Определение № 54 от 06.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 102/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 124180 / 24.10.2014 год. на В. И. К. от [населено място], заявена чрез пълномощника адв. Б. Б. – АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 16642 от 21.08. 2014 година по гр.възз.д. Nо 10862/2014 година на Софийския градски съд по чл. 40 ал.1 ЗУЕС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение неправилно поради неправилно приложение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че по въпросите за допустимостта инициативата за свикване на ОС на собствениците в ЕС да се извърши от субект, извън тези по чл. 12 ЗУЕС и за допустимостта за възлагане на дейности по управлението на общите части на сграда в режим на ЕС от външен субект/ търговско дружество/ в т.ч. и свикване на ОС ,следва да е налице произнасяне на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика. В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответника по касация – ЕС на сграда „А.“ С., чрез председателя на УС на ЕС на сградата С. Р. и процесуалния представител адв. М. Г.- САК, с който се поддържа, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за селекция при наличие на Решение No 87 от 09. 03. 2012 година постановено по гр.д. Nо 1115/2011 год. на ВКС- II г.о. по чл. 290 ГПК, изцяло съобразено от въззивния съд. При условията на евентуалност се поддържа довод за необоснованост на касационната жалба от гл.т. на изложените основания за незаконосъобразност на обжалваното решение и неговата отмяна. Претендират се разноски за касационното обжалване в размер на 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева./ Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и характера на исковото производство- неотценяем иск. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение N-I -32-66 от 05.062013 год. по гр.д. Nо 29 832/2012 година на РС-София, с което е уважена молбата на В. К. за отмяна на решение на ОС на ЕС „А.“- С. от 08.05.2012 година на основание чл. 40 ал.1 ЗУЕС и след като е приел, че лицето, свикало ОС на ЕС е от категорията на тези, легитимирани да осъществят тази дейност на основание Договор за управление и поддръжка на общи части на сграда, в режим на ЕС, е постановил ново решение, с което искът е отхвърлен. След преценка на релевираните доводи за наличие на основания за селекция по чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване. Производството образувано по предявения от В. И. К. от [населено място] иск с правно основание чл. 40 ал.1 ЗУЕС за отмяна на Решения на ОС на ЕС на сграда „А.“- С. от 08.09.2012 година с основен довод за незаконосъобразност на посоченото решение на ОС, поради свикването му от лице, което е наето по Договор за управление и поддръжка на общи части на сграда в режим на ЕС, но без делегиране на правомощието на Управителя да свиква ОС на ЕС. Основният-решаващ мотив на въззивния съд да отхвърли иска е този, че по силата на сключения с търговско дружество договор за управление на общи части на сграда в режим на ЕС, са делегирани и правата по свикване на общо събрание на ЕС. С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т.1 изрично се сочи, че правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има качеството на обуславящ изхода на спора. В тази аспект, доколкото обуславящите изводи на съда с обжалваното въззивно решение са свързани със съблюдаване на задължителна съдебна практика и тълкуване конкретни клаузи на договора, не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По поставения правен въпрос, ВКС е постановил по реда на чл. 290 ГПК решения, с които е даден отговор, като относимата съдебна практика към настоящия случай е именно тази по съобразеното от въззивния съд Решение No 87 от 09. 03. 2012 година постановено по гр.д. Nо 1115/2011 год. на ВКС- II г.о. .Това е хипотеза на делегирани по надлежен ред права на трето лице, несобственик на обект в ЕС. След като е налице задължителна съдебна практика, то без съмнение не може да има ново искане за произнасяне без обективно основание за промяна в друг смисъл на вече съществуващата такава. По искането за присъждане на разноски от ответника по касация. Искането следва да бъде уважено, тъй като с оглед на разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК, при конкретния изход на касационното производство, ответникът по касация има право на разноски за производството и същите са доказани по делото с необходимите за това документи – Договор за правна защита и съдействие от 18.12.2014 година/ л. 18/, съгласно дадените в тази насока разяснения по ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение