Определение № 490 от 09.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2591/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. П. С. срещу определение № 554 от 21.05.2013г. по ч. гр. дело № 150/2013г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1022 от 16.04.2013г. по ч. гр. дело № 614/2013г. на Разградски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Х. А. Г. от [населено място] – поръчител по договор за кредит „Е.“ № 046561/17.01.2008г. с кредитополучател Е. Д. П.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъдат издадени исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Х. А. Г.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Х. А. Г. – поръчител по договор за кредит „Е.“ № 046561/17.01.2008г. с кредитополучател Е. Д. П., за сумата 7 174,60 лв. – главница по посочения договор за кредит, ведно с 13,95% пункта годишно обезщетение за забава от 12.04.2013г. до окончателното плащане на вземането и сумата 2 497,86 лв. – лихва за периода 15.03.2010г. – 11.04.2013г. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като вземането произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, заявената претенция е под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 06.06.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение