоятелството, че единият от имотите (вилата в [населено място]) е построен върху поземлен имот, лична собственост само на единия съделител, като според съда това сочи, че извършването на делбата чрез теглене на жребий е неудобно – би довело до редица неудобства, свързани с възможността на ищцата да ползва дворното място, собствено на ответника, както и до усложнения при евентуално разпореждане от нейна страна с този имот. Поддържа, че тези съображения противоречат на трайната съдебна практика (решение № 832 от 06.07.2011г. по гр.д.№ 219/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №300 от 27.06.2011г. по гр.д.№1040/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №102 от 19.07.2013г. по гр.д.№490/2012г. на I г.о. на ВКС; решение №295 от 20.06.2011г. по гр.д.№595/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №7 от 27.01.2016г. по гр.д.№4711/2015г. на I г.о. на ВКС и решение №10 от 12.02.2021г. по гр.№1298/2020г. на I г.о. на ВКС), като въззивният съд не е обсъдил и съобразил, че с разпределението на сградата в [населено място] в полза на ищцата за същата биха възникнали ограничени вещни права по силата на чл. 64 ЗС, които могат да бъдат упражнявани независимо от волята на собственика на земята, който би притежавал само „гола собственост“. По тези съображения поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпроса ограничените вещни права, възникващи на основание чл. 64 ЗС, осигуряващи необезпокояваното ползване на постройка в рамките на недвижим имот, чужда собственост и невключен в делбената маса, следва ли да се счита за достатъчен критерий същата постройка да бъде присъдена в дял на страната, в чиято полза възниква сервитутното право. Излага съображения, че съдът е извършил разпределение на незаконна и опасна постройка в [населено място] и по този начин се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение №165 от 31.05.2012г. по гр.д.№900/2011г. на II г.о. на ВКС и решение №258 от 25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на II г.о. на ВКС) по въпроса допустимо ли е в делбената маса, разпределена по реда на чл. 353 ГПК, да се включи постройка, която не представлява годен аз обитаване жилищен имот и самостоятелен жилищен имот в случай на спор между страните, който въпрос освен това е решаван и в противоположни посоки. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба И. И. Б. чрез процесуалния си представител адв.М. А. Т. от АК-Б., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: Производството е за делба във фазата по извършване. И. И. Б. е предявила срещу М. Р. Б. иск за делба на недвижими имоти и движими вещи, придобити по време на техния брак, който е прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№7507/2017г. на Бургаския районен съд. С решение №222 от 28.01.2019г., постановено по гр.д.№ 856/2018г. от Бургаския районен съд, делбата на недвижимите имоти и на част от движимите вещи е допусната между двамата съделители при равни квоти. С молба вх. № 52222 от 18.11.2019г. съделителката И. И. Б. е посочила, че върху апартамента в [населено място] е наложена ипотека за обезпечаване на кредит, който тя изплаща, поради което поддържа, че делбата на този имот следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, евентуално при разпределение по чл. 353 ГПК да бъде поставен в неин дял. Заявила е също така желание да получи в дял земеделските земи в землището на [населено място], които са прехвърлени на бившите съпрузи от неин родственик, поставен под запрещение, за когото тя се грижи. Поддържа, че вилната сграда в [населено място] следва да бъде поставена в дял на М. Р. Б., тъй като той е собственик на дворното място, в което е построена. Съделителят М. Р. Б. е изразил становище, че желае в негов дял да бъдат поставени апартамента и гаража в [населено място], тъй като няма друг жилищен имот, в който да живее, като между страните не е съществувал спор, че именно той обитава този недвижим имот. От фактическа страна в производството пред първоинстанционния съд е установено следното: Според заключението на изслушаната по делото СТЕ имотите в [населено място] (апартамент и гараж) и в [населено място] (вилна сграда) са реално неподеляеми, докато имотите в землището на [населено място] и [населено място] (земеделски земи) могат да бъдат поделени реално. Страните обаче са изразили категорично становище да не предприемат действия по реалното поделяне на земеделските земи. Вещото лице е предложило два варианта за обособяване на дялове от допуснатите до делба недвижими имоти, като според вариант 1 дял първи включва апартамента в [населено място], гаража в [населено място] и ПИ с идентификатор ..... в землището на [населено място], а дял втори включва вилната сграда в [населено място] и ПИ с идентификатор ..... в землището на [населено място]. Според вариант 2 дял първи включва апартамента в [населено място], ПИ с идентификатор ..... в землището на [населено място] и ПИ с идентификатор ..... в землището на [населено място], а дял втори включва гаража в [населено място] и вилната сграда в [населено място]. Няма данни в имотите да са извършени значителни подобрения и преустройства. Изслушана е и съдебно-икономическа експертиза, която е предложила вариант за разпределяне на допуснатите до делба движими вещи в два равностойни дяла. Дворното място, в което е построена допусната до делба вилна сграда в [населено място], е индивидуална собственост на съделителя М. Р. Б., придобито от него по договор за дарение (н.а.№ ....., том X., дело №6050/11.07.1997г.), като сградата е построена от съделителите И. И. Б. и М. Р. Б. по време на техния брак. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че тегленето на жребий би било много неудобно, въпреки, че дяловете на съделителите са равни и подобрения и преустройства в допуснатите до делба имоти не са били извършвани. Изложени са съображения, че тегленето на жребий би могло да породи значителни имуществени спорове и неудобства, доколкото дворното място в [населено място], в което е построена вилната сграда, е индивидуална собственост на М. Р. Б.. Посочено е, че доколкото сградата не е построена въз основа на учредено право на строеж, то правото на собственост върху нея е обусловено право и наред с вещно-правните последици възникват и облигационни такива между собственика на терена и лицето, извършило строеж в чужд имот. Изложени са съображения, че собственикът на земята не би могъл да я ползва по предназначение и ще притежава голо право на собственост върху терена, като по този начин в бъдеще е възможно да възникнат конфликти между страните по повод имота, свързани с преминаване през имота, с въвеждането на сградата в експлоатация и бъдещата ѝ продажба. Изложени са съображения, че жилищната нужда на съделителя не е критерий при преценката относно избора на способ, както и че имотите, допуснати до делба, са различни по вид и стойност. По тези съображения и предвид обстоятелството, че дворното място в [населено място], в което е построена допуснатата до делба вилна сграда, е индивидуална собственост на М. Р. Б., първоинстанционният съд е приел, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, тъй като по този начин М. Р. Б. ще стане изключителен собственик на сградата, построена в собствения му имот и ще бъдат избегнати бъдещи конфликти и съдебни дела между съделителите. Прието е, че разпределението на недвижимите имоти следва да бъде извършено според вариант 2 от изслушаната СТЕ, който в най-голяма степен удовлетворява исканията на страните, като в дял на И. И. Б. бъдат поставени имотите по дял първи, а в дял на М. Р. Б. – имотите по дял втори, като М. Р. Б. заплати на И. И. Б. сумата от 1325 лв. за уравнение на дела. Прието е, че И. И. Б. следва да получи и дял първи от движимите вещи, тъй като включените в този дял вещи се намират в апартамента в [населено място], а вещите от дял втори, които се намират във вилата в [населено място], както и лекият автомобил, бъдат поставени в дял на М. Р. Б.. Изложени са съображения, че извършването на делба на движимите вещи чрез теглене на жребий би се оказало неудобно, тъй като страните ще имат неудобства по разглобяване, пренасяне на мебели и разтоварване. Взето е предвид също така, че лекият автомобил се ползва от М. Р. Б.. Изложени са също така съображения, че способът за прекратяване на съсобствеността по чл. 349, ал. 1 ГПК е неприложим, тъй като съделителите нямат ненавършили пълнолетие родени от брака деца. Решението на първоинстанционния съд е постановено на 16.07.2020г. Срещу така постановеното решение на 17.08.2020г. е подадена въззивна жалба от М. Р. Б. с оплаквания, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че с н.а.№...., том I, дело №27/2017г. двамата бивши съпрузи са дарили на малолетната Р. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Е. М. Б., апартамент в [населено място], като И. И. Б. си е запазила правото да ползва жилището безвъзмездно и пожизнено, както и че И. И. Б. притежава още един апартамент в [населено място] и един апартамент в [населено място]. Поддържа, че не е взето предвид и обстоятелството, че вилната сграда в [населено място] е незаконно построена. Претендира в негов дял да бъде поставен апартамента в [населено място], който е предмет на делбата. Съделителят М. Р. Б. е починал на 27.09.2020г. и като негов единствен наследник по закон след постановяване на решението от първоинстанционния съд е конституирана неговата дъщеря Е. М. Б.. На 19.10.2020г. Е. М. Б. е подала уточняваща въззивна жалба, в която навежда доводи, че следва да бъде взета предвид настъпилата промяна в страните по делото, вкл. семейните отношения между нея и съделителката И. И. Б.. Посочва, че тя е единствена дъщеря на И. И. Б., че е майка на малолетното дете Р. Н. К., което е и единствена внучка на И. И. Б., като понастоящем живее в [населено място] при бащата на детето в имот, който е собственост на неговата майка Р. Д. К.. Поддържа, че следва да бъдат взети предвид тези обстоятелства, а именно, че тя не притежава жилище, както и че дарения на Р. Н. К. апартамент се ползва и отдава под наем от съделителката И. И. Б., която притежава и други жилищни недвижими имоти – два апартамента в [населено място] и един апартамент в [населено място]. Навежда довод, че вилната сграда в [населено място] е определена от вещото лице като сграда за ремонт и укрепване, както и че същата е незаконна, т.е. в дял на майка с малолетно дете се отрежда като единствено жилище незаконна и опасна постройка, докато в дял на И. И. Б. е отреден пети пореден апартамент. Счита, че делбата следва да бъде извършена по вариант 1 от заключението на изслушаната по делото СТЕ, като в неин дял бъдат поставени апартамента и гаража в [населено място] и ПИ с идентификатор ..... в землището на [населено място]. Декларира готовност при възприемането на този вариант като единствен наследник по закон на М. Р. Б. да прехвърли на И. И. Б. правото на собственост върху дворното място в [населено място]. Съделителката И. И. Б. е оспорила както първоначално подадената, така и уточняващата въззивна жалба, като основните ѝ съображения са свързани с обстоятелството, че дворното място в [населено място] е индивидуална собственост на другия съделител. По съображения, че предмет на делбата са имущества, придобити по време на брака ѝ с М. Р. Б., счита за ирелевантно обстоятелството какви имоти бившите съпрузи са придобили и прехвърлили преди прекратяване на брака, както и какви имоти в индивидуална собственост тя е придобила. Поддържа също така, че съделителката Е. Б., която е конституирана като страна в качеството ѝ на наследник на М. Б., разполага с всички права, които е имал нейният наследодател, но няма право да претендира самостоятелни свои права, които не произтичат от наследството и за които нейният наследодател не е имал правна възможност. Позовава се на обстоятелството, че имотите, предмет на делбата, са придобити по време на брака ѝ с М. Р. Б. и в тях тя е влагала средства, емоции и труд. За ирелевантно счита обстоятелството, дали Е. Б. има имоти на нейно име, като поддържа, че тази съделителка от 2003г. трайно се е установила в [населено място], живее и работи там. При тези данни и доводи въззивният съд изцяло е споделил извода, че делбата следва да бъде извършена чрез разпределение на имотите и движимите вещи по реда на чл. 353 ГПК по съображения, че съделителят М. Р. Б., който е направил искане да му бъде възложен в дял апартамента в [населено място], не отговаря на изискванията на чл. 349 ГПК и делбата не може да бъде извършена по този ред. Прието е, че извършването на делбата чрез теглене на жребий е неудобно предвид обстоятелството, че в единия от имотите (вилата в [населено място]) е налице съсобствена постройка върху поземлен имот – лична собственост само на единия съделител. За неоснователно е прието оплакването, че първоинстанционния съд бланкетно, без да обсъди под каквато и да е форма доводите на М. Р. Б., е приел, че делбата следва да се извърши по вариант 2 от изготвената и приета от съда СТЕ, възприемайки изцяло тезата на И. И. Б.. Взето е предвид, че подробни мотиви в първоинстанционното решение за това, че разпределението следва да бъде извършено по вариант 2 не са изложени, като е посочено само, че този вариант удовлетворява в най-голяма степен исканията на съделителите. Посочено е обаче, че първоинстанционният съд е изложил съображения, че вилната сграда в [населено място] е по-удобно да бъде възложена на съделителя-собственик на земята, за да може той да стане изключителен собственик на сградата, изградена в собствения му УПИ, както и съображения, че апартаментът в [населено място] е ипотекиран за обезпечение по договор за кредит, вноските по който се плащат от съделителката И. Б.. Взето е предвид заявеното от съделителката И. Б. искане поземлените имоти в [населено място] и [населено място] да бъдат поставени в неин дял, както и обстоятелството, че при извършването на делбата по вариант 2 от заключението и двамата съделители ще могат да получат имот в [населено място], с оглед на което е прието, че делбата следва да бъде извършена именно по този вариант. Изложени са съображения, че вариант 1 не би бил по-подходящ за извършване на разпределението, тъй като при него и двата имота в [населено място] – апартаментът и гаражът, се поставят в един дял, а вилата в [населено място] заедно с ПИ в [населено място] – в друг дял и ако се вземе предвид, че съделителят М. Б. е поискал да му се възложат в дял имотите в [населено място], то в дял на И. Б. би следвало да бъде поставена вилата в [населено място], което би довело до редица неудобства, свързани с възможността да ползва дворното място, собствено на другия съделител, както и до усложнения при евентуалното разпореждане от нейна страна с този имот. За неоснователен е приет доводът на съделителката Е. Б., заместила починалия в хода на производството М. Б., че с оглед имущественото ѝ състояние е налице ново обстоятелство, което следва да се съобрази от съда чрез поставяне в неин дял на апартамента в [населено място], за да не се окаже тя без жилище. Изложени са съображения, че със заместването на починалия в хода на производството М. Б. в собственост на Е. Б. по наследство е преминала собствеността върху УПИ в [населено място], т.е. обстоятелството, че съсобствената сграда, предмет на делбата, се намира в УПИ, което е собственост само на единия съделител, не се променя. С оглед на това е прието, че сградата в [населено място] следва да бъде поставена в дял на собственика на УПИ, в който е построена. Изложени са съображения, че обстоятелството, че Е. Б. няма друг собствен жилищен имот, не променя извода, че апартаментът в [населено място] следва да бъде поставен в дял на И. Б., още повече, че Е. Б. е с постоянен адрес в [населено място]. За неоснователен е приет доводът на съделителката Е. Б., че постройката в [населено място] не следва да бъде поставяна в неин дял, тъй като е за ремонт и укрепване, с видими дефекти по конструкцията и зидовете, незаконна постройка и до известна степен – опасна. Изложени са съображения, че именно обстоятелството, че ако сградата в [населено място] бъде поставена в дял на съделителя, който не е собственик на УПИ, в който е построена, това би направило по – сложно евентуалното ѝ ремонтиране или премахване, потвърждава извода, че тази постройка следва да се постави в дял на собственика на УПИ, в който е построена. Прието е, че с поставянето в дял на съделителката И. Б. на апартамента в [населено място] в патримониума ѝ се отрежда пети апартамент (тъй като тя вече притежава други четири) не е проблем на настоящата делба, чиято цел е да ликвидира съсобствеността върху делбените имоти при възможно най-малко неудобства. Изложени са съображения, че и при така извършеното разпределение се постига равенство в дяловете между съделителите при зачитане на основното начало при извършване на разпределението: всеки съделител да получи в реален дял имоти от един и същи вид и сходно местонахождение, както и да може свободно да управлява и да се разпорежда с поставения му в дял имот. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен от касатора въпрос по приложението на чл. 272 ГПК в хипотеза на настъпила промяна в страните след постановяване на първоинстанционното решение и при наведено възражение от страната във въззивната жалба в тази връзка. На първо място следва да се отбележи, че съображенията на касатора при поставянето на този въпрос не съответстват на данните по делото – в обжалваното решение въззивният съд изрично е обсъдил всички наведени във въззивната жалба доводи, вкл. и свързаните с настъпилото правоприемство в процеса и е изложил собствени мотиви по тези доводи, приемайки ги за неоснователни. Обсъдени са и доводите, свързани със семейното положение и имотното състояние на правоприемника на починалия съделител и съдържащите се във въззивната жалба съображения в тази насока. Извършеното по реда на чл. 272 ГПК препращане касае само изводите, основани на общите принципи, приложими при избора на способ за извършване на делбата, застъпени и в практиката на ВКС. При това въззивният съд е съобразил и трайно установената практика на ВКС, според която дори да извърши препращане към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд е длъжен да обсъди доводите и оплакванията във въззивната жалба, вкл. и твърденията за новонастъпили факти и обстоятелства (решение №60088/28.06.2021г. по гр.д.№3948/2020г. на I г.о. на ВКС; решение №43 от 11.06.2021г. по гр.д.№1772/2020г. на I г.о. на ВКС; решение №123/28.05.2014г. по гр.д.№7750/2013г. на І ГО на ВКС и др.). В случая въззивният съд е приел представените с въззивната жалба писмени доказателства и е обсъдил съдържащите се в тях данни (притежаваните от съделителката И. И. Б. жилищни имоти) като е преценил тяхното правно значение за настоящето делбено производство. Изводите на въззивния съд за начина, по който следва да бъде извършено разпределението на допуснатите до делба недвижими имоти съответстват на установените в практиката на ВКС критерии, според които съдът по възможност следва да постави в дял на съделителите имущества от един и същи вид (в случая жилищни – апартамент и вилна сграда), както и имоти, намиращи се в едно и също землище, т.е. да вземе предвид и местонахождението на имотите. В случая въззивният съд е поставил в дял на всеки от съделителите жилищен имот, както и имот, находящ се в [населено място] (апартамент на единия съделител и гараж на другия съделител). Единствено земеделските имоти не са разпределени по начин всеки съделител да получи реален дял от такъв имот, но доколкото преценката е извършвана общо вкл. и предвид стойността на имуществото и необходимостта да бъдат формирани два приблизително еднакви по стойност дялове (доколкото квотите на съделителите в съсобствеността са равни) едновременното съобразяване с всички установени от съдебната практика критерии не винаги е и възможно. Както ВКС приема в своята практика (решение №118/05.11.2015г. по гр.д.№1262/2015г. на II г.о. на ВКС), всеки съсобственик има право на реален дял от съсобственото имущество, като то съществува както по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му поделяне), така и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Затова съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ получаването на реален дял, което означава изследване поделяемостта на допуснатите до делба имоти и обособяване на отделен дял от всеки обект, отговарящ на изискванията за самостоятелно съществуване. Ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК, било чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 352 ГПК. В този смисъл са: решение № 140 от 24.03.2011г. по гр.д. № 373/2010г. на І г.о., решение № 74 от 25.03.2013г. по гр.д. № 744/2012г. на ІІ г.о., решение № 29 от 21.02.2014 по гр.д. № 561382013г. на ІІ г.о. и др. В настоящия случай обаче въпреки възможността имотите, находящи се в землището на [населено място] и [населено място], да бъдат реално поделени на повече дялове, съделителите са изразили категорично становище, че не желаят подобно поделяне. При тези данни следва да се приеме, че при извършване на разпределението въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по въпросите, свързан с необходимостта да бъде съобразен и критерият „местонахождение“ по отношение на всички имоти, както и дали този критерий следва да бъде възприет за всички или само за част от имотите, предмет на делбата. Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос за допустимостта разпределението да се извърши от съда по реда на чл. 353 ГПК в хипотеза, при която дяловете на съделителите са равни и имотите не се различават съществено един от друг по площ, обем и стойност. В съответствие с практиката на ВС и ВКС, вкл. и на разясненията, съдържащи се в ППВС №7 от 1973г., съдът е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК когато тегленето на жребий би се оказало много неудобно, като е изложил и съответните съображения, основани на обстоятелството, че вилната сграда, предмет на делбата, е построена в дворно място, което е лична собственост на единия съделител (М. Б., чийто универсален правоприемник е Е. Б.) и тегленето на жребий би могло да има за последица усложняването на отношенията между съделителите. Именно в този смисъл са и разясненията, дадени в ППВС №7/1973г. – тегленето на жребий трябва да се счита за много неудобно когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса дали е допустимо постоянният адрес на страните да представлява критерий за избор при разпределение на имоти по чл. 353 ГПК. Основната предпоставка за прилагане на способа по чл. 353 ГПК е в делбената маса да има достатъчно имоти, за да могат да се съставят реални дялове за всички съсобственици (решение № 353 по гр. д. № 455/2011 год. на І г. о. на ВКС; решение №107/10.11.2015г. по гр.д.№1083/2015г. на II г.о. на ВКС и др.). При наличието на различни варианти за разпределение съдът следва да вземе предвид онзи, който дава възможност за най-справедливо разпределение на допуснатите до делба имоти, с оглед правата на съделителите, пазарната стойност на имотите, техния вид и местоположение, както и с оглед на други техни характеристики, имащи отношение към ценността им за страните по делото (решение №96/10.06.2019г. по гр.д.№2756/2018г. на I г.о. на ВКС). Жилищните нужди на един от съделителите не могат да обосноват прилагането на чл. 353 ГПК (решение № 406 от 10.01.2012г. по гр.д.№729/2010г. на I г.о. на ВКС). Критериите следователно са винаги конкретни и определен факт или обстоятелство може да бъде релевантно към извършването на делбата по определено дело, но по друго да не отговаря на това изискване. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по поставения от касатора въпрос за значението на ограничените вещни права по чл. 64 ЗС, осигуряващи необезпокояваното ползване на постройки в рамките на недвижим имот, чужда собственост и невключен в делбената маса, както и следва ли да се счита за достатъчен критерий същата постройка да бъде присъдена в дял на страната, в чиято полза възниква сервитутното право. В практиката си ВКС приема, че притежаването на право на собственост върху терена и постройката от различни лица обективно създава усложнения в отношенията между собствениците и по възможност при делбата винаги следва да бъде избягвано (в този смисъл и решение №397/24.10.2011г. по гр.д.№1499/2010г. на І г.о. на ВКС). Обстоятелството, че законът допуска теренът и постройката да принадлежат на различни правни субекти и изрично разписва в правна норма отношенията помежду им не представлява логичен аргумент в подкрепа на тезата за запазване на тази разделност, който практиката на ВКС да споделя. В основата на възприетото от практиката становище е възможността от бъдещо усложняване на отношенията, която следва да бъде избягвана дори и като вероятност. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса дали е допустимо в делбената маса, разпределена по реда на чл. 353 ГПК, да се включи постройка, която не представлява годен за обитаване жилищен имот и самостоятелен жилищен имот в случай на спор между страните. Разгледаната в соченото от касатора решение № 165 от 31.05.2012г. по гр.д.№ 900/2011г. на II г.о. хипотеза е съвършено различна – до делба са допуснати два обекта, единият от които с жилищно, а другият с различно от жилищното предназначение (апартамент и лозе), докато в настоящия случай до делба са допуснати множество обекти с различно предназначение, два от които – с жилищно (апартамент и вилна сграда в населено място с достъпна комуникация). Състоянието, в което се намира единият от тези обекти към настоящия момент не променя неговото предназначение. Различна е и хипотезата, разгледана в соченото от касатора решение № 258 от 25.10.2011г. по гр.д.№ 144/2011г. на II г.о. на ВКС – до делба са допуснати етаж от сграда и гараж. Поради това дадените в тези решения на ВКС разрешения не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно. Решението би могло да бъде определено като очевидно неправилно само ако това е видно от неговия прочит, т.е. порокът на съдебния акт да може да бъде изведен пряко от неговите мотиви без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ за изхода на спора извод. В настоящия случай от прочита на мотивите към обжалваното решение подобен извод не би могъл да бъде направен. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение